В Афгански Хиндукуш по места, където от над 30 години не са стъпвали чужденци

Чрез Facebook най-силната полска алпинистка от младото поколение Александра (Ола) Джик (Aleksandra Dzik, официална гостенка на Банскофилмфест през 2014 г.) разпространи съобщение за успешна експедиция в Афгански Хиндукуш в район, който не е посещаван от чужденци най-малко 30 години.

Ола пише:

–           На 9 август т. г. успяхме да изкачим седемхилядника Кохе Тез* [Kohe Tez, 7015 м, според измерванията и картата на Йежи Вала (Jerzy Wala)]. Върхът е разположен в район, в който поне три десетилетия не са стъпвали чуждестранни алпинисти. Между 13.30 и 13.40 часа същия ден до върха стигнаха Аркадиуш Барановски (Arkadiusz Baranowski), Александра Джик, Роберт Руг (Robert Róg) и руснакът Олег Обризан.

По време на изкачването на Кохе Тез през 1962 г.

Снимка: Мариан Бала

Photo: Marian Bala

Успяхме да направим разузнаване на няколко други трудни върха, между които са Кохе Ургент (Kohe Urgent, 7038 м)** и Акер Чок (Acher Czok, 7017 м)***.

Нямахме възможност да се похвалим с успеха си по-рано, защото в Афганистан и електричеството е вече лукс, а за интернет можехме само да мечтаем. А в съседен Таджикистан местният диктатор (става дума за президента Емомали Рахмон – бел. ред.) е блокирал достъпа до Facebook на своя народ.

Ола Джик в Банско през 2014 г. – с Боян Петров и съпругата му Радослава

Подробности ще съобщя по-късно, защото веднага след връщането ни попаднахме във водовъртежа на работата и домашните ангажименти.

***

Необходимо пояснение

Намирайки се от “неправилната” страна на Желязната завеса, която спираше достъпа им до Хималаите и Каракорум, полските алпинисти не се примиряваха с принудителната изолация. И намериха изход. Третият по височина масив в света – Хиндукуш, чиято по-голяма част се намира в Афганистан, бе достъпен от територията на тогавашния Съветски съюз и по-точно от Таджикската съветска социалистическа република. През 60-те и 70-те години на ХХ век поляците организираха десетки експедиции в Афгански Хиндукуш, за да се превърнат в най-добрите му познавачи. Йежи Вала (Jerzy Wala) е признат за най-големия експерт по Хиндукуш и е автор на най-точните карти на този масив и на Каракорум (през 2011 и 2012 Юрек Вала оказа неоценима помощ на двете пионерски експедиции на Николай Петков, Михаил Михайлов и Дойчин Боянов в обкръжението на долината Кхане, Каракорум).

Към днешна дата около 130 полски алпинисти са били по най-високите върхове на Афгански Хиндукуш – на първенеца Ношак (7492 м) 49 души, на Централния и Източния му връх – още 6 души, на Кохе Тез – 37 души, на Акер Чок и Лангар Зом (Langar Zom, 7020 м) – по 12 души, на Коше Шахаур (Kohe Shkawr, 7084 м) – 10 или 13 души, и т. н. Тази полска “инвазия” в Хиндукуш бе прекъсната през 1979 г., след нахлуването на съветски войски в Афганистан. Подпаленият конфликт продължава и до днес и прави планинските райони на Афганистан крайно опасни и недостъпни. Но това положение има и добра страна – по този начин за бъдещите поколения алпинисти и търсачи на приключения се “консервират” великолепни върхове, стени и цели райони.

Придобили невероятен опит в преодоляване на азиатската бюрокрация и шлифовали своето алпийско майсторство на своеобразния “полигон” Хиндукуш, поляците бяха готови да златното десетилетия на техния алпинизъм в Хималаите и Каракорум. За него Ванда Руткиевич казва: “В Полша от 1980 г. (до 1990-та – бел. ред.) бяха организирани 38 експедиции на осемхилядниците, от които 27 бяха успешни. А когато бяха прокарани 17 нови маршрута и бяха реализирани шест първи зимни изкачвания, тези експедиции станаха безпрецедентен факт. В света няма друга страна с такива постижения” (из книгата “Ти не си втори, ти си велик. Биография на Йежи Кукучка” (изд. Сдружение “Международен фестивал на планинарския филм”, 2009, София).

–––––––––––-

*Кохе Тез  (Kohe Tez, Koh-e-Tez, 7015 м) е изкачен за първи път през 1962 г. от съвместна експедиция на алпийските клубове в Познан и Краков. В състава влизат Мариан Бала (Marian Bała), Мачией Барановски (Maciej Baranowski), Станислав Биел (Stanisław Biel), Хенрик Чиончка (Henryk Cionćka), Хенрик Дембински (Henryk Dembiński), Ян Доброговски (Jan Dobrogowski), Антони Гоншиоровски (Antoni Gąsiorowski), Карол Якубовски (Karol Jakubowski), Йежи Крайски (Jerzy Krajski), Роман Лазарски (Roman Łazarski), Йежи Миткиевич (Jerzy Mitkiewicz), Кажимиеж Валдемар Олех (Kazimierz Waldemar Olech), Адам Понхалски (Adam Pąchalski, лекар), Ришард Виктор Шрам (Ryszard Wiktor Schramm), Ян Стричински (Jan Stryczyński) и Станислав Цирхофер (Stanisław Zierhoffer, ръководител). На 28 август 1962 г. на върха стъпват Йежи Крайски, Кажимиеж Олех, Адам Понхалски и Мариан Бала. На следващия ден Мариан Бала е повторно на върха със Станислав Биел и Роман Лазарски. На 25 август 1972 г. е направено първото изкачване (второ въобще) по северния гребен на Кохе Тез от Алиция Беднаж (Alicja Bednarz), Ришард Кожьол (Ryszard Kozioł) и Войчиех Куртика (Wojciech Kurtyka). На 11-11 август 1976 г. Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka), Януш Баранек (Janusz Baranek), Станислав Холева (Stanisław Cholewа) и Х. Натканиец (H. Natkaniec) стигат до върха от югоизток.

Полски маршрути на Кохе Тез – с червено е маркирана

линията на първото изкачване през 1962 г.,

със зелено – премиерата през 1972 г.

Снимка: Войчиех Куртика

Photo: Wojciech Kurtyka

Топо: Януш Курчаб

Topo: Janusz Kurczab

** Кохе Ургент (Kohe Urgent, Koh-e-Urgent, 7038 м) е изкачен за първи път на 4 септември 1963 г. от швейцарците Макс Айзелин (Max Eiselin), Симон Буркардт (Simon Burkardt), Ханс-Петер Риф (Hans-Peter Ryf) и Алоис Щриклер (Alois Strickler).

*** На Акер Чок, Акер Чаг (Acher Czok, Akher Tsagh, Akher Chioh, Akher Chagh, Akher Chaq, 7017 м) първи стъпват австрийците Ханс Шел (Hanns Schell) и Райнер Гьошл (Rainer Göschl) на 10 август 1966 г.

На водещата снимка – към Кохе Тез