Лавината на К-2 отнесе 25 палатки, стотици метра въжета и 50 кислородни бутилки
Вчера информирахме за лавината, която унищожи лагер 3 по Класическия маршрут на К-2. За щастие, нямаше жертви. Но последиците от катаклизма са такива, че предизвикаха прекратяване на няколко експедиции, между които и полската, готвеща се за зимен опит на последния неизкачван през зимата осемхилядник на границата на тази и следващата година.
Ето какво разказва за случилото участникът в нея Павел Михалски (Paweł Michalski)*:
Две силни експлозии огласиха склоновете на К-2 на 23 юли рано сутринта. Участницте в нашата експедиция по това време бяха в лагер 1 и 2.
Напуснахме базовия лагер през нощта на 22 юли. Планът ни предвиждаше стигане до лагер 2, след това – до лагер 3, и организиране на лагер 4 в следващите дни на т. нар. Рамо на К-2. След девет дни лошо време прогнозите предвиждаха прозорец от благоприятни условия до 26 юли. Но се оказа, че върхът има свой собствен “план”, нямащ нищо общо с нашия.
Петнадесет минути след тръгването ни започна да трупа сняг. Над предния базов лагер към него се прибави вятър, който се усилваше с всеки метър набрана височина. До лагер 1 първи стигнаха Симоне (става дума за италианеца Симоне ла Тера, Simone la Terra – постоянен партньор на Михалски в последните години – бел. пр.), Марек Хмиеларски и Пьотр Томала. Склоновете над лагер 2 представляваха гледка, позната ни от филмите за полските зимни експедиции. Вятър със скорост поне 60 км/ час издухваше снега от кафеникавите скали. Прашни лавинки танцуваха около всеки смелчак, опитал да се противопостави на природната стихия. И всичко това – под съпровода на вятър, идващ от утробата на Мордор. Нашите палатки се намираха в лагер 2. В лагер 1 нямахме нищо, освен пухените комбинезони и една скътана двуместна палатка.
Марек и Пьотр решиха да продължат нагоре въпреки влошаващото се време. След около четири часа бяха в лагер 2. По радиото Марек характеризира условията в него с една дума: “Армагедон!”. За щастие, палатката ни – една от малкото – бе устояла на урагана. Момчетата бяха на сигурно място.
В лагер 2 успяхме да изкопаем площадка в леда с ширина един метър, на която едва се побираше палатката ни. В нея се настанихме със Симоне, а Ярослав се вмъкна в палатката на шотландците. Кошмарната нощ премина в борба срещу общо охлаждане.
Утрото дойде със слънце и слаб вятър. В 00.60 часа бяхме готови за тръгване. Но и този път природата се противопостави на плановете ни. Както се оказа, малко по-късно огромна лавина бе помела лагер 3 и бе отнесла 25 палатки, стотици метра въжета и 50 кислородни бутилки. Лавината се ударила в т. нар. Черна пирамида, разбивайки в нея бутиките с кислород и това беше предивикало експлозиите.
Не можехме да повярваме, но това бе край на експедицията. Горните части на К-2, над 7400 м, са недосегаеми. Огромни снежни маси бранят достъпа до Рамото и по-нагоре. Повечето експедиции сложиха край на дейността си. Сваляме надолу цялата екипировка. Раниците ни са над 30 килограма. Стигаме до базовия лагер и… празнуваме! Празнуваме, че сме на сигурно място. Че сме обигран екип. И че не след дълго ще видим близките си!
Няма съмнение, че ще се върнем на К-2. Може би ще успеем през зимата?
Полските алпинисти действаха в рамките на експедиция, организирана от програмата “Полски зимен хималаизъм” (Polski Himalaizm Zimowy). В състава, който стигна до подножието на К-2 в края на юни, бяха Йежи Наткански (Jerzy Natkański), Павел Михалски (Paweł Michalski), Марек Хмиеларски (Marek Chmielarski), Ярослав Ботор (Jaroslaw Botor) и Пьотр Томала (Piotr Tomala).
На водещата снимка – базовият лагер в подножието на К-2 нощем
Снимка: Пьотр Томала
Photo: Piotr Tomala
–––––––––––––-
*Павел Михалски (Paweł Michalski, роден на 11 март 1973 г. в Лодз) е полски алпинист и хималаист. Член на Лодзкия алпийския клуб. Участник и организатор на няколко десетки експедиции в Хималаите, Каракорум и други планини на всички континенти (в колекцията “Seven Summits” му липсва само Еверест). Изкачил четири осемхилядника – Чо Ойю (8201 м, 2006 г.), Гашербрум-1 (8068 м, 2007 г.), Гашербрум 2 (8035 м, 2008 г.), Броуд пик (8047 м, 2012 г.). Преподавател в Лодзката Политехника, в катедрата “Управление и иновации”. Доктор на икономическите науки в областта на управлението. Занимава се с управление на проекти, психология на управлението и логистика.