Предмусонният сезон на 2016 г. – опит за равносметка

Позовавайки се на сайтовете AltitiudePakistan.Blogspot.Com и Blogs.Dw.Com, един сред най-силните полски височинни алпинисти от младото поколение Кацпер Текиели (Kacper Tekieli) коментира приключилия предмусонен (пролетен) сезон в Хималаите за Wspinanie.Pl.

Първата част на тазгодишния експедиционен сезон в Хималаите може да смята за приключила. Във всеки момент “Покривът на света” ще бъде обхванат от мусоните, а алпинисти, туристи и колекционери на високи върхове ще започнат да се приземяват на летищата в Пакистан, за да пробват силите си на тамошните осемхилядници през предстоящото лято. С няколко изключения тази пролет в Хималаите не бе сред успешните – преди всичко заради огромните маси сняг, които се свличаха по склоновете и стените и попречиха за реализацията на няколко амбициозни проекта.

В прегледа на събитията по отделните върхове си струва да се концентрираме върху спортните опити и изкачвания, а преминаванията по класическите пътища в компанията на шерпи и с кислородни бутилки на гърба – да разглеждаме само като статистически данни.

Еверест (8848 м)

Най-високият връх – както обикновено – бе свидетел на най-много изкачвания. Струва си да споменем улеснението, предизвикано по всяка вероятност от миналогодишното земетресение, и състоящо се във видоизменението на една от най-знаменитите скални формации на Земята – т. нар. Стъпало на Хилари. Върху неговата актуална трудност,  вероятно, имат влияние и тазгодишните снежни условия.

Струпването на хора по знаменито Стъпало на Хилари през май 2016 г.

От 550-те изкачвания на върха през този сезон само няколко имаха спортен характер – тези, които бяха направени без използване на кислородна апаратура. Техни автори станаха иранецът Азим Гхейчисаз (Azim Gheychisaz) – от непалската страна на върха, американците Дейвид Рьошке (David Roeske), Мелиса Арнът (Melissa Arnot) и Кори Ричардс (Cory Richards) и еквадорката Карла Перес (Carla Perez) – от тибетската му страна.

Мелиса Арнът на Еверест – това бе шестото й изкачване на върха,

тя е осмата жена, стигнала до него без кислород

Най-амбициозния план имаха словаците Владимир Щрба (Vladimir Strba) и Золтан Пал (Zoltan Pal), които изкаха да изкатерят Британския маршрут по югозападната стена от 1975 г. За съжаление, свръзката бе спряна от лавина на 7200 метра. Предизвикалата голяма медийна разгласа спасителна акция завърши успешно.

Тъжно задължение е отбелязването на жертвите. През тази година на Еверест те бяха шест.

Шерпи с инвентар по пътя към Еверест

Интересно бе направеното през изминалия сезон документиране на Класическия маршрут към Еверест с най-съвременни технологии. По инициатива на “Mammut” по пътя на Хилари и Тензинг се изкачи група шерпи с комплект камери. Сега, спокойно седейки във фотьойла си, всеки може да види как изглежда изкачването към най-високия връх в света.

Лхотце (8616 м)

На съседния Лхотце през приключващия сезон не бе записано нито едно изкачване. Най-серизният опит завърши на 100 метра под върха. За съжаление, случи се и инцидент, при който загуби живота си един шерп.

Макалу (8463 м)

На петия връх в света през този сезон се изкачиха най-малко 30 души. Между тях трябва да посочим българина Боян Петров, който, благодарение на добрата си аклиматизация, стигна до върха без кислород при второто си тръгване от базовия лагер.

Алпинисти непосредствено под Макалу

Снимка: Боян Петров

Photo: Boyan Petrov

За Боян това бе седми осемхилядник, втори през този сезон и шести след 2014 г. Българинът не крие каква е неговата цел и поради това вероятно ще слушаме за него и през летния сезон в Пакистан и през есенния в Хималаите.

На Макалу, за съжаление, се стигна до трагедия – от задушаване с въглероден двуокис в палатка на лагер 2 починаха двама шерпи.

Чо Ойю (8201 м)

Този връх се смята за най-лесен между осемхилядниците. Без да коментирам доколко гореказаното е вярно, ще посоча, че изкачване по неговите снежни склонове направиха само 15 души. За щастие – без никакви инциденти.

Дхаулагири (8167 м)

Седмият връх потвърди своята недостъпност, като отблъсна по-голяма част от направилите опит да го изкачат. Сред тях бе знаментият испанец Карлос Сория (Carlos Soria), който се опитва да стане най-възрастният притежател на “Хималайската корона”. На Дхаулагири стъпиха само петима души. По склоновете му завинаги остана индиецът Раджиб Бхатачария (Rajib Bhattacharya).

Петер Хамор и Хория Колибъшану поставят парапети по пътя

към Манаслу, април 2016 г.

Манаслу (8156 м)

На този връх действаше голяма и много добре оборудвана холандска експедиция, която извърши огромна работа. Но спря недалеко от върха поради големите обективни опасности. Със страховете си се справиха притежаващите много голям опит Петер Хамор (Peter Hamor) и Хория Колибъшану (Horia Colibășanu). След слизането си от върха словашко-румънската свръзка се насочи към северния ръб с цел прокарване на нов маршрут в алпийски стил. Но поради огромните количества пресен сняг тя почти  не помръднаха от изходното положение на 4900 м. За Петер Хамор това бе 13-ти диамант в Хималайската корона.

Анапурна (8091 м)

С опити на Анапурна – още през март – започна тазгодишният пролетен сезон в Хималаите. Затова първоначално погледите на всички бяха насочени към този връх. Финалният баланс включва 30 изкачвания, между които и тези на споменатите Боян Петров и Карлос Сория.

По Британския маршрут на Шиша Пангма

Шиша Пангма (8013 м)

На най-ниския осемхилядник, също смятан, впрочем, за един от най-лесните, равносметката за този сезон е една от най-обезсърчаващите. Двама души загинаха след падане в ледникова пукнатина по Класическия маршрут. А dream team-ът – Ули Щек (Ueli Steck) и Давид Гьотлер (David Göttler), който имаше намерение да прокара премиерен маршрут в супербърз и свръхлек стил трябваше да се откаже на 7800 и 7600 м при двете си тръгвания нагоре. На Шиша Пангма не бе отбелязано нито едно изкачване.

Много голямо събитие бе намирането от Щек и Гьотлер на тленните останки на един от най-големите алпинисти в света от края на ХХ век – Алекс Лоу (Alex Lowe), и на партньора му Дейвид Бриджис (Dawid Bridges), загинали на Шиша Пангма през 1996 г.

Кангчендзьонга (8586 м)

Третият връх в света Кангчендзьонга не бе атакуван през този сезон.

На водещата снимка – обсадата на Еверест

Снимка/ photo: Furtenbach Adventures