Проклятието на Нанда Деви

Съдбата на героите от първата полска хималайска експедиция – четирима инженери, е такава, сякаш са станали жертва на проклятието на Нанда Деви, на върха, който изкачват. Всичките участници загиват. При това при неясни и тайнствени обстоятелства. Наскоро в Полша се появи книга¹, която разкрива неизвестни досега факти.

През юли 1939 г. Януш Кларнер² и Якуб Буяк³ стъпват на девствения Източен връх на Нанда Деви (7434 м) в Гархвалските Хималаи, Индия. По онова време това е шестият по височина връх в света, изкачен от хора. Постижението е едно от най-значителните на тогавашния хималаизъм.

Нанда е едно от имената на богинята на смъртта Кали, която изяжда телата на своите жертви. Макар алпинистите да слизат от върха в базовия лагер, малко след това лавина погребва техните колеги Адам Карпински⁴ и Стефан Бернаджикиевич⁵ по склоновете на поредния връх⁶, който се опитват да изкачат. Техните тела не са намерени под огромните снежни и ледени маси…

Полската експедиция на Нанда Деви през 1939 г.

Поляците и техните местни помощници

Момент от изкачването

Избухването на Втората световна война заварва останалите двама на път за дома, за Полша. От родния си град Лвов⁷ Якуб Буяк се прехвърля във Франция, където воюва, а после – в Англия. Там като талантлив конструктор на реактивни самолетни двигатели участва в създаването на нови технологии. От отвличането му по всяка вероятност са могли да се интересуват много разузнавания. А самите британци са искали никога да не напусне страната им. И така, няколко дни преди връщането си в Полша през 1945 г., за което силно настоява, отива да се катери по крайбрежните скали на полуостров Корнуъл. И изчезва безследно.

Кларнер оцелява след години на конспирация и участие във Варшавското въстание⁸. Ранен в главата, загубва частично зрението си. През 1949 г. се опитва да издаде книга за експедицията на Нанда Деви, която написва в годините на войната. Но Държавна сигурност я спира, защото не може да позволи неговото име да се появи на корицата. Скоро след това Кларнер излиза от дома си във Варшава. И изчезва… Книгата е дадена за печат един месец след смъртта на Биерут⁹ през 1956 г. с предговор, написан от “другаря” Ян Алфред Шчепански¹⁰. Този някогашен авторитет в областта на алпийската книжовност още от първите редове услужливо изопачава целите на полските алпинисти, дрънкайки глупости за “гигантите в планините на Съветския съюз” и за “освобождението на тибетския народ от китайците”.

Сегашното издание на книгата “Нанда Деви” е второ. В него е оставено марксисткото встъпление на Шчепански, което е комичен, но едновременно зловещ документ за онези времена. Книгата е обогатена с интересен предговор от Януш Курчаб¹¹, с непубликувани преди това изключително интересни документи и спомени на семействата на загиналите герои. Те позволяват да се разбере защо този крупен полски хималайски успех и последвалата го трагедия са обречени на забрава. Не само заради намесата на домашната цензура.

Районът на върха, който през 1939 г. е разположен на територията на Британската империя, след разпадането й се оказва в Индия. Липсват експедиции, които да припомнят постиженията на своите предшественици. През 1965 г. тайна американско-индийска експедиция изнася и монтира близо до Главния връх на Нанда Деви шпионска апаратура за следене на китайските опити с ядрено оръжие. Но в един момент предавателят, който се захранва от батерии, използващи плутоний 238, изчезва¹². Възниква опасението, че ако е бил отнесен от лавина, радиоактивният елемент може да отрови водите на река Ганг. Масивът е затворен и единствено американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) организира издирвателни експедиции.

Прибавените към текста биографии на героите на книгата се четат като изпълнена с драматизъм трагична сага. Те показват представители на творческата интелигенция, на едно образовано поколение, възпитано в дух на патриотизъм от семейството и младежките организации. Но смазано и изпратено по дяволите от войната и комунизма. Арестуван от Гестапо, братът на Януш Кларнер скача през прозореца, защото се бои да не издаде никого в резултат на изтезания. Двама негови братовчеди са между 20 000 разстреляни по заповед на Сталин поляци в Катин¹³. Синът на Адам Карпински – конструкторът на спортни самолети Яцек Карпински¹⁴, боец от т. нар. Сиви редици¹⁵, ранен по време на Варшавското въстание, електронен инженер и информатик, който в Полската народна република конструира компютър, изпреварил по бързина на операциите с цяло десетилетие PC на IBM, отглежда свине, за да може да преживява…

Анна Т. Пиетрашек¹⁶ написа книга за своята quaerenda¹⁷, завършила с намирането в лондонски архив на фрагменти от филма, сниман по време на експедицията 60 години по-рано от Якуб Буяк. Но от същата книга става ясно, че абсолютно никакъв резултат не дава ангажирането на президента Ришард Качоровски¹⁸ в издирването на информация за алпиниста в архивите на Великобритания. Кралица Елизабет Втора засекретява търсените материали за следващия половин век. Не донасят резултат и проучванията в полските архиви по поръчение на директора на Института за национална памет¹⁹ д-р Януш Куртика²⁰. Единствен резултат е следата, че функционерите на Държавна сигурност са задържали Януш Кларнер в ареста на улица “Кирил и Методий” във варшавския квартал Прага.

Издателят на книгата Станислав Писарек е написал за нейните герои: “Били са хора от друг свят. Имали са големи сърца и чисти мисли. Бих искал да съм бил с тях не само по време на тази експедиция”.

Моника Рогожинска

Вестник “Жечпосполита”, 13 февруари 2011 г.

(Monika Rogozinska, “Klątwa Nanda Devi”,

“Rzeczpospolita”, 13-02-2011)

––––––––––––-

¹Janusz Klarner: “Nanda Devi”, Wydawnictwo STAPIS, Katowice 2011

²Януш Кларнер (Janusz Klarner, 1910-1949), най-младият и – по време на експедицията – с най-малък опит участник. Той ще надживее колегите си, но с много малко… Начинанието се осъществява, защото баща му дава на заем на него и на останалите голяма сума пари. “Нашият баща беше възмутен, че Януш – запасен офицер, иска да напусне Полша въпреки нарастващото предчувствие за бъдеща война – пише сестра му Ядвига Кларнер-Шимановска. – Но Януш тържествено даде на баща ми честна дума, че в случай на война ще се върне в родината. И я удържа.” На базата на дневника си, воден в подножието на Нанда Деви, по време на войната написва книгата “Нанда Деви”, която вижда бял свят едва през 1956 г., след мистериозното му изчезване.

³Якуб Буяк (Jakub Bujak, 1905-1945), алпинист, по професия машинен инженер, конструктор на реактивни двигатели. Син на професор Франчишек Буяк (1875-1953), един от най-големите специалисти по стопанска история на Полша. След следването си Якуб Буяк заминава на производствен стаж в автомобилните заводи на Чехословакия, Германия и Великобритания. През 1937 г. разработва метод за увеличаване мощността на двигателите и защитава докторат в Лвовската Политехника. През 1934 г. се оженва за Мария Ломницка. Негова голяма страст е катеренето. Освен много върхове в Татрите изкачва няколко и в Скандинавия. През 1931 г. стига сам, със ски, до Галдхьопиген (2468 м) и Глитертинд (2481 м). Описва този епизод в книгата си “Със ски през планините на Норвегия” (“Na nartach przez Norwegię”). Участва в изкачвания в Алпите и Кавказ. С експедицията на Нанда Деви, в рамките на която прави първо изкачване на върха с Янущ Кларнер, поставя полски височинен рекорд. На връщане към Полша, на борда на кораба в Бомбай, с партньора му научават за избухването на Втората световна война. Вече в родината Кларнер незабавно се отправя да търси своята войскова част – Първа дивизия на конната артилерия. Буяк прави опит да намери семейството си. Добира се до Лвов и се среща с родителите си. За съжаление, съпругата и децата му все още не са успели да стигнат при тях. А той трябва да замине. На 14 декември, през Източните Карпати, преминава в Унгария, а оттам – във Франция, където се включва в полската армия. С нея се прехвърля във Великобритания. Там през септември е демобилизиран, за да бъдат използвани неговите знания и умения във фабриката за дизелови двигатели в околностите на Лондон. Става член на изключително престижния Institution of Mechanical Engineers. Работата му е свързана с технологични открития, които са най-строга държавна тайна. След Войната, в деня преди окончателното си връщане в Полша, където го очакват любимата жена и децата му, изчезва по необясним начин по време на катерене по крайбрежните скали на полуостров Корнуъл, в околностите на Сейнт Айвс. На северния бряг на полуострова са намерени само палатката и раницата му. След претърсване на всички околни клифове и изоставени мини полицията стига до извода, че Буяк може би се е удавил или е станал жертва на нещастие по време на катерене по крайбрежните скали.

⁴Адам Карпински (Adam Karpiński, 1897 г., Турце, Източна Галиция-19 юли 1939 г., склоновете на Трисули, Индийските Хималаи), алпинист, машинен инженер, самолетен конструктор, летец. Известен с псевдонима Акар. Баща на Яцек Карпински. Адам Карпински е участник в Първата световна война. От 1918 до 1920 г. служи в Полската армия (от 1919 г. – в авиацията като наблюдател). След това е един от най-добрите в страната проектанти и конструктори на спортни и безмоторни самолети. Като състезател и организатор взима участие в многобройни надпревари. Проучва условията за създаване на летища за спортни и безмоторни самолети в Бескидите и в района на Татрите. През 1930 г. участва в международно авиорали за обиколка на Европа. Автор е на многобройни публикации на тема авиация – както научни, така и популярни. Занимава се и с конструиране на алпийска екипировка (например, на палатката “Akar-Ramada”), на спални чували и на обувки с постоянно прикрепени към тях котки. От 1922 г. започва да се катери. Първоначално в Татрите, където поставя ударението върху дългите зимни изкачвания. Има редица зимни премиери – от Банувки на запад до Нови Виерх на изток. Изкачва се през зимата на Лодови шчит по неговата северна стена. През 1925 г. преминава соло по билото на Западните Татри от Бобровиец до Томанов Виерх Полски (с четири бивака в палатка). Три години по-късно заедно с Константи Наркиевич-Йодко преодолява значителна част от билото на Високите Татри – от Пшеленч под Копо до Бияла лавка (с 11 бивака в палатка). От 1925 г. започва да посещава Алпите, а през 1936 г. ръководи група на Клуб Високогурски. През 1933/ 34 г. е сред шестимата участници в полската експедиция в Андите. В хода й прави първо изкачване на Мереседарио (6720 м), трети по височина в Андите (по онова време смятан за втори). През 1924-а и отново през 1938 г. Карпински планира полска експедиция на Еверест.

⁵Стефан Бернаджикиевич (Stefan Bernadzikiewicz, 1907-1939), полски алпинист и инженер. Участник в експедиции в Гренландия, Шпицберген и Хималаите.

⁶Трисули (Trisuli, 7074 м), връх в Хималаите, в областта Питхорагар на североизточния индийски щат Утараканд. Част от планинска верига, която включва също така масивите на Западен Трисули, Хардеол, Дунагири, Чангабанг и Каланка, образуващи североизточната стена на т. нар. Светилище на Нанда Деви (Nanda Devi Sanctuary) в Гархвалските Хималаи. Намира се в северния край на долината Милам, която се отводнява от река Гхори Ганга. Първи сериозен опит за изкачването на Трисули е направен през 1939 г. от успешната полска експедиция на източния връх на Нанда Деви. В хода му жертва на лавина стават Стефан Бернаджикиевич и Адам Карпински. Индийски екипи начело с Мохан Сингх Коли и К. П. Шарма предприемат нови опити през 1964 и 1965 г., но и при двата стигат до около 5500 м. Хора стъпват на върха за първи път на 9 октомври 1966 г. Те са участници в индийски тим, ръководен от С. К. Митра. Изкачването е направено от лагер 5 (6600 м) по източната стена, после – по югоизточния гребен. Трисули не бива да се бърка с Трисул, който е разположен в югозападната част на споменатото Светилище. Трисул е триглав връх. Името на санскритски означава Тризъбец – оръжието на бог Шива. Най-високата му точка (Трисул-1) е 7120 м. Групата на Трисул формира югозападната част на Светилището на Нанда Деви и се намира на 15 км запад-югозападно от този връх. Главният връх на Трисул (Трисул-1) е първият седемхилядник, изкачен от хора. Това става на 12 юни 1907 г., а автори на това историческо постижение са британският алпинист и изследовател на планините на Азия Том Лонгтаф, алпийските гидове А. и Х. Брохерел и носачът от племето гуркхи Карбир.

⁷Лвов (Lwów, някогашното му полско име е Кралски столичен град Лвов, Królewskie Stołeczne Miasto Lwów; на украински Львів, на руски Львов, на немски Лемберг, на латински Леополис), днес най-големият град в Западна Украйна, столица на Лвовска област. Важен промишлен, търговски, транспортен и културен център. До 1939 г. е столица на намиращото се в Полша Лвовско воейводство. Преди това се намира в Руското войеводство на Полското кралство. От административна гледна точка, като столица на споменатите войеводства, Лвов е един от главните градове на Първата и Втората Полска Република (Жечпосполита), а в периода на разделението на Полша (т. нар. забори – период в историята на Полша от 1772 до 1795 г., в който страната губи свои територии за сметка на Русия, Прусия и Австрия) е един от най-важните центрове на полската и украинската наука, просвета и култура, а така също политическо средище и столица на Галиция. В града се намират Лвовският университет (създаден през 1661 г.), Лвовската политехника (от 1844 г.), Лвовската картинна галерия (от 1897 г.), Театърът (от 1900 г.) и Полският народен театър (от 1958 г.).

⁸Варшавското въстание (Powstanie warszawskie) – въоръжени действия (от 1 септември до 3 октомври 1944 г.) срещу немските войски, окупирали Варшава. Организирано от Армия Крайова в рамките на акцията “Буря” (“Burza”) и свързано с легализиране на дейността на структурите на т. нар. Полска държава в нелегалност. От военна гледна точка въстанието е насочено срещу немците. Но неговата стратегическа цел е спасяването на следвоенния суверенитет, на предвоенната форма на източната граница на страната (със Съветския съюз) чрез възраждането в столицата на легални държавни органи, представляващи естествено продължение на предвоенните. Това трябва да направи невъзможно налагането в страната на марионетна, зависима от Съветския съюз, власт чрез инсталирания в град Люблин Полски комитет за национално освобождение. Варшавското въстание има за цел противопоставяне на установения от съюзниците (Великобритания, САЩ и СССР) на конференцията в Техеран в края на 1943 г. нов политически ред в Източна Европа, в съответствие с който Съединените Щати и Великобритания приемат водената от Сталин политика на свършените факти на полската земя. Загубите от полска страна са огромни – около 10 000 убити, 7000 изчезнали, 5000 ранени войници. Жертвите сред цивилното население са 200 000. Тази цифра е посочена още по време на Въстанието от ръководителя на Полския комитет за национално освобождение Едвард Осубка-Моравски. Понастоящем историците приемат, че загубите сред цивилното население са около 120 000-150 000 души. Сред убитите са главно младежи и голяма част от варшавската интелигенция.

⁹Биерут, Болеслав Биерут (истинското му име е Болеслав Биернацки, познат под псевдонимите Яновски, Иванюк, Томаш, Биенковски, Рутковски, 18 април 1892 г., Рури Йезуицкие, днес квартал на Люблин-12 март 1956 г., Москва) – полски политик, комунистически деец, агент на НКВД (Народния комисариат по вътрешните работи на Съветския съюз), ръководител на Националния съвет (от 1944 г.), първият “вожд” на народно-демократична Полша, президент на Република Полша (от 1947 г.), първи секретар на Централния комитет на Полската обединена работническа партия (комунистическата партия на Полша) от 1948 г., министър-председател на Полската народна република (от 1952 г.), депутат в Първото народно събрание (Сейма) на Народна република Полша. Заемайки тези постове, ръководи чистката в апарата на комунистическата партия, довела до превес на сталинското крило в нея. Увеличава броя на съветските военни “съветници” в Полската народна армия и милицията, едновременно с това назначавайки (на 6 ноември 1949 г.) за министър на народната отбрана маршала на Съветския съюз Константин (Константи) Рокосовски (който е от полски произход). Балансът от управлението на Биерут, който е отговорен за използването и поддържането на системата за организирано насилие и за тероризиране на обществото, са 100 000 жертви на най-различни репресии. Според официални данни (по онова време дълбоко засекретени), в средата на 1952 г. във затворите са се намирали 49 500 души политически затворници (плюс тях – още 2500 в специалните затвори за млади “политически престъпници”). В периода 1949-1952 г. в трудови лагери принудително са изпратени 46 700 души (общо до 1954 г. на трудов лагер са били осъдени 84 200 души). Според пресмятанията на Института за националната памет (ИНП) от 1944 до 1956 г. в арестите и затворите по политически причини са били вкарани около 350 000-400 000 души (от които 100 000 са жертвите на преследванията по време на управлението на Биерут от 1949 до 1956 г.). В периода от 1948 до 1956 г. броят на работниците, получили присъди за нарушаване на “социалистическата трудова дисциплина” е около 1 000 000. От 1948 до 1955-а всяка година са наказвани с парични глоби за неизпълнение на принудително наложените им “наряди” от селскостопанска продукция над 1 500 000 селяни. На репресии са подложени също така и духовниците – в края на 1951 г. в арестите се намират около 900 свещеници. Към 1 януари 1953 г. списъкът на потенциалните “врагове на обществения строй” (т. нар. Регистър на престъпните и подозрителните елементи), воден от Министерството на обществената безопасност, включва около 5 200 000 души. Тази бройка през 1954 г. вече е 6 000 000 души. По време на управлението си Биерут непрекъснато се стреми към разширяване на репресиите и за най-незначителни провинения. Той започва борба с наречената от него “водена шепнешком пропаганда” (разказване на вицове, критични изказвания за положението в страната или за комунистическите вождове). Наказателната отговорност за такива “престъпления” (т. нар. престъпления на водена шепнешком пропаганда) е затвор до 5 години (параграф 22 от “Малкия” наказателен кодекс от 1946 г.) или до 10 години (параграф 29 от “Малкия” наказателен кодекс от 1946 г.) и тя е валидна до 1969 г. От 1946 г. до смъртта на Биерут през 1956 г. за “водена шепнешком пропаганда” на затвор от няколко години са осъдени хиляди хора (само през февруари 1950 г. – 4500 души, от които 58% са работници и селяни). Биерут е отговорен и за фалшифицирането на резултатите от националния референдум през 1946 г. На 22 юни с. г. той участва в съвещание с Владислав Гомулка и съветския “съветник” в Министерството на обществената безопасност Семьон Давидов, на което са обсъдени техническите детайли около фалшификацията на резултатите от всенародното допитване. Биерут е вдъхновител и ръководител на фалшифицирането на изборите за Законодателно събрание на 19 януари 1949 г. Изследващите това събитие историци от Института за националната памет са установили, че за запазване на пълна конспирация Биерут и ръководството на комунистическата партия са наредили предприемането и на други действия – смяна на урните в някои изборни секции, тайно поставяне на бюлетини в урните, изготвяне на два протокола за изборния ден (единият без нанесени данни) в секциите, където в комисиите има “политически неблагонадеждни” хора, и предаване на протоколите без данни на тричленките от комунистическата партия за вписване на “необходимите” данни. На 24 февруари 1949 г. Биерут оглавява Комисията на Политбюро на Централния комитет на полската работническа партия по въпросите на обществената безопасност, която надзирава апарата, осъществяващ сталински репресии в Полша. Биерут почива на 12 март 1956 г. в 21.30 часа в Москва, където е гост на XX конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от 14 до 25 февруари 1956 г. На него Никита Сергеевич Хрушчов изнася тайния доклад “За култа към личността и последствията от него”, с който разобличава престъпленията на сталинизма. Някои твърдят, че Биерут бил толкова потресен от самия доклад и от мисълта за възможните последици от него, което влошило и без това недоброто му здравословно състояние. Все пак трябва да се има предвид, че смъртта му настъпва две седмици след прочитането на доклада. Съветските лекари от Кремълската клиника, в която е приет Биерут, посочват, че той страдал от нещо средно между грип и пневмония. На базата на тази непрецизна диагноза е предприето лечение, което – според сина на Биерут – е било “неправилно и безотговорно”. Посочената непосредствена причина за смъртта е “белодробна емболия”. Друга причина посочва Полското радио на 13 март 1956 г. на другия ден след смъртта му, – “сърдечен удар”.

Правени са и други предположения, които не изключват отровителство и самоубийство, извършено след като разбрал, че на 3 март във Варшава, по инициатива на Политбюро на Полската обединена работническа партия, е проведено съвещание на централния партиен актив, на което е осъдена политиката на сталинизация в Полша. А това е пряко насочено срещу него, като отговорен за този процес в страната. Съществува и хипотезата (впрочем, недостатъчно достоверна), че Биерут е бил застрелян от члена на Политбюро на Полската обединена работническа партия и едновременно съветски агент – Франчишек Мазур, по заповед на съветските или полските му господари. В Полша широко се разпространява мълвата, че Болеслав Биерут е съзнателно ликвидиран от руснаците, защото можел да се превърне в препятствие за процеса на десталинизация, обявен от Хрушчов на ХХ конгрес на КПСС.

¹⁰Ян Алфред Шчепански (Jan Alfred Szczepański, 1902-1991), литератор, публицист, театрален и филмов критик, познат под псевдонима Яшч. Активен алпинист в периода между Първата и Втората световна война. Син на писателя Лудвик Шчепански и брат на Алфред Шчепански, също известен алпинист. С катерене започва да се занимава от 1922 г. Прави редица първи изкачвания, от които най-важни са: по западната и източната стена на Задни Кошчиелец, Северната стена на Швистова Чуба, Задня Беднажова Турня откъм Хлинската долина, северозападната стена на Лодови Шчит, източната стена на Герлах, северната стена на Виелка Яворова Турня, северната стена на Мали Остри Шчит, източната стена на Барание Роги. Сред зимните му постижения следва да се посочат първите изкачвания: от север на Крутка, по източната стена на Мали Млинаж, по източната стена на Ястжембя Турня и по северната стена на Мали Кежмарски Шчит. Взима участие в полски експедиции в Андите, Атлас и Алпите. На 31 юли и 1 август 1927 г. с Винценти Биркенмайер, Ян Кажимиеж Доравски и Йежи Голч прави второ в историята цялостно преминаване на южната стена на Ла Мейж в планинската група Екрен, Френските Алпи. През 1937 г. с Юстин Войшнис прави първо изкачване на Охос дел Саладо (6893 м) – втория по височина връх на Южна Америка. Като критик сътрудничи на месечното списание “Театр” и на вестник “Трибуна Люду”. Нему се приписва авторството на предразсъдъка (през 1925 г.), че който е видял т. нар. Брокенски призрак (или Призрака от Брокен, рядко оптично явление, причинено от дифракция на светлината в ситни водни капчици – ореол около сенките на хора или предмети; носи името на връх Брокен в Германия, където е често наблюдавано), ще умре в планината.

¹¹Януш Курчаб (Janusz Kurczab, 6 септември 1937 г., Варшава), полски фехтовач и алпинист, три пъти индивидуален и 14 пъти отборен шампион на Полша на шпага. Участник в летните Олимпийски игри в Рим през 1960 г. Носител с отбора на “Легия” (Варшава) на първата в историята на полския спорт европейска клубна купа през 1961 г. Автор на многобройни статии и книги. От 2003 до 2007 г. е главен редактор на списание “Татерник”, орган на Полския алпийски съюз. Сред най-добрите му постижения в Татрите са: новите маршрути по реброто на Казалница (1962 г.) с Еугениуш Хробак, Зигмунт Анджей Хайнрих и Кшиштоф Зджитовиецки, по т. нар. Виелки Шчиек в североизточната стена на Казалница (1964 г.) със Самуел Скиерски и Анджей Склодовски, по източната стена на Млинарчик (1964 г.) с Войчиех Бийдерман и Мачией Погожелски, по североизточната стена на Мали Млинаж (1970 г.) с Войчиех Куртика и Михал Габриел, първото зимно изкачване по т. нар. Виелки Шчиек в североизточната стена на Казалница (1971 г.). Общо в Татрите има около 50 премиерни изкачвания. В Алпите през лятото активът му включва: първо полско изкачване по Филип-Флам на Чивета (Пунта Тиси) с Ришард Шафирски (1963 г.), трето въобще изкачване по Реброто на катериците на Чима Овест ди Лаваредо с Ришард Шафирски (1963 г.), нов маршрут по лявото ребро на североизточната стена Ле Дроат с Мачией Козловски (1967 г.), първото полско изкачване по Витали-Рати на Егюий Ноар с Войчиех Куртика (1971 г.). През зимата е автор на първото зимно изкачване по диретисимата (т. нар. Маршрут на Щьосер) по южната стена на Тофана ди Розес (1964 г.), второ зимно по маршрута на Ивано Дибона на Чима Скотони (1969 г.), първо зимно по Гран Пилие д’ Англ (1971 г.), първо зимно по “Via dell’ Ideale” на Мармолада (1973 г.).

През 1972 г. прави първо изкачване по 1500-метровата югозападна стена на Ношак (7492 м) в Хиндукуш, в алпийски стил. Две години по-късно стъпва соло на Гхента Шар (7090 м) в Каракорум, когато е ръководител на полско-немска експедиция, направила първо изкачване на Шиспаре. През 1976 г. е начело на опит за прокарване на нов маршрут на К-2 (8611 м), завършил на 8400 м.

Автор е на книгите: “Реброто на Казалница” (“Filar Kazalnicy”, “Sport i turystika”, 1976), “последната бариера – К-2 (8611 м)” (“Ostatnia bariera – K2 8611 m”, “Sport i turystika”, 1980, ISBN 83-217-2268-7), “По върховете на Хималаите” (в съавторство със Збигниев Ковалевски, “Sport i Turystyka, Warszawa, 1983, ISBN 83-217-2412-4), “Свитъци на Академията по физическо възпитание в Краков”, свитък 61 (“Zeszyty AWF Kraków”, nr 61, 1990 – дипломна работа по история на алпинизма в Алпите), “Най-красивите върхове в Татрите” (с Марек Волошински, “Najpiękniejsze szczyty tatrzańskie”, “Sport i Turystyka”, Warszawa, 1991, ISBN 83-217-2686-0), “Най-красивите полски върхове” (“Najpiękniejsze polskie szczyty”, Wydawnictwo MUZA S.A., 1999, ISBN 83-7200-445-5), “Непалските Хималаи. Пътеводител за трекери” (“Himalaje Nepalu. Przewodnik trekkingowy”, Wydawnictwo Sklep Podróżnika, Warszawa 2002, ISBN 83-7136-036-3), “Полските Хималаи”, томове I, II, III, IV, V, VI: “Първопокорителите”, “Ледените воини”, “Големите изкачвания”, “Дами в планините”, “Най-големите трагедии”, “Лексикон на полския хималаизъм” (“Polskie Himalaje”, tomy I – VI: “Pierwsi zdobywcy”, “Lodowi wojownicy”, “Wielkie wspinaczki”, “Panie w górach”, “Największe tragedie”, “Leksykon polskiego himalaizmu”, Wydawnictwo “Agora” S.A. – Biblioteka “Gazety Wyborczej”, Warszawa 2008, ISBN serii 978-83-7552-377-5). На базата на последните е направена едноименна филмова поредица (автори: Анна-Мария Филипов, Кшищоф Виелицки, Йен Шероки, Йежи Порембски), която получи Наградата на Туристическа асоциация Банско за планинарски спортове, приключения и изследвания от Международния филмов фестивал в Банско през 2009 г.

¹²По темата можете да видите също:

//www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=1678

//www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=1070

¹³Катин, Катинското престъпление, Катинската гора (Katyń, Zbrodnia katyńska, Las katyński) – избиване след решение на Политбюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) от 5 март 1940 г. от палачите на НКВД (Народния комисариат по вътрешните работи на СССР) през пролетта на същата година на държаните в лагери на територията на Съветския съюз не по-малко от 21 768 полски граждани – военнопленници от специалните пленнически лагери в Козелск, Старобелск и Осташково, а така също на цивилни лица. Между тях са както офицери (действащи и запасни) от Полската войска (Полската армия), така офицери и подофицери от Държавната полиция и Гранични войски (Korpus Ochrony Pogranicza, KOP), държани в лагера в Осташково. Сред зверски убитите са над 7000 души без статут на военнопленници, арестувани след 17 септември 1939 г. от НКВД и държани в затворите в окупираните от Съветския съюз източни покрайнини на Полската република.

Чудовищното престъпление – поради неговата идеологическа и класова мотивировка, фактически на национална основа, и поради огромните му размери – според правната оценка на Главната комисия за преследване на престъпленията срещу полския народ, която е част от Института за националната памет, е признато за геноцид (престъпление срещу човечеството). По този повод от 30 ноември 2004 г. се води следствие. Полската правна оценка се отхвърля от Русия. Това по всяка вероятност се дължи на опасенията, че признаването на този факт от руска страна може да доведе до търсене на обезщетения за семействата на избитите, а виновниците за престъплението не могат да избягат от отговорност поради давност.

Престъплението е извършено срещу част от офицерите от Полската войска, които в резултат на съгласуваната с Третия райх на Афолф Хитлер агресия на Съветския съюз срещу Полша, след 17 септември 1939 г. при различни обстоятелства са задържани и обезоръжени като военнопленници на територията на Полша. След това те са предадени на НКВД, което ги събира с специално създадени лагери на НКВД за полските пленници. Там настъпва разделяне на офицерите от подофицерите и редниците, част от които са предадени на Германия, друга част за изпратени на принудителна работа в лагерите от системата на ГУЛАГ, а трета – освободени. На 5 март 1940 г. Лаврентий Берия – народен комисар на вътрешните работи, изпраща до Йосиф Сталин докладна записка под номер 794/ Б. В нея се казва, че полските военнопленници (14 736 души, от които 97% са поляци) и затворниците от затворите в Белорусия и Украйна (18 632 души, от които 1207 офицери – 57% поляци), представляват “доказани и неподлежащи на поправяне врагове на съветската власт”. Въз основа на това “НКВД на СССР смята за целесъобразно да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 12 000 затворници без призоваване на съд, без представяне на обвинения, без решение за край на следствието и без обвинителни актове, като възлага разглеждането на въпроса и вземането на решение на тройка в състав Всеволод Меркулов (по това време ръководите на Главното управление за държавна сигурност на НКВД, вписан на ръка, по всяка вероятност от Сталин, над задрасканото име на Берия), Богдан Кобулов (началник на следствената част на НКВД на СССР) и Леонид Баштаков (служител в Първи Спецотдел на НКВД). Докладната записка на Берия е утвърдена с подписите върху нея на Сталин, Климент Ворошилов (член на Политбюро на ЦК на ВКП, народен комисар по отбраната), Вячеслав Молотов (член на Политбюро, председател на Съвета на народните комисари, фактически министър-председател на СССР), Анастас Микоян (член на Политбюро, народен комисар на външната търговия). Допълнително върху нея са написали “За” Лазар Каганович (член на Политбюро, секретар на ЦК на ВКП) и Михаил Калинин (председател на президиума на Върховния съвет на СССР). В съответствие с докладната записка Политбюро на ЦК на КПСС същия ден взима решение P13/ 144 с предложеното от Берия съдържание…

¹⁴Яцек Рафал Карпински (Jacek Rafał Karpiński, 1927 г., Торино-2010 г., Вроцлав), полски електронен инженер, информатик, боец от т. нар. Сиви редици (батальон “Зошка”), участник във Варшавското въстание, носител на три ордена “Кръст за храброст”. Проектант на миникомпютъра К-202. Един от основателите на полското Сдружение по информатика, вицепрезидент на неговия първи управителен съвет. Син на Адам Карпински. Въпреки забележителните успехи в областта на информатиката, редица институции пречат на Яцек Карпински по чисто идеологически съображения. Ръководството на производството на миникомпютъра К-202 му е поверено едва след британски натиск. Но в крайна сметка е отстранен от заемания пост в отдела за микрокомпютри в държавното предприятие МЕРА, където се изработват K-202. Самото производство е спряно. Опитите да бъде копирана конструкцията в Съветския съюз и в самата Полша завършват с провал. Яцек Карпински непрекъснато получава откази при опитите си да напусне страната. През 1978 г. заминава за Вармия, в околностите на Олщин, където започва да отглежда кокошки и свине. През 1981 г. властите не се съгласяват с предложението той да оглави предприятието МЕРА и Института за сметачни (математически) машини. Все пак Карпински успява да емигрира в Швейцария, където сътрудничи на Стефан Куделски (Stefan Kudelski, 1929 г.) – швейцарски изобретател от полски произход, създател на серията професионални магнетофони “Nagra” – основният модел магнетофони, използвани от радио и телевизионните репортьори и във филмовите студии в цял свят. В по-късен период Карпински създава, плюс другите си изобретения, робот, който реагира на гласови команди, и т. нар. Pen-Reader – скенер с програма за разпознаване и четене ред по ред. След завръщането си в родината през 1990 г. живее най-напред във Варшава, а от 2003 г. във Вроцлав. Бил е съветник в областта на информационните технологии на Лешек Балцерович (вицепремиер и три пъти министър на финансите) и на Анджей Олеховски (последователно министър на финансите и на външните работи).

¹⁵Сивите редици (Szare Szeregi) – конспиративен криптоним на младежката патриотична организация “Съюз на полското харцерство” по време на немската окупация в периода на Втората световна война (1939-1945 г.). Сивите редици са създадени на 27 септември 1939 г. във Варшава от група дейци на централното ръководство на “Съюза на полското харцерство”. Действат в сътрудничество с представителството на полското правителство в изгнание и с главното командване на Армия Крайова. Обединяват деца, юноши и младежи на различна възраст. Дружините от подразделението “Завиша” (12-14 години) не взимат участие в бойни действия и други акции. Изпълняват помощни задачи (най-важна е Харцерската полева поща по време на Варшавското въстание) и на тайни сбирки се подготвят за възраждане на Полша след войната. Дружните на т. нар. Бойни училища (за юноши от 15 до 17 г.) осъществяват пропагандни акции, насочени към полското население (във Варшава – в рамките на организацията “Вавер-Палмири”). Те се изразяват в писане на лозунги по стените, раздаване на позиви, разлепване на афиши, отпечатване и разпространение на мними допълнения към официалните вестници, включване към немските мегафони на публични места, сваляне на фашистки знамена, унищожаване на немски пропагандни материали. Сред най-известните акции е свалянето на немската табела от паметника на Николай Коперник във Варшава. В рамките на т. нар. Акция “N” на немците се подхвърлят диверсионни позиви и вестници. Дружините на Бойните училища осъществят и разузнавателна дейност, наблюдавайки постоянно немските военни части и тяхното движение. Щурмовите групи на Сивите редици включват младежи над 18 г. Те са подчинени на Ръководството за диверсии на Армия Крайова. През 1943 г. във Варшава се създава батальонът “Зошка”, чиято трета рота изпълнява специални задания (под името “Ахат”, по-късно “Пегас”). През пролетта на 1944 г. прераства в батальона “Парасол”. Участниците в него извършват редица бойни акции – вдигане във въздуха на железопътни мостове, освобождаване на затворници, ликвидиране на функционери от апарата за терор (Кучера, Копе, Бюркл, отговорните за измъчването и смъртта на Ян Битнар “Рижия” – Шулц и Ланге). Други подразделения на Щурмовите групи (напр. в Радом и Краков) се бият в партизанските отряди и осъществяват саботажни акции по железопътни линии.

¹⁶Анна Тереса Пиетрашек (Anna Teresa Pietraszek), полска режисьорка, операторка, фотографка, журналистка, алпинистка. Абсолвентка на Академията по национална отбрана. Член на управителния съвет на Католическото сдружение на журналистите. Специализирана в областта на планинарската и афганистанската тема. Носителка на многобройни награди за документалното си филмово творчество. Удостоена с индийския медал “Махатма Ганди” за приноса и в популяризацията на индийската тема по света.

¹⁷Quaerenda (кверенда, на латински “търсени неща”) – действия насочени към издирване на информация за изясняване на даден въпрос в архиви, библиотеки и др.

¹⁸Ришард Качоровски (Ryszard Kaczorowski, 1919 г., Бялисток-10 април 2010 г., Смоленск) – полски политик, обществен деец, харцер, комендант на Сивите редици в Бялисток от 1940 до 1945 г. След 1945 г. – в емиграция. Член на Националния съвет на република Полша, през 1989-1990 г. – президент на Република Полша (Жечпосполита Полска) в изгнание. Загива при катастрофата на полския правителствен Ту-154 в Смоленск на 10 април 2010 г. Той е последният президент на Полша в изгнание. Поема поста на 19 юли 1989 г., след неочакваната смърт на Кажимиеж Сабат. Вече в това си качество поверява по-нататъшното изпълнение на задълженията на премиер на полското правителство в изгнание на Едвард Шчепаник, заемащ този пост от 1986 г. На 22 декември 1990 г. в Кралския дворец във Варшава връчва тържествено на току-що положилия клетва първи демократично избран след Втората световна война президент на Република Полша – Лех Валенса, символите на президентската власт.

През 2004 г. Ришард Качоровски е обявен от Кралицата на Великобритания Елизабет Втора за Почетен кавалер първа степен (Рицар на големия кръст) на британския орден на Свети Майкъл и Свети Джордж (The Most Distinguished Order of Saint Michael and Saint George). Отличието получава за изключителни заслуги към жителите на Великобритания от полски произход. От Папа Йоан Павел Втори и от името на апостолическата столица е отличен с Големия кръст на Ордена на Свети Пий (L’ Ordine Piano или Ordine di Pio IX) за заслуги към църквата. Носител на още десетки ордени и медали. През февруари 2010 г., малко преди смъртта му, получава почетния знак “Бене Мерито” (Odznaka Honorowa „Bene Merito“) от Радослав Шикорски – министър на външните работи на Полша. Почетен гражданин на Бялисток, Ходжиеш, Ченстохова, Джевица, Гданск, Гдиня, Гожув Виелкополски, Йеленя Гура, Киелце, Краков, Кросно, Легница, Люблин, Лукув, Минск Мазовиецки, Нови Сонч, Опочно, Опаленица, Ополе, Остроленка, Пабянице, Пястув, Полице, Рачионж, Рогожница, Жешув, Шиедлце, Шиерпц, Сохачев, Супрашл, Швионтники Гурне, Томашув Любелски, Варшава, Закопане, Жиелона Гура и Зиемя Подласка.

¹⁹Институт за националната памет (IPN, Instytut Pamięci Narodowej) – Комисия за преследване на престъпленията срещу полския народ (Komisja Ścigania Zbrodni przeciwko Narodowi Polskiemu) е създаден с указ със силата на закон от 18 декември 1998 г. В неговите рамки действат:

Главната комисия за преследване на престъпленията срещу полския народ,

Бюрото за достъп и архивиране на документи,

Бюрото за образование на обществото,

Лустрационното бюро.

Между задачите на Института е събирането, обработката и управлението на документи на органите на държавна сигурност от периода 22 юли 1944 г. до 31 юли 1990 г., провеждането на разследвания на нацистките и комунистическите престъпения и образование на обществото. На Института са предоставени документите и архивите на Министерството на вътрешните работи и администрацията (MSWiA), Министерството на народната отбрана (MON) и др.
Законът за ИНП предвижда осигуряване на достъп до всички документи от архивите на специалните служби на Полската народна република на лицата, за които органите на сигурността целенасочено са събирали информация, включително и по таен път.

Седалището на Института е във Варшава (ul. Towarowa 28). Има 11 филиала във всички градове, където действат апелативни съдилища. В седем друго града също има негови бюра.

²⁰Д-р Януш Марек Куртика (dr. Janusz Marek Kurtyka, 1960 г., Краков-10 април 2010 г. Смоленск), полски историк, хабилитиран доктор на историческите науки. От 2005 до 2010 г. директор на Института за националната памет. Завършва “История” във Историко-философския факултет на Ягелонския университет в Краков. Специализира в областта на генеалогията, средновековната, новата и най-новата история, в помощните исторически дисциплини. След създаването на Института за националната памет е първи директор на неговия филиал в Краков. На 21 април 2005 г. Колегиумът на Института препоръчва на Сейма (Долната камара на Полския парламент) неговата кандидатура за президент на институцията. На 9 декември с. г. кандидатурата му е приета от Сейма, а на 22 декември е утвърдена от Сената (Горната камара на Парламента).

Загива трагично при катастрофата на полския правителствен самолет Ту-154 на 10 април 2010 г.

Превод и бележки: Петър Атанасов