Раздяла с Джери

На 5 април т. г. ни напусна един от най-забележителните съвременни български пътешественици – Герасим Величков или просто Джери. В рамките на около 20 пътешествия бе стигал до най-затънтените, най-дивите и най-недостъпните, а поради това – най-привлекателните, кътчета на Земята.

Герасим Величков

През 1986 г. с Калина Стоилова осъществиха първия български трекинг в Тибет. След това – най-често с Калина, но и с други спътници, между които Николай Генов, продължи да обхожда земните забележителности – Хималаите, Тибет (бе може би най-големият им български познавач), Каракорум, Памир, Венецуела. Обиколи с яхта нос Хорн.

Джери бе пътешественик – не знам дали се изразявам точно – от старата школа. Не просто консуматор на това, което пътят дава. Подготвяше се за всяко тръгване както никой друг (въпреки огромната си ерудиция) и поемаше напред с отворени сърце и сетива, за да проникне докрай в новото обкръжение. И няма нищо случайно, че след всяко завръщане донасяше огромен “багаж” от осмислени впечатления и преживявания, които от позицията на ерудита и познавача, без грам чувство за превъзходство или менторство споделяше с всички, които имат очи да виждат.

Дълбоко бе осъзнал необходимостта от такова споделяне и съпреживяване, без което приключението и пътешествието остават само за собствена консумация. Не зная дали някой друг от обикалящите света българи е направил толкова фотоизложби, заснел е толкова филми и е написал толкова статии за преживяното колкото него.

Последната му изложба – “Чадар – сянка от стъкло”, бе открита на 2 декември 2010 г. Докато траеше, в Клуба на архитектите в София бяха показани шест негови филма. Стотици приятели и просто любознателни хора се докоснаха неговото фотографско и филмово творчество. Няколко дни преди това журито на Банскофилмфест’ 2010 начело с Майкъл Браун го удостои със Специалната си награда за цялостно творчество.

Джери бе роден през 1955 г. От 1989 до 2005 г. живя в САЩ. Преведе близо 20 книги – основно художествена литература, между които повестта “Конски гамбит” (“Knight’s Gambit”) и много разкази (между тях “Дим”, “Мънк”, “Ръка над водата”, “Слаб по химия”) на изключително трудния за пресъздаване на чужд език Уилям Фокнър. Негов е превода на класическото за криминалния жанр произведение “Кукла на верига” от Алистър Маклейн.

Но в планинарските и алпийските среди е известен преди всичко с преводите на книгите “Южната стена на Анапурна” от Крис Бонигтън (“Медицина и физкултура”, 1981 г.) и “Свирепа арена” от Джо Таскър (издателство “Медицина и физкултура”, 1989 г.).

Джери бе скромен, кротък и добър човек. От тези, които се срещат все по-рядко. Опитът от пътешествията го бе превърнал в мъдрец. След него остава, написаното, заснетото, преведеното. И мястото в нашите сърца.

Сбогом, Джери. Почивай в мир!