Ледник се срина от източния склон на Казбек

От източния склон на Казбек се срина ледник, който предизвика гигантско свличане на земна маса, лед и сняг, която стигна до Дарялското ждрело (Дарьяльское ущелье). За съжаление, практически няма никакви шансове да бъдат намерени живи изчезналите безследно седем души. Автомобилната връзка между Грузия и Руската федерация е прекъсната, но се прави всичко възможно да бъде възстановена.

“Дарялското ждрело” (“Дарьяльское ущелье”) – картина на

Руфим Гаврилович Судковский (1884),

Държавния руски музей

Сътрудници на Министерството на вътрешните работи на Грузия успяха да преведат през свлачището група руски граждани, които бяха блокирани в в Степанцминда (Казбеги), и ги транспортираха до граничния пункт.

Карта на района

Геолози смятат, че няма геоложка връзка между Дарялската ВЕЦ и ледника, чието рухване предизвика свличането.

Казбек – мястото на срутването…

… и последиците

Дарялското ждрело (руски – Дарья́льское уще́лье, осетински – Арвыком или Дайраны ком, грузински – დარიალის ხეობა, ингушски – Дярейол) е част от ждрелото на река Терек в мястото, където тя пресича Страничния хребет на Голям Кавказ (Боковой хребет Большого Казказа ), на изток от масива на Казбек, на границата между Северна Осетия (Руската федерация) и Грузия, между селището (едновременно и граничен контролно-пропускателен пункт) Верхний Ларс (Верхный Ларс) и селището от градски тип Степанцминда (Казбеги).

Три километра по протежението на реката над нея се издигат скали с височина до 1000 м. Военно-Грузинският път (Военно-Грузинская дорога) следва ждрелото, преминавайки през тунел и мост от североосетинската страна на границата, а след това – и още един тунел, вътре в който се намира грузинско-руската граница.

Дарялското ждрело е било известно още на географите от древността като “Вратата към Кавказ” или “Аланската врата” – от името на племето алани (ираноезично номадско племе от скитско-сарматски произход), владяло този важен проход през Главния Кавказки хребет (Главный Казказкий хребет) в епохата на ранното Средновековие.

Дарялското ждрело в възпято от Александър Сергеевич Пушкин в неговото произведение “Пътешествието в Ерзурум по време на похода през 1829 г.” (“Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года”), от Михаил Юриевич Лермонтов в поемите “Демон” (1837 г.) и стихотоворението “Тамара», 1841 г.) и др.

Това не е първата мега-катастрофа от този род в района. През Кармадонското или Геналдонското ждрело (нс рудки – Кармадо́нское или Геналдо́нское уще́лье, на осетински – Хъæрмæдоны ком) тече река Геналдон (в басейна на Терек) от системата на Голям Кавказ (Большой Казказ). В ждрелото (разположено между 750 и 1200 м надморска височина) се намира ледникът Колка. Любимо място за почивка е на жителите на Владикавказ. На 20 септември 2002 г. настъпва катастрофално свличане на споменатия ледник Колка. Масите от сняг, лед и камъни се движат със скорост над 100 км/ час. В резултат е напълно унищожено селището Горен Кармадон (Верхний Кармадон) и загиват над 100 човека, между които и снимачната група на филма “Свръзката” (“Связной”)  начело с режисьора Сергей Бодров-младши.

–––––––––

*Казбе́к (грузински – მყინვარწვერი, което означава “Леден връх”, осетински Сæна) е угаснал стратовулкан, най-източният петхилядник в Кавказ, разположен в източната част на Централен Кавказ, на границата между Северна Осетия (или Алания, автономна република в състава на Руската федерация) и Грузия. Последното му изригване е регистрирано през 650 г. пр. н. е. Височината му според Балтийската система на височините (Балтийская система высот, БСВ)  се равнява на 5033,8 м. БСВ е приета през 1977 г. в тогавашния Съветски съюз система на абсолютните височини, които се отчитат от нулата на т. нар. Кронщадски футщок [от немски – Fußstock, или от холандски – voetstok, нивомер (английски – level sensor) във вид на рейка с деления, поставен на водомерен пост за наблюдение и точно определяне нивото на водата в море, река или езеро; футщоци се използват често като геодезични опорни пунктове]. От нивото на Кронщадския футщок – избран за глобален геодезични опорен пункт, са пресметнати височините на опорни геодезични пунктове, които са обозначени с различни знаци на местността и са нанесени на картите. В наше време Балтийската система на височините се използва в Русия и в някои други страни от Бившия Съветски съюз.