В памет на Линкълн Хол

На 10 април т. г., от 19.30 часа в 259-та аудитория на Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (бул. “Драган Цанков” 6, до Националното радио), в традиционния вторник за срещи с пътешествията, приключенията и екстремните спортове, ще можете да гледате филма “Чудо на Еверест”, Австралия, 2008, Дженифър Пийдъм, 52’ (“Miracle on Everest”, Australia, 2008, Jennifer Peedom, 52’) за фантастичното оцеляване на австралиеца Линкълн Хол през 2006 г. високо на Еверест. През 2008 г., на Осмия международен Банскофилмфест, кинопроизведението получи Наградата на Сдружението на туристическия бизнес в Банско за филм на тема планинарски спортове, приключения и изследвания.

Прожекцията е в памет Линкълн Хол, след като тези дни от далечна Австралия дойде печалната вест за смъртта му, почти точно шест години след чудодейното му и в пълния мисъл на думата невероятно завръщане от небитието.

Линкълн Хол, Еверест, 2006 г.

А сега да се върнем към случилото се през май 2006 г. в “Зоната на смъртта” на Еверест, високо над 8000 метра, където всичко придобива твърде метафизичен и ирационален характер. Това бе една от най-фантастичните и най-невероятните драми, разиграли се по склоновете на най-високия връх в света. И завършила с хепиенд. В него по невиждан начин се преплетоха съвършено нетипично (хубаво) време на Еверест, съобщение за смърт, страшна самотна нощ на 8700 м. И невероятен късмет на сутринта. Американският гид на комерсиални експедиции Дан Мейзър по пътя към върха забеляза тяло, което се намира край пъртината и издава признаци на живот. Последва организирана с размах спасителна акция, с огромни количества кислород и всичко останало…

Неин герой бе 50-годишният тогава австралиец Линкълн Хол, който не бе за първи път на Еверест. През 1984 г. той бе в състава на австралийската експедиция, която прокара премиерен маршрут по Северната стена. На 24 май 2006 г., вече като клиент на руската комерсиална експедиция “Семь вершин” тръгна към върха с двама европейци и петима шерпи. В 00.00 часа на 25 май предприеха атака от лагера на 8300 м. В 09.00 часа Линкълн Хол, съпровождан от трима шерпи, бе на върха. В 10.00 часа, на спускане, стигна до снежния триъгълник на 8800 м. В 10.30 часа падна на снега и се оказа, че не може да се движи самостоятелно. Шерпите се опитаха да го транспортират, но за девет часа изминаха само 300 линейни метра.

На 17-тия час от тръгването му към върха Линкълн престана да отговаря на въпросите. В 19.20 часа бе констатирана неговата смърт. В този момент се смяташе, че тя е предизвикана от хипоксично поражение на главния мозък, мозъчен оток и сърдечно-белодробна недостатъчност. В 21.30 часа шерпите слязоха до лагера на 8300 м, страшно уморени и временно ослепели.

По-рано същия ден, 12.40 часа, на нивото на т.нар. Второ стъпало – огромен скален праг в североизточния гребен на върха, умря немецът Томас Вебер, който при всяко по-сериозно натоварване губеше зрението си, но въпреки всичко тръгна да атакува. Придружаващият го гид от Холандия Хари Кийкстра същия ден слезе до 7000 м, а двамата му шерпи – до 8300 м. Объркването и покрусата бяха пълни.

Така дойде 26 май. На сутринта американецът Дан Мейзър поведе група свои клиенти към върха. И в района на Второто стъпало откри ОЩЕ ЖИВИЯ Линкълн. Даде му няколко глътки кислород и чай и съобщи на ръководителя на другата комерсиална експедиция Александър Абрамов, че Линкълн Хол е жив. Абрамов веднага изпрати нагоре група от 12 шерпи при пълен разход на кислород.

Тук е мястото да припомним, че това не е първият случай, когато някой възкръсва от небитието по този начин. Точно едно десетилетие преди това, през 1996 г., американецът Бек Уитърз също беше оставен умрял на Южното седло, по Класическия маршрут към Еверест откъм Непал, на около 8000 м, но след това допълзя до лагер 4. Беше оставен като умрял и там, но допълзя до лагер 3 жив. Той е жив и до днес.

Около 11.00 часа местно време на 26 май 2006 г. трима шерпи стигнаха до мястото, където е Линкълн. След поглъщане на огромно количество течности той започна да разговаря, макар че думите му бяха несвързани и трудно се придвижваше сам. Без да чакат идването на основната група, тримата шерпи започнаха придвижването му по гребена и в 16.30 часа бяха в лагера на 8300 м. Същия ден там отдолу стига и сирдарът на Абрамов Мингма Гелу, с пет изкачвания на Еверест, един от най-опитните и най-важното – най-бързите шерпи. Той пое ръководството на акцията с свои ръце.

Даваха на Линкълн големи количества чай и се приготвяха са слизане по следващия труден участък – скалния гребен. В 22.00 часа местно време Линкълн Хол и всички съпровождащи го шерпи се спуснаха до лагера на Северното седло (7000 м). Не е за вярване, но Линкълн Хол измина самостоятелно целия снежен склон от 7500 надолу! В лагера на Седлото го посрещна лекарят Андрей Селиванов, който превърна палатката-столова в истинска полева болница. Линкълн имаше остра психоза, дезориентация в пространството и оказваше съпротива на съпровождащите го и на лекаря. Първата грижа бе успокояването му. Причините за това състояние бяха мозъчният оток и острата хипоксия. Прегледът на ръцете му показа измръзвания от 2-3 степен.

На 27 май настъпи дългоочакваният хепиенд. Линкълн Хол – отново самостоятелно – слезе до предния базов лагер, след като предната нощ спа с кислород. Десетимата шерпи, лекарят Андрей Селиванов и Линкълн Хол бяха на 6400 м в 12.30 часа.

Веднага след слизането продължиха лекарските грижи за него. В резултат на малката надморска височина почти веднага отзвучаха симптомите на белодробния оток. Много бързо се възстанови способността му да възприема адекватно обкръжението. В следващите два дни Линкълн се спусна до базовия лагер. Оттам стигна до Катманду, а после отлетя за Австралия.

Доста по-късно, вече успокоен след случилото се, Алекс Абрамов коментира, че успехът на акцията за спасяването на Линкълн Хол се е дължал на големите количества кислород, на големия брой и високата квалификация на спасителите, но всичко това е щяло да бъде безпредметно, ако австралиецът не е можел да се придвижва сам.

… Шест години по-късно Линкълн Хол напусна този свят в резултат на злокачествено заболяване на белите дробове в резултат на попадане на азбест в тях още в детските му години. Какво да се прави, никой не може да избяга от съдбата си. Французите казват, че такъв е животът. Но това е слаба утеха за двамата му сина Дилън и Дорджи и за съпругата му Барбара, която през 2006 г., след разказа му по телефона за тежките измръзвания на пръстите си, му отговори, че ще го обича толкова, колкото преди да ги загуби.

Предвърховите части от Североизточния гребен на Еверест – мястото на инцидента с Линкълн Хол

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

*Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:
//piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46