2026 · 10м

| Режисьор: | Марчин Томашевски |
|---|---|
| Сценарист: | Марчин Томашевски |
| Оператор: | Марчин Томашевски |
| Музика: | Даниел Група |
| Главни роли: | Дорота Колак , Даниел Група |
| Статисти: | Членове на Песенно-танцов ансамбъл „Szczecinianie“ |
Има събития, чийто край не настъпва в момента на тяхното приключване. Те продължават своя живот на местата, където са се случили посредством спомените и взаимоотношенията ни с други хора. КАРМА превежда зрителя през познати пространства – дом, град, летище, планина, които постепенно се превръщат в спокойна история относно избора и последствията от него. Спомените и настоящето започват да се сливат, а гласовете на любимите ни хора се завръщат като далечно ехо. Филмът е посветен на преходния момент между вече случилото се и това, което предстои.
Не започнах пътя си в киното.
Дълги години моят свят бяха планините.
Изкачването на големи стени и отдалечени върхове ме научи на нещо, което никое училище не може да даде: търпение, смирение и разбирането, че някои решения променят всичко. В планината винаги идва моментът, в който стоиш между това да продължиш напред и да се обърнеш. Външният свят замлъква и остава само тежестта на едно решение.
С годините започнах да осъзнавам, че такива моменти има не само в планината, но и в живота.
Книгата ми „Тато“ беше първият ми опит да говоря за тези преживявания. Писането ми позволи да се върна към спомени, отношения и събития, които са ме оформили. Киното се превърна в естествено продължение на това търсене: още един начин да наблюдавам тишината, паметта и крехкото пространство между случилото се и онова, което тепърва предстои.
„КАРМА“ израсна от тези размисли.
Филмът е вдъхновен от истински истории, преживявания и емоции, събирани с години в катерене и живот. Той не е буквална възстановка на събития, а опит да се улови едно състояние: мигът, в който човек стои между миналото и бъдещето, между съмнението и решението.
Като филмов творец все още съм в началото на пътя си. Подхождам към киното със същото уважение и дисциплина, каквито планината изискваше от мен. Стъпка по стъпка се уча да изграждам собствен визуален език.
За мен правенето на филм не е да обясня всичко. То е да създам пространство за размисъл, пауза, в която зрителят може да разпознае нещо от собствения си опит.
„КАРМА“ е част от този път.
Това е филм за прехода, за невидимата тежест на избора и за крехкия миг, в който животът тихо променя посоката си.