Людовико Бих (Италия) – фотограф

Презентация и представяне на фотографска изложба „Black Snow“ на 24 ноември, петък, Зала на Туристическия информационен център – BanskofilmfestExhibitions

Людовико Бих (Италия)/Ludovico Bich (Italy) – планински гид и фотограф. Той ще представи изложбата си „Black snow“ и ще разкаже за кариерата си на фотограф. Изложбата е със специално издание в рамките на фестивала; Людовико Бих е потомък на една от най – старите фамилии на планински гидове в района на Червиня (Bich), които започват да развиват планинарската култура в Алпите още в края на 19 век и продължават и до днес.

Кадър от изложбата „Black Snow“:

Последните гости се връщат по домовете си, към работата си, към ежедневие,  неосъзнаващо и небрежно към онова, което остава в края на зимата.

Действителността е  безгрижна и безцветна, като отпечатък в сивата гама, в който всяка цветност изглежда разхищение. Само отделни цветни петна упорито се показват от лениво топящия се сняг. Забравени или изгубени предмети, остатъци от по-важни неща, боклуци.

Обективът се съсредоточава върху снега, който остава когато повечето хора са другаде. Снегът, който никой не изобразява, последният, който си тръгва, който няма да се върне повече и от който изплува скрита мисъл. Мрачно чувство, което се появява когато мекото покривало се преобрази в тежко сиво наметало, по което, тук-там, се провиждат разкъсванията във вече излинялата тъкан.

Людовико Бах открива линии, които обикновено не биват забелязани и очертанията на неочаквани форми: плоски силуети, потопени в неподвижна среда, натежала от застояла влага. Той е единственият свидетел на бавно и неизбежно изчезващото. С него е само останалото след онези, които са намерили спокойствие тук и са оставили тъга, изхвърлена заедно с отпадъците.

          Snow е сбирка от снимки, продиктувани от инстинкта и направени за няколко дни в околностите на Hotel Neige d’Antan, в полите на Мтаерхорн, където авторът живее и работи.

Ски сезонът е свършил, посетителите намаляват, френетичният ритъм е забавен. Застинало е и време-пространството, в която фотографът се движи: място, изгубено сред природата, но замърсено от присъствието на човека; време, когато зимата вече си отива, но пролетта още не се забелязва. И атмосферата е спряла. Меланхолията тегне „ниска и тежка“, носейки дъжд и тъга.

Людовико Бах наблюдава снега с очите на човек, който изживява планината през всеки ден от годината. Погледът му е на онзи, който е свикнал да я вижда във всичките й състояния, от началото до края, отвъд снежната й белота.

Снегът е нарязан, начупен, мръсен. Тъмен сняг, като душата му, променен от човека и много различен от чистотата, с която сме свикнали да го определяме. Артистът улавя детайлите, върху които никой не се спира, а още по-малко иска да открие. Обектът му на изследване е необичаен – онова, на което обикновено не се обръща внимание, но резултатът е чиста, непосредствена естетика. Кадрите са неговият отговор на плоска и мътна атмосфера, която той връща прояснена, насищайки тоновете и подчертавайки фигурите чрез пост-продукция с увеличаване на контраста. Реалността се губи, но обективността вече не е важна. Основна е истината на артиста, която се таи в неговата гледна точка, в неговия инстинкт и в нещата, от които е привлечен. В конкретния случай – онова, което остава в края на зимата.

Людовико Бих е роден на 10 юли 1962г., той прави първите си снимки през 1982г. в Берлин; в последствие пътува и снима в Мароко, Алжир, Турция, САЩ, Мексико, Никарагуа, Гватемала, Коста Рика, Индия, Япония и по-голямата част от Западна и Източна Европа. Посещава курс за създаване на снимково портфолио проведен от Джулиана Скиме в Милано, и друг по архитектура, проведен от Жаклин Салмон в Арл, Франция.

Юли 1992 – „Tuttarte“ изложба на изгряващи млади художници от долината на Аоста в Кулата на прокажения (Torre del Lebbroso) в Аоста, Италия.

Януари 1993 – В партньорство с други четири фотографа. Нает по поръчка на Italia Nostra (Национална организация, посветена на защитата и популяризирането на историческото, художествено и екологично наследство на страната.) Заглавие: „Ъгли, рамки, от другата Вале д’Аоста“. За архитектурата в Вале д’Аоста.

Октомври 1993г. – Биенале на фотографията в Торино. Персонална изложба „Fons Salutis” (Извор на здраве). 48 черно-бели графики на тема Баните.

Юли 1994 – Декември 1996 – Създаване и реализация на каталожната книга и на изложбата „Whymper Carrel & Company“ в сътрудничество с Италианския алпийски клуб, изложба на портрети на планинари с кръста на върха на планината Матерхорн, събира стотици направени снимки за спомен, от раждането на фотографията до днес, на едно и също място в продължение на 100 години.

1998 – 5 изображения за колективната фотографска изложба за болестта на Алцхаймер в художествената галерия на общинската зала на Аоста.

1999 – Фотоизложба на Камино де Сантяго де Компостела на Международния фестивал на фотографията в Дюнкерк – Франция.

1999-2002 – Създаване на 10 корици на дискове с джаз и съвременна класическа музика за независимия лейбъл „L’Eubage“.

2004-2014 – Портфолио “Изгубени в Япония” -пешеходно пътешествие от най-големия метрополис в света до най-свещената планина на Япония.

2008 – Фотоизложба “Тъмен сняг”.

Август 2022 – Aвгуст 2023(?) Хотел Les Neiges D’Antan, Червиня.

Ноември 2023 – представяне на фотоизложбата “Тъмен сняг” по време на 22-рото издание на Банско филм фест, България.