“Щастливите камъни”, България
“Щастливите камъни”, България, 2020, Зоя Димитрова, Милена Стойкова, 60`
На 2 февруари 2003 г. синът на Петко загина в лавина – високо в планините на България, на място, наречено Рай (Рай). Петко се опитваше да намери начин да запълни празнотата в сърцето си, когато по обрат на съдбата срещна Иван, режисьор. Иван научил за скръбта на Петко и като чул, че младежът е починал в деня на раждането на сина му, той казал, че трябва да построят параклис близо до мястото, където се се случило нещастието. Параклисът в чест на всички хора, загубили живота си в планината, изгубените деца, но и лечебно място за, според Иван, изгубената нация. Отначало Иван осигурява финансиране за изграждането на параклиса. Огромното предизвикателство е , че всичко се носи от хора или коне, както в старите времена. Това не само изисква големи физически усилия, но и повишава цената на изграждането. В един момент парите свършват и строежът е замразен. Петко решава да създаде сдружение за набиране на средства. По – късно строителните работи са възобновени – с няколко дарения и помощта на безброй доброволци. Петко въвежда традицията, че всеки, който отиде до близкия водопад, трябва да донесе камък – малък или голям – за параклиса … Някой дари кръста, друг – камбаната, трети – прозорците, стената с иконите също е дарена. През есента на 2018 г. параклисът е осветен и отворен. Това е не само паметник в чест на нашите изгубени близки, но и обединяващ образ на силата, волята и духа на обикновените хора. Символ на вярата, която всеки от нас носи в себе си.
