Triple Seven Summits за Кристиан Щангл
Изкачвайки Шхара в Кавказ, австрийският алпинист и планински бегач Кристиан Щангл първи в света записа в актива си изкачвания на първите три върха на всички континенти. Австрийският екстремалист е роден на 10 юли 1966 г. и започва колекционирането на континентални първенци и техните подгласници през 1990 г. с Аконкагуа. Но най-голяма е активността му през последното десетилетие. Всичките му постижения към днешна дата са подкрепени с видео- и фотографска документация и GPS-данни.
Кристиан Щангл
На 7 декември 2007 г. Щангл завърши колекцията от седемте най-високи върха на земните континенти. При това до всичките стигна бегом. Общото време, за което успя да изкачи най-високите точки на всички земни материци, е направо фантастично – 58 часа и 45 мин. От пресмятанията става ясно, че на средностатистически алпинист за подобно нещо са му необходими около 500 часа.
Тактиката на Щангл при изкачването на седемте върха се опираше върху принципа „light and fast” – т. е. сам, без използване на кислород, с максимална скорост, в рамките само на един ден. Тя е характерна за цялата му алпийска дейност, заради което го наричат “sky runner” (“небесен бегач”).
Идеята за комплектуването на вторите по височина върхове на земните материци бе формулирана и публично изказана от Пьотр Пустелник, малко преди да изкачи всичките 14 главни осемхилядника (като 20-ти човек в света) през 2010 г. Той посочи, че тази колекция е далеч по-трудна от “Seven Summits” поради присъствието в списъка на К-2 и Дихтау, които са далеч по непристъпни от Еверест и Елбрус. Щангл я завърши на 15 януари тази година със Сумантри – втория по височина в Австралия и Океания. С третите по височина върхове Кангчендзьонга в Азия, Монте Писис в Южна Америка, Орисаба в Северна Америка, Шхара в Европа, Мавензи в Африка, Шин в Антарктида и Пунчак Мандала в Австралия и Океания се справи в периода декември 2008 до август 2013 година.
Континенталните първенци (Seven Summits):
Еверест (Everest, 8848 м) – 25.05.2006 г.,
Аконкагуа (Aconcagua, 6962 м) – 30.03.1990 г.,
Денали (Denali, 6194 м) – 26.05.2007 г.,
Кибо (Kibo, 5895 м) – 13.10.2004 г.,
Елбрус (Elbrus, 5642 м) – 27.04.2006 г.,
Винсън (Vinson, 4892 м) – 07.12.2007 г.,
Пунчак Джайя (Puncak Jaya, 4884 м) – 08.04.2007 г.
Вторите по височина на всички континенти [Seven Second (2.)]:
К-2 (K2, 8611 м) – 31.07.2012 г.,
Охос дел Саладо (Ojos del Salado, 6893 м) – 10.06.1996 г.,
Лоугън (Logan, 5959 м) – 22.05.2010 г.,
Дихтау (5205 м) – 06.09.2009 г.,
Батиан (Batian, 5199 м) – 06.02.2009 г.,
Тайърий (Tyree, 4852 м) – 03.01.2012 г.,
Сумантри (Sumantri, 4870 м) – 15.01.2013 г.
Третите по височина на всички континенти [Seven Third (3.)]:
Кангчендзьонга (Kangchenjunga, 8586 м) – 20.05.2011 г.,
Писис (Pissis, 6795 м) – 21.12.2008 г.,
Орисаба (Orizaba, 5636 м) – 16.12.2010 г.,
Шхара (5193 м) – 23.08.2013 г.,
Мавензи (Mawenzi, 5148 м) – 12.02.2009 г.,
Шин (Shinn, 4660 м) – 25.11.2008 г.,
Пунчак Мандала (Puncak Mandala, 4758 м) – 28.02.2012 г.
Стремеж към постижение като това на Щангл са декларирали канадецът Андрийс Ноулт Бота, индиецът Сатиябрата Дам, британецът Шон Джеймс, италианецът Ханс Камерландер, британецът Ричард Мънди и американецът Джеймс Райъри Нортън. Но до Щангл само в известна степен се доближават Ханс Камерландер и Сатия Дам.
Най-високите точки на земните материци са съществували откакто свят светува. Това са Килиманджаро или Кибо в Африка, Винсън в Антарктида, Косцюшко в Австралия, Карстенс Пирамид или Ириан Джайа или Пунчак Джайа в Океания, Еверест в Азия, Елбрус в Европа, Маккинли или Денали в Северна Америка и Аконкагуа в Южна Америка. Но формулирането на изкачванията на всичките като алпийско предизвикателство под името “Seven Summits” датира от средата на 80-те години на ХХ век. В този период американският мултимилионер и ловец на приключения Ричард Дейниъл Бас тихомълком събра колекцията. И когато на 30 април 1985 г. стъпи на Еверест и обяви завършването й, алпийският свят се оказа абсолютно изненадан.
Райнхолд Меснер, който много рядко се оставя да бъде изпреварен, реагира първи със забележката, че в списъка на Ричард Бас фигурира Косцюшко в Австралия – лесен и висок почти колкото Черни връх на Витоша. Според него в “истинската” колекция би трябвало да е Карстенс в Папуа-Нова Гвинея – същинската кулминация на Австралия и Океания. По това време Меснер бе един от малцината в света, които са били на този изключително труднодостъпен връх, разположен в район, населен с човекоядци, в който се намира и изключително строго охраняваната най-голяма златна мина в света Грасберг. Но и това не помогна на знаменития, говорещ немски италианец, да излезе начело. Пръв с колекцията от седемте върха, в която влиза Карстенс, на 8 май 1986 г., изкачвайки Елбрус, се поздрави канадецът Патрик Мъроу.
Всъщност, Елбрус в Кавказ е другият връх с неясен статут и това се дължи на стария научен географски спор къде точно минава границата между Европа и Азия, а оттам – кой е най-висок на Стария континент: Монблан (4807 м) в Алпите или Елбрус (5642 м). Въпросът има и чисто цивилизационен аспект, изразен от поляка Пьотр Пустелник, стъпил на 14 осемхилядника и притежател на колекцията “Seven Summits”: “Нека Меснер погледне тоалетните в Минерални Води (изходния пункт за Елбрус) и тогава да твърди къде е Европа и къде – Азия”. Но това е сравнително малък проблем, защото преследващите “Seven Summits” лесно стигат и до Монблан, и до Елбрус. Така днес има две версии на колекцията – на Меснер (с Карстенс) и на Бас (с Косцюшко).
От българските алпинисти единствен близо до “Короната на Земята”, както се нарича колекцията “Seven Summits”, е Николай Петков. Той е бил на Еверест (два пъти, 1984 и 2004 г., единственият човек в света, който е обходил всички ръбове на върховата му пирамида), Елбрус (няколко пъти през зимата и лятото), Аконкагуа (два пъти, 1987, 1988 г.), Маккинли (1988 г.), Килиманджаро (1991 г.) и Карстенс (1992 г.). От 21 г. насам му остава само Винсън в Антарктида. Изкачването му не представлява особен проблем, но пътуването със самолет до Белия континент е 20 000 долара. В България пари се дават за какво ли не. Но очевидно това, което за други страни е въпрос на национална чест, у нас няма никакво значение…
Петър Атанасов