Премиера в джунглите на Сао Томе и Принсипи
Тази изключително впечатляваща скална игла има вулканичен произход и се намира на остров Сао Томе от състава на миниатюрната островна държава Сао Томе и Принсипи* в Гвинейския залив, Западна Африка. Пико Као Гранде (Pico Cão Grande) се нарича също “Голямото куче” (Great Dog Peak) и “Тъмната кула” (Dark Tower).
Израства буквално “от нищото” в южната част на споменатия остров Сао Томе, в националния парк “Обо” (Obo National Park). Поразителният връх се издига на 370 м над околния терен и на 668 м над морското равнище. Първият описан катерачен маршрут е прокаран през октомври 1975 г. от португалска свръзка начело с Хорхе Трабуло Маркес (Jorge Trabulo Marques). Съществува мнение, че на върха първи е стъпил екип млади японски катерачи, воден от Кеничи Морияма (Kenichi Moriyama).
С две думи – не се знае дали изкачването през юни т. г. на мексиканеца Серхио “Тини” Алмада Берета (Sergio “Tiny” Almada Berreta) и на англичанина Гарет Лия (Gareth Leah) е второ или трето. Но това не е толкова важно, защото става дума за сериозно катерачно приключение в джунглата, завършило с прокарването на маршрута “Nubivagant” (455 м, 5.13d/ A0, 8b), чието име на диалекта анголар (нгола) на долногвинейския креолски език (на основата на португалския) означава “Блуждаещ в облаците” (“Wandering in the clouds”).
Новата линия “Nubivagant” (455 м, 5.13d/ A0, 8b)
Ето разказа на Гарет:
– Мрачната кула от вулканична скала, появила се преди някоко хилядолетия, когато магмата се втвърдила в гърлото на действашия вулкан, най-често обгърната от облаци, се издига над пейзаж с неземна красота. Това е пик Као Гранде (370 м) в джунглите на остров Сао Томе, на юг от Сахара.
Преди експедицията една година мечтаех как в един прекрасен ден ще мога да посетя този остров, чиято природа напомня сцени от филма “Джурасик парк”. Давах си сметка, че това е твърде честолюбив проект. Всичко трябваше да бъде прецизно планирано и организирано, тъй като на острова не може да се купи почти нищо от това, което би ни потрябвало, и не може да получи медицинска помощ. Ако нещо се обърка, човек може да разчита единствено на себе си.
Пристигането на острова бе културен шок за нас – глутници бездомни кучета по улиците, цели семейства, качени на 125-кубиков мотоциклет и балансирайки като в цирк. Придвижвайки се по тесни улички в южната част на столицата, стигнахме до плантацията “Агрипалм”, откъдето трябваше да започне пешеходният ни преход през джунглата.
Три километра през гъстата джунгла и стигнахме до подножието на стената, която ни посрещна с корниз на височина 100 метра, издаден 30 метра напред. Нямахме никаква предварителна информация за него и стоейки в базовия лагер, разбрахме трудността на предстоящата задача. След три седмици бяхме на върха.
От самото начало се сблъсквахме с трудности, които заплашваха проекта с провал. Много от тях не бяха свързани с изкачването – проблеми с камерата и фотоапаратите, със зарядните устройства, с генератора, ухапвания от змии, трудна логистика, мъчнотии в обмяната на валута, болести и повредени автомобили. Всичко беше срещу нас! Но, сблъсквайки с всяко ново препятствие, успявахме да намерим решение, което обикновено не се вместаваше в рамките на нормалното и традиционното.
Когато завършихме маршрута, аз хвърлих поглед към острова. Помислих за върха и за хората, с които се бяхме срещнали по пътя. Благодарен съм им за удоволствието от това приключение, което ни донесе не толкова нов маршрут, но и нови приятели и ново разбиране за живота, в който хората живеят в съгласие с природата.
С Хорхе благодарим на “Nite Ize”, “Mad Rock”, “Hanchor”, “Maxim Ropes”, “Voltaic Systems”, “DMM”, “Adventure Medical Kits”, “Adidas Outdoors”, “Five Ten”.
На водещата снимка – Пико Као Гранде
–––––––––––––––-
*Демократична република Сао Томе и Принсипи (на португалски: República Democrática de São Tomé e Príncipe) е малка островна държава в Гвинейския залив на запад от бреговете на Централна Африка. Площта й е около 1001 кв. км (остров Сао Томе – 836, остров Принсипи – 128, други – 37 кв. км), а населението – 187 хил. души, което я прави най-малката напълно суверенна държава (т. е. отвъд опеката на британската корона или друг подобен съюз). Двата острова се намират на 140 километра един от друг. Носи името на Апостол Тома, дадено й от португалските изследователи, които откриват островите в деня на Светеца през 1471 година. Столица е Сао Томе с население от 53 300 души. Градът притежава международно летище, пристанище и няколко предприятия на леката промишленост, в които се произвеждат строителни материали, сапуни и напитки.
Република Сао Томе и Принсипи се ръководи от президент, избиран за 5 годишен мандат. Законодателен орган е Националното събрание, състоящо се от 55 депутати. Изпълнителната власт се упражнява от Съвета на министрите. Сао Томе и Принсипи е разделена на две провинции – Сао Томе и Принсипи, които се делят допълнително на седем окръга – 6 в Сао Томе и 1 в Принсипи.
След Република Сейшелски острови, Сан Томе и Принсипи е най-малката по площ държава в Африка и най-малката португалоезична страна в света.
