По “Riders on the Storm” – с една еспадрила за скално катерене на единия крак и с обувка за катерене по лед на другия

Инес Паперт (Ines Papert), Мейън Смит-Гобът (Mayan Smith-Gobat) и придружаващият ги фотограф Томас Зенф (Thomas Senf) направиха пето изкачване по впечатляващата и славна линия “Riders on The Storm” на Кулите Пайне (Torres del Paine), Патагония.

“Riders on the Storm” по Централната от Кулите Пайне
Снимка: Франц Валтер
Photo: Franz Walter

“Riders on The Storm” (7c, 12d, A3, 36 въжета) на Торе Сентрал дел Пайне (Torre Central del Paine) е маршрут от края на 1990 и началото на 1991 г. По онова време я прокара много силната свръзка Норберт Бетц (Norbert Bätz), Петер Дитрих (Peter Dittrich), Бернд Арнолд (Bernd Arnold), Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich) и Курт Алберт (Kurt Albert).

Mayan Smith-Gobat climbing pitch 31 (7c+)in the route riders on the storm, Torres del Paine

Мейън Смит-Гобът на 31-ото въже (7c+) от маршрута “Riders on the Storm”
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf

И 25 години след появата си линията е има малко повторения – само три – въпреки опитите на екипи с голям потенциал. Турът няма и изкатерване на класика (без използване на изкуствени опорни точки). Последният опит за такова преминаване бе предприет през 2006 г. от белгийците Никола и Оливие Фаврес (Nicolas, Olivier Favresse), Шон Вилануева (Seán Villanueva) и Майк Льокон (Mike Lecomte).

Именно изкачване на класика бе цел на Инес Паперт и Мейън Смит-Гобът. Не успяха, но направиха още няколко крачки в тази посока. Те преминаха без изкуствени опори две въжета в горната част на маршрута и намериха “класическо” заобикаляне на петото въже.

Маршрутът е изключително изпомпващ и дори без споменатите по-горе елементи изкачването на Инес и Мейън е от изключителна класа. Условията на Централната кула Пайне не бяха никак благоприятни. Инес пише:
– Никога преди не бяха опитвала да се катеря с една еспадрила за скално катерене на единия крак и с обувка за катерене по лед на другия. На 18-ото въже – по една много широка цепнатина – нямаше друг изход, освен прилагането на тази техника. Плюс това използвах сечивата както за катерене, така и за осигуряване.

А Мейън добавя:
– Заклинването на пръстите и дланите в леда бе нов и много неприятен опит. Никак не обичам катерене с безчувствени крака и ръце, но на този маршрут дори и за това можехме само да мечтаем.

Мейън Смит-Гобът, Инес Паперт и Томас Зенф на Торе Сентрал дел Пайне

Свръзката бе в района от 16 януари до 20 февруари т. г. (общо 15 дни по стената). Най-напред двете момичета си поставиха за цел колкото се може по бързо да стигнат до върха, което стана на 6 февруари. След това възнамеряваха да посветят част от времето си за предоляване на класика на въжетата в долната част. Решението им се оказа правилно, защото след първоначалния период на добро време атмосферните условия се върнаха към патагонската норма.

В крайна сметка свръзката не успя да премине без изкуствени опорни точки 4 от общо 38-те въжета на тура. Сред преминатите на класика въжета има две с трудност 7c+.