На Еверест с “обувките на Мелъри”
Канадската фирма “Viberg” с рекламна цел създаде (както самата смята) точно копие на обувките, които са използвани от историческата експедиция на Еверест през 1924 г.* Задачата се оказа нелека особено от гледна точка материалите. А и е трудно е да се каже доколко са подходящи за изкачване. Но като музеен експонат са прекрасни!
Подобни модели са били изготвяни и по-рано. В частност за снимкте на филма “The Wildest Dream”**. Наистина, тогава “изнеженият” Лио Хоулдинг едва не получи измръзвания на краката още при изкачването до Северното седло (North Col, Chang La, 7020 м). И по-нататък с Конрад Анкер използваха само съвременна екипировка. И с него направиха изкачването без изкуствени опорни точки на т. нар. Второ стъпало (Second Step, 8610 м или 28 250 фута). Но те имаха предварително поставени междинни пунктове за осигуровка, познаваха маршрута и знаеха, че във всеки момент могат да се спуснат обратно. Да не говорим за пухените и гоуртексовите облекла, качествените ръкавици и т. н. С една дума – освен обувките, имаха и други определени преимущества пред Мелъри…
Но главното си остава психическата нагласа. Мелъри и партньорът му Андрю “Сенди” Ървин били необикновено мотивиртани да развеят британския флаг на най-високия връх на Земята. А легендите на комунистическата пропаганда разказват, че през 1960 г. китайските алпинисти са действали по склоновете на Еверест… боси. Но всеки е имал в раницата си бюст на Председателя Мао и сборник с цитати от неговите произведения…
–––––––––––––
*Съставът на тази експедиция включва: бригаден генерал Чарлз Гренвил Бруус (Charles Granville Bruce, 7 април 1866 г.-12 юли 1939 г.); Едуард Феликс Нортън (Edward Felix Norton, 21 февруари 1884 г.-3 ноември 1954 г.) – кадрови офицер, с чин лейтенант-полковник (отговарящ на нашия подполковник); Джордж Хърбърт Лей Мелъри (George Herbert Leigh Mallory, 18 юни 1886 г.-8 или 9 юни 1924 г.) – учител; Бентли Бийтъм (Bentley Beetham, 1 май 1886 г.-5 април 1963 г.) – орнитолог, алпинист, фотограф; генерал-майор (по онова време – капитан) Джон Джефри Бруус (John Geoffrey Bruce, 4 декември 1896 г.-31 януари 1972 г.); Джон де Варс Хезъд (John de Vars Hazard, 18 август 1888 г.-12 юни 1968 г.) – инженер, кадрови офицер с чин майор, алпинист; д-р Ричард Уилям Джордж Хингстън (Richard William George Hingston, 1887 г.-5 август 1966 г.) – лекар, природоизпитател и алпинист; Андрю “Сенди” Къмин Ървин (Andrew “Sandy” Comyn Irvine, 8 април 1902 г.-8 или 9 юни 1924 г.) – студент по инженерство; Джон Баптист Люсиъс Ноуъл (John Baptist Lucius Noel, 26 февруари 1890 г.-12 март 1989 г.) – алпинист, филмов реализатор; Ноуъл Юърт Оудъл (Noel Ewart Odell, 25 декември 1890 г.-21 февруари 1987 г.) – геолог, изследовател, алпинист; Тиъдър Хауърд Съмървил (Theodore Howard Somervell, 16 април 1890 г.-23 януари 1975 г.) – хирург, алпинист, художник и мисионер; Едуард Осуълд Шеббеъри, наричан Шеби (Edward Oswald “Shebby” Shebbeare, 1884 г.-1964 г.) – алпинист, отговорник за транспорта и преводач на експедицията, по професия лесовъд, с дълга кариера (след 1906 г.) в Индийския департамент по горите.
Британската експедиция на Еверест през 1924 г.
На 4 юни 1924 г. Нортън стига до 8570 м (28 120 фута) преминавайки по кулоара, който оттогава носи името му (“Norton Couloir”, “Great Couloir”). Съмървил спира малко по-ниско и фотографира другаря си на споменатата височина, която е призната за световен височинен рекорд, просъществувал до пролетната швейцарска експедиция през 1952 г. Тогава Раймон Ламбер (Raymond Lambert) и Тензинг Норгей се изкачват до височината на К-2 – 8611 м от южната (непалската) страна на Еверест. А фотографиите на Съмървил също много дълго време остават рекордни от гледна точка на височината, на която са направени. На 8 или 9 юни, при поредния опит за атака, загиват Мелъри и Ървин.
** “Най-смелата мечта: изкачване на Еверест” (САЩ, 2010, Антъни Гефън, 94’/ “The Wildest Dream: Conquest of Everest” (USA, 2010, Anthony Geffen, 94’). Премиерата е на 9 януари 2010 г. Пуснат е по екраните от “National Geographic Entertainment” през август с. г. Пълнометражен документален разказ за живота на Джордж Лей Мелъри. Участват: Конрад Анкер (Conrad Anker), Хю Денси (Hugh Dancy, глас) като Андрю Ървин, Ралф Файнс (Ralph Fiennes, глас) като Джордж Мелъри, Лио Хоулдинг(Leo Houlding), Лиъм Нийсън (Liam Neeson) – диктор, Наташа Ричардсън (Natasha Richardson, глас) като Рут Мелъри (Ruth Mallory, съпругата на Джордж Мелъри), Алън Рикмън (Alan Rickman, глас) като Ноуъл Оудъл (Noel Odell).
Филмът получава наградата “Най-добър приключенски филм” от кинофестивала в Боулдър (щата Колорадо) през 2010 г. и се радва на положително отношение в Съединените щати. Във Великобритания е подложен на унищожителна критика заради погрешна интерпретация на някои моменти от биографията на главния герой и поради злоупотребата с кадри от експедицията, която открива тялото му през 1999 г.
*** Погледнете и статията:
На Еверест като Мелъри и Ървин
Тазгодишният (2007 г.) пролетен експедиционен сезон в Непалските Хималаи финишира с необикновено събитие. Не само поради факта, че изкачване на Еверест бе реализирано на 14 юни – най-късно от всички досегашни преди идването на мусона. А защото двама от участниците в него успяха да реконструират събития с 83-годишна давност, да потвърдят някои предположения и да събудят много нови спорове.
Но нека следваме хронологията. В средата на май – тоест по никое време според хималайските стандарти, до базовия лагер в северното (тибетското) подножие на Еверест стигна британско-американска експедиция. Участниците – до един светила на височинния алпинизъм и (изненадващо) на спортното катерене, правеха аклиматизационни излизания по нормалния маршрут, наричан Китайски. Но без да изграждат височинни лагери или да участват в поддържането на линията от парапети, която комерсиалните експедиции довеждат до самия връх.
Същинската дейност започна в края на май, когато отзвучаваха последните акорди на сезона и най-търпеливите използваха последния шанс да стигнат до Третия полюс. Тогава шерпите на споменатия британско-американски екип предприеха сваляне на всички парапети по пътя към 8848 м и основно демонтиране на изкуствените улеснения – металната стълба и фиксираните въжета на т. нар. Второ стъпало. Последното е 40-метров скален праг на 8680 м. Когато усилията за привеждане на маршрута в изконния му вид приключиха, на сцената излязоха живеещият дълги години в САЩ немец Конрад Анкер и англичанинът Лио Хоулдинг, екипирани по същия начин, както Джордж Хърбърт Лей Мелъри (1886-1924) и Андрю „Сенди“ Къмин Ървин (1901-1924) през далечната 1924 г. Основната им цел беше да докажат, че Мелъри и Ървин са могли да преминат Второто стъпало с тогавашните примитивни обувки, котки, ледокопи и т.н. И следователно да изкачат Еверест още през 1924, т.е. 29 г. преди авторите на първото документирано стигане до върха Едмънд Пърсивъл Хилари и Тензинг Норгей Шерпа (на 29 май 1953 г.).
Както е известно, на 8 юни 1924 г. Мелъри и Ървин са видени за последен път от колегата си Ноуъл Оудъл малко над така нареченото Второ стъпало на 8680 м, преди да изчезнат в облаците и да поставят началото на една от най-големите загадки в хималайския алпинизъм. Всъщност самият Оудъл никога не е могъл да каже с пълна сигурност за каква височина и за кое точно място става въпрос, заради облаците, които покриват горния фрагмент от Североизточния гребен на Еверест.
Изчезването на двамата разделя специалисти и историци на две групи. Едните смятат, че Еверест е бил изкачен от Мелъри и Ървин преди Хилари и Тензинг. Останалите не приемат това твърдение. А мнозина от правещите опити на Еверест от север се оглеждат, за да намерят стария Kodak на двамата, който може би крие сензационна изненада и разгадаване на тайната.
Когато през 1999 г. Конрад Анкер откри тялото на Мелъри на около 8000 м и то бе идентифицирано с най-съвременни методи, споровете избухнаха с нова сила. Най-напред показването на снимки на мъртвия Мелъри и издаването на книгата „Призракът от Еверест“ („Ghosts of Everest: The Search for Mallory & Irvine“) бяха посрещнати на нож от световната алпийска общественост. А някои от най-големите авторитети (Сър Едмънд Хилари, Сър Крис Бонингтън) ги нарекоха „чиста порнография“. Специалисти от четири британски университета, представители на различни научни дисциплини, подложиха на анализ и изследване намерените заедно с тялото части от екипировката на алпиниста. Техният извод бе, че облеклото и обувките на Мелъри и Ървин не са били достатъчни за изкачването на толкова висок връх дори при идеални атмосферни условия. Връхната дреха на Мелъри (практически сако от туид) е пропускала вятъра отвсякъде. А бельото и пуловерът, както и завитото около врата шалче и обикновените туристически обувки не са му осигурявали нужната термоизолация.
Коренно противоположно бе становището на английския алпинист и продуцент от Би Би Си Греъм Хойлънд, участник в експедицията, открила тялото на Мелъри. През пролетта на 2006 г. той прекара три седмици по склоновете на Еверест с облекло, което бе точна реплика на дрехите, с които през 1924 г. към най-високия връх на Земята са се отправили Мелъри и Ървин.
Споделящият същото мнение Конрад Анкер направи още една стъпка към пълната характеризация, привличайки Лио Хоулдинг за „ролята“ на Ървин.
Анкер и Хоулдинг като Мелъри и Ървин
Досега той не притежаваше никакъв височинен опит, а беше известен като един от най-добрите катерачи в света по скални обекти близо до морското равнище. В същата стартова позиция се е намирал и Ървин през 1924 г. – отличен катерач, хвърлен в битка срещу височината, лошото време и техническите трудности над 8500 м.
На 14 юни съвременните Мелъри и Ървин се добраха до Еверест в компанията на Джери Мофът (друг феноменален скален акробат от недалечното минало без хималайски опит) и височинния ас Кевин Тоу. Времето бе чудесно – истински подарък от сезона, през който в най-високите планини започват истински метеорологични катаклизми.
Но успехът отприщи нови дискусии и донесе ново ожесточаване на споровете. Първо, Питър Постън и Йохан Хемлеб припомниха два безспорни факта – че още през 1986 г. Оскар Кадиах (носител на Гран при от Международния фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г. за филма „Другото лице на К-2“), изпълнявайки ролята на Мелъри в един испански игрален филм, изкатери Второто стъпало чисто, без изкуствени опорни точки, и че през 2001 г. австриецът (упорито наричан „швейцарец“ от сайта MountEverest.Net) Тео Фриче повтори постижението му.
Почти веднага думата взе мис Елизабет Хоули – най-известната и най-авторитетната хроникьорка на хималайския алпинизъм, която оспори направеното от Кадиах и Фриче. В смисъл, че са катерили без изкуствени опорни точки, но наличието на металната стълба и парапетите край тях са им давали много сериозно психологическо предимство. В спора се включи и главният редактор на „Америкън Алпайн Джърнъл“ – Джон Харлин Трети. Той заяви, че не може да става и дума за преминаване на Второто стъпало by fear means (с честни средства), след като Анкер и Хоулдинг са използвали кислород. Т. е. – цялата история се върна почти в началната си точка.
И наистина – какво доказа изкачването на Анкер и Хоулдинг? Високата класа на тях и партньорите им – шерпи и алпинисти, от екипа. Въображението им. Способността на англичани и американци да бъдат отлични организатори. И май нищо повече – без омаловажаване на направеното от участниците в проекта. Защото въпреки всички усилия никога не може да бъде повторена ситуацията отпреди 83 г. Дори зад неопитния Хоулдинг стои цялата история на алпинизма след 1924 г., съзнанието за преодолените от предшествениците (главно психологически) бариери и за възможността във всеки момент да се захвърли някогашната примитивна екипировка и да се прибегне към използването на съвременните пухени костюми, гоуртексови и поларени дрехи, модерни сечива, котки и кислородни апарати. Какво да кажем за опита на Анкер с неговите няколко десетки експедиции в най-труднодостъпните и най-дивите райони на Земята?
И този опит за възкресяване на миналото събужда още по-голямо преклонение пред предшествениците от началото на ХХ век, които са тръгвали към Хималаите с подковани обувки, габардинени панталони и сака от туид. Каквото и да кажем за тях, ще е слабо и шаблонно. Просто „Шапки долу!“.
Петър АТАНАСОВ
