“Китайският махараджа” – първата книга на Войчиех Куртика
“Китайският махараджа” (“Chiński Maharadża”) е първата книга на Войчиех Куртика – легендата на полския и световния алпинизъм, човека, който въведе и утвърди нови стандарти в най-високите планини. Неговите успехи и специфичният му път към тях и до днес вдъхновяват алпинисти и планинари от цял свят.
Куртика е публикивал редица свои разкази, които винаги бяха приемани с ентусиазъм от алпийските и планинарските среди. Бяха превеждани на десетки езици и публикувани по цял свят. Сега се появява неговата първа книга – изключителен катерачен thriller а ла Куентин Тарантино, украсена с интригуващи, артистични илюстрации. Това не е типична книга на алпинистка тема, защото в подготовката за изкачване без осигуровка по маршрута “Китайски махараджа” са преплетени индийски мотиви и по тайнствен начин са вмъкнати необикновени личности и събития. Авторът убедително описва състоянието на попадане в своеобразен психически капан, изпълнен с удивителни и неочаквани стечения на обстоятелствата и случки. В книгата се съдържат и множество хумористични моменти, както и вдъхновени описания на природата и на мистични състояния.
“Там, където усещаме общност, ни докосва любовта” – обичам тази мисъл, която е лайтмотив в книгата. Макар да се появява в контекста на катеренето, тя се отнася за целия ни живот.
Кинга Барановска
Въпреки мрака чувствам, че нощта губи силата си, защото, четейки книгата на Куртика, посещаваме места, които са много далеко и едновременно са тук, край нас, за които научваме едва сега – след това великолепно четиво. За съжаление, късно през нощта трябва да напуснем тази страна, от която долита лай на куче, и заедно с гущерчето Геко със златно петно да починем преди следващата част на този великолепен разказ. Горещо го препоръчам.
Кшищоф Глобиш
В “Китайския махараджа” на Войтек Куртика намерих всичко, за което съм мечтал, макар че никога не съм смеел да прошепна и дума за него. Това е нещо като пълна удовлетвореност, която те оставя без дъх.
Марчин Кошалка
––––––––––––––––
*Войчиех Куртика или просто Войтек е роден на 20 септември 1947 г. в Скшинка, близо до Клодзко (Югозападна Полша). Литературният талант е наследил от баща си – известния писател Тадеуш Куртика, познат в полската литература с псевдонима Лудвиг Форцел (1909-1982 г.). Войтек е един от създателите и най-ярките представители на алпийския стил в най-високите планини. Класически са определенията му за този стил “голи и нощем” и “изкуството да страдаш”. Всичките му изкачвания и особено тези на Чангабанг, Транго Тауър и Гашербрум-4, се смятат за еталони на алпийския стил.
Катерил е с най-големите съвременни алпинисти. Негови партньори са били:
Алекс Макинтайър (Alex MacIntyre) при изкачванията по:
– южната стена на Чангабанг (Changabang) в Гархвалските Хималаи през 1978 г.,
– по източната стена на Кохе Бандака (Kohe Bandaka) в Хиндукуш през 1977 г.,
– по източната стена на Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи през 1981 г.
Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) в периода 1981-1984 г. при:
– прокарването на нови маршрути на Гашербрум-1 (8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м) в Каракорум,
– траверса на всички върхове в масива на Броуд пик (8047 м) в Каракорум през 1984 г.,
Дъг Скот (Doug Scott):
– при опита за изкачване на Нанга парбат (8125 м) в западните Хималаи по гребена Мацено през 1993 г.
Ерар Лоретан (Erhard Loretan) и Жан Троайе (Jean Troillet):
– при изкачванията в чист алпийски стил на Чо Ойю (8201 м) и Шиша Пангма (8013 г.) през 1990 г., с Лоретан – при първото изкачване (ED+, A3, 1100 м) по източната стена на Безименната кула на Транго (Nameless Trango Tower, 6251 м) в Каракорум през 1988 г. ,
Райнхолд Меснер (Reinhold Messner):
– при опита за зимно изкачване на Чо Ойю (8201 м) в Непалските Хималаи през 1982 г.
Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki):
– при опита за първо изкачване по западната стена на К-2 (8611 м) в Каракорум през 1994 г.
Владеещ перфектно английски и немски, Войтек е един от най-желаните автори в световната специализирана (и не само) периодика. Автор е на многобройни публикации, отпечатани на редица езици. Най-известни сред тях са разказите “Транго тауър” (“Trango Tower”), “Маняк” (“Łamaniec”), “Лосар” [“Losar”, Лосар е замръзнал водопад в района на Намче Базар, по който върви един от най-знаменитите ледени маршрути в света (VI, WI5, 700 м), изкачен за първи път през 1995 г. от Войчиех Куртика и Мачией Рисула (Maciej Rysula) – бел.П. А.], “Шотландска петица” (“Szkocka piątka”), “Сияйните планини” (“Góry świetliste”) или “Гашербрум-4 по Сияйната стена” [“Gasherbrum IV Świetlistą Ścianą”, “Taternik”, 2 (259), Warszawa, 1985, p. 61-62]. Два – “Транго тауър” и “Сияйните планини”, са преведени на български, без да са официално публикувани.
Във втория Войчиех Куртика великолепно е описал първото в историята изкачване по Западната стена на Гашербрум-4 (7925 м) с австриеца Роберт Шауер (Robert Schauer) без стигане до връхната точка през 1985 г. Там четем: “Физическото изтощение, гладът, жаждата и липсата на сън предизвикаха необичайно психично състояние. Особено поразително беше познатото от най-високите планини усещане за присъствието на “трети човек”. На моменти то беше толкова натрапчиво, че двамата инстинктивно очаквахме реакцията или участието на “този трети” в ставащото (в специализираната литература това състояние се описва като “out of the body experience” – бел. Петър Атанасов). През дълги периоди чувах необикновени звуци – музика, чуруликане на птици или разговори шепнешком. Понякога успявах да открия техните източници. Оказваха се реални отгласи от обкръжението. Например, прекрасното и изпълнено със страст пеене (нещо средно между Барбара Стрейзънд и Карлос Сантана) в 5 часа сутринта последния ден произтичаше от триенето на въжето по снежната повърхност, на което нашите крачки придаваха ритъм.
Необикновено интензивна, направо натрапчива беше склонността и способността ни да виждаме във формите на скалите, снега и облаците човешки фигури. Това наподобяване на лица или фигури беше много по-силно, отколкото в нормални, всекидневни условия, създавайки впечатлението за формиране на някаква тайнствена и скрита тенденция. Особено неприятен бе повтарящият се на всяка площадка за осигуряване ефект от постоянното недоспиване, състоящ в неочаквано и неконтролируемо заспиване, след което настъпваше също рязко и неочаквано пробуждане с усещането за пълно сащисване. (О, колко сладък е сънят!). Много подтискащи бяха виденията на неща за ядене и пиене. (О, как мечтаехме за топъл ориз, ароматен хляб и чиста водица!).
В действителност това беше най-прекрасното, най-тайнственото и най-необикновеното изкачване, което съм преживявал. Толкова по-големи бяха горестта и мъката, след като се върнахме към нормалния, спокоен и сигурен живот. Не ни беше писано да стигнем до върха на тази необикновена планина. Наистина, този Връх и неговата Сияйна стена са прекалено съвършени и прекрасни, за да може каквото и да било тяхно изкачване без стигане до най-високата точка да бъде смятано за наистина завършено и пълно.”
Две сентенции на Войтек:
„Колекционирането на осемхилядници е просто още една разновидност на безумното консуматорство. Алпинизмът, който се подчинява на прекомерно желание за притежаване на някаква “колекция”, неминуемо престава да открива необикновеността и невероятното многообразие на планините и се изражда в рутинни действия и усещания.”
Войчиех Куртика, „Изкуството да страдаш”
(Wojciech Kurtyka, „Sztuka cierpienia”, „Taterniczek” 1987, nr 32, p. 13.)
„Планините са преди всичко необикновено място, тъй като представляват невиждана концентрация на всякакви природни явления и форми. Те са своеобразно синтезирано изражение на истината за природата, дори са нейната квинтесенция. […] Следователно, планините са място, където можем най-пълно да усетим и да се слеем с природата на нашата планета. Затова самото пребиваване в планината се превръща в огромно откритие.”
Войчиех Куртика, “Пътят на планината”
(Wojciech Kurtyka, „Ścieżka góry”, „Bularz” 1988, p. 29.)
Главите „Броуд пик (8047 м)“ и „В масива Гашербрум“ от книгата ми “Ти не си втори, ти си велик” са написани благодарение на доброжелателността на Войтек Куртика, който ми предостави ръкописни копия на своята статия в „Маунтийн“ – „По нов маршрут към Броуд пик“, и на подготвените за печат белетризирани бележки „Не напълно техническо описание на експедиция в масива Гашербрум или Сияйните планини“ и „Изкуството да се спуснеш на рапел до пъкъла“.
Петър Атанасов
