Мегапанорама на пик Исмоил Самони – най-високият в Таджикистан
Искате ли да видите как изглежда в цялото му великолепие през един сравнително безоблачен ден Пик Исмои́л Сомони́ (някога пик Комунизъм, 7495 м)* – най-високата точка на днешен Таджикистан и на някогашния Съветски съюз, от гребена на пик Евгения Корженевска (7104 м)?
Памир, пик Исмоил Самони
Вижте интерактивната панорама, която обхваща горните части на ледниците Фортамбек (където е разположен Международният алпийски лагер, носещ името на Валентин Сулоев**), Траубе***, Валтер**** и Москвин*****, и всички върхове от пик Ошанин (6389 м) до Аюджилга (6466 или 6475 м).
На базата на направените снимки от В. Демянович и А. Дубок на 17 август 2013 г., вторият е изготвил мегапанорама с великолепно качество, върху която са поставени имената на всички върхове и важни точки в района.
В този смисъл това не е само една красива фотография, а и източник на изключително ценна информация.
Ето го и линкът към нея:
Вижте също:
––––––––––-
*Пик Исмои́ла Сомони́ [на таджикски Қуллаи Исмоили Сомонӣ, предишни негови названия са Пик Сталин (Пик Сталина), Пик Комунизъм (Пик Коммунизма)] е най-високият връх на Таджикистан, бивша най-висока точка на някогашния Съветски съюз. В списъка на най-високите върхове на Земята се намира на 50-то място. Разположен е в хребета Академия на науките (хребет Академии Наук) в Памир, на мястото, където той се съединява с хребета Петър Първи (хребет Петра Первого). Първото му изкачване е осъществено на 3 септември 1933 г. от Евгений Абалаков (1907-1948) по време на поредната Таджикско-Памирска експедиция под ръководството на Н. П. Горбунов. В хода и загиват Н. А. Николаев и носачът Джамбай Ирале.
**Валентин Александрович Сулоев (1933–1968) – алпинист от клуба на Московския авиационен институт (МАИ), участник в отбора по алпинизъм на московското дружество “Буревестник”. Абсолвент на МАИ (факултета “Двигатели на летателни апарати”), работил като изпитател на хеликоптерни двигатели. През юли 1968 г. участва в т. нар. парашутен десант на пик Авицена (тогава – пик Ленин, 7134 м). Той е организиран от Доброволното дружество за съдействие армията, авиацията и флота (Добровольное общество содействии армии авиации и флоту, ДОСААФ). За осъществяването му в условията на секретност е подготвена мащабна експедиция. Спасителен отряд начело с Валентин Божуков е натоварен със задачата да посрещне участниците в десанта на върха. Приземяването на парашутистите е предвидено да стане върху сравнително полегата част от западния гребен на върха, на около 7100 м. Но силен порив на вятъра отнася парашутистите на югоизток, към южния връх. Четирима от десантиращите – Валерий Глаголиев, Владимир Мекаев, Юрий Юматов и Вячеслав Томарович – загиват, след като не успяват да се освободят бързо от парашутните сбруи. Трагедията се разиграва на 27 юли. Най-дръзката част от спасителната операция е проведена от Валентин Сулоев и Евгений Захаров. Двамата превеждат парашутиста Александър Петриченко от югоизточния склон през върха до лагера на 6800 м на западния гребен. Много сериозен проблем представлява неизправната радиовръзка. На 28 юли Валентин Сулоев се спуска със ски от 6800 м до базовия лагер, за да докладва за станалото. Това е и първото спускане със ски от пик Авицена. Правителството на бившия Съветски съюз награждава всички парашутисти и спасители с медала “За храброст” и… за дълги години забранява достъпа до информация за инцидента. Валентин Сулоев загива малко по-късно същото лято (21 август) при опит за грандиозен траверс от пик Исмаил Сомони (Комунизъм) до пик Евгения Корженевска (7104 м), заявен за първенството на СССР. Днес името Сулоев носят връх (5816 м) и поляна в района на ледника Фортамбек.
***Пьотр Александрович Траубе (1901-1942) – роден е в Пятигорск, в семейството на чиновника за особени поръчения при Управлението на кавказките минерални води от немски произход Александър Василиевич (Людвигович) Траубе (1871-1939) и на потомствената дворянка Юлия Петровна, по баща Маслаковец (1869-1946). Той е четвъртото и най-малкото дете в семейството. Учи в Черниговската гимназия, но не я завърша заради започналата Гражданска война в Русия. От 1920 до 1923 г. служи в Червената армия, през по-голяма част от времето като инструктор по донаборна подготовка в Ростов на Дон, а след това в Патигорск. От 1923 до 1941 г. живее в Ленинград. Там работи във Физико-техническия институт на името на Абрам Йосифович Йофе, в пивоварната “Червена Бавария” (“Красная Бавария”), в химическия завод “Политкаторжник” (“Политкаторжанин”). Яхтсмен, участник в два гребни похода на Дружеството за съдействие на отбраната, авиационното и химическото строителство (Общество содействия обороне, авиационному и химическому строительству, ОСОАВИАХИМ – организация, съществувала в СССР от 1927 до 1948 г., предшественик на ДОСААФ). През 1932 и 1933 г. е в състава на две експедиция в непознатия и неизследван по това време Памир. Техни ръководители са Н. В. Криленко [нарком (народен комисар) на юстицията., т. е. министър на правосъдието] и Н. И. Горбунов. В групата на проф. А. В. Москвин, Траубе прави геоложки прочувания и теодолитно заснемане на редица слабоизучени и въобще неизвестни до този момент ледници в североизточните склонове на хребета Петър Първи. Участва в откриването на редица рудни находища. Един от върховете в този район е наречен “Връх на четиримата” (“Пик Четырёх”) – на участниците в тази група А. В. Москвин, Ю. В. Валтер, Борис И. Фрид и П. А. Траубе. Името на Траубе носи и ледник в района.
От септември 1939 до октомври 1940 г., по време на т. нар. Зимна война, която Съветският съюз води срещу Финландия, Траубе служи като радист в състава на въздушните сили на Червенознаменния Балтийски флот (Краснознаменный Балтийский флот) с воинско звание старшина втора степен. Бива тежко ранен по време на една от бомбардировките на финландската авиация. От 18 юни 1941 г. е отново в армията, в състава на железопътната морска бригада, действаща в близките подстъпи към блокирания Ленинград (Тайци, Горелово, Балтийската гара). През юни 1942 г. е арестуван по изфабрикувано обвинение [по страшния член 58-10 4.11 от Наказателния кодекс на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) – “за противодействие на контрареволюционната дейност”] в контрареволюционна агитация и клеветнически измислици по повод съобщенията на Совинформбюро (информационно-пропагандното ведомство на СССР, създадено на 24 юни 1941 г. към Съвета на народните комисари – правителството на Съветския съюз, и пряко подчинено на централния комитет на комунистическата партия) и осъден на смърт чрез разстрел от военния трибунал на Ленинградския военноморски гарнизон. Реабилитиран е през 1997 г.
****Юрий Владимирович Валтер (Юрий Владимирович Вальтер, 1909-1983) – топограф и изследовател, който практически е обходил целия Съветски съюз. Работи в Сибир, Задбайкалието, Кавказ. Прави теодолитно заснемане на редица реки и на значителни части от Заполярието. Но, както сам отбелязва, най-паметни за него си остават годините, прекарани в Таджикистан. В състава на Таджикско-Памирските експедиции от 1932 до 1935 г. той изследва източните разклонения на хребета Петър Първи, долината на река Мук-су и централната част на Алайския хребет, като прави първите топографски карти на тези райони.
*****Александър Вениаминович Москвин (1896–1974), професор по геохимия, ръководител на химическата лаборатория на Ленинградския физико-технически институт. Геологията е негово увлечение, на което се посвещава по време на отпуските си. В дома му, в Лесное, в околностите на Ленинград (днешния Санкт Петербург), всичко е изпълнено с геологически образци, микроскоп и всякакво друго оборудване. Резултатите от работата си през двата сезона в Памир обобщава в труда “Географический очерк северо-восточных склонов хребта Петра Первого” (“Географски очерк за североизточните склонове на хребета Петър Велики”, публикуван през 1936 г. След завършването на експедицията през 1933 г., по предложение на ръководителите на памирски експедиции Николай Петрович Горбунов (1892-1938), Дмитрий Иванович Щербаков (1893-1966) и Николай Василиевич Криленко (1885-1938) са утвърдени имената на откритите ледникови системи в басейна на река Фортамбек. Те получават имена на първопроходци и първооткриватели – ледник (на) Москвин, ледник (на) Валтер, ледник (на) Траубе, ледник (на) Солдатов. След експедициите в Памир Александър Вениаминович Москвин продължава геоложките си изследвания в Памиро-Алай. Втората световна война го заварва в Ленинград, където прекарва част от немската блокада на града. После е евакуиран в Москва. На практика геологията никога не е била негова професия, а името му е известно в световната наука като един от най-големите специалисти по оптика. Доживява до 78-годишна възраст и почива на 2 март 1974 г. в Ленинград.
