Какво става на Нанга Парбат?
Както съобщава пакистанският сайт AltitudePakistan.Com, международният екип, включващ французите Яник Грациани (Yannick Graziani), Елия Милериу (Helias Milerioux), немеца Том Зайденщикер (Tom Seidensticker) и испанеца Феран Латоре (Ferran Latorre), който се опитва да довърши Маршрута на братята Хуберт и Райнхолд Меснер, Ханспетер Айзендле и Волфганг Томасет от запад-северозапад, на 26 юни е стигнал до 7050 м.
Зелената поляна на базовия лагер на фона на Нанга Парбат
Снимка: Боян Петров
Photo: Boyan Petrov
На следващия дем четиримата са се спуснали със ски до базовия лагер, където изчакват да отмине периодът на лошо време, започнал на 28 юни. Грациани, Милериу, Зайденщикер и Латоре са се изкачили до 7050 м на осмия ден от напускането на Исламабад, което се дължи на бързия и лесен достъп до западното подножие на върха.
Пакистанският сайт продължава: “Междувременно испанците Пепе Салданя (Pepe Saldaña) и Фернандо Фернандес Виванкос (Fernando Fernández Vivancos) продължават да фиксират въжета по Маршрута на Кинсхофер (Kinshofer route). Българите Боян Петров и Иван Томов (оцелял след клането през 2013 г. в Диамирското подножие) също са в базовия лагер и се аклиматизират с изкачвания на Ганало пик (Боян пише друго, но за това малко по-долу – бел. пр.).
В крайна сметка южнокорейско-китайската експедиция, начело с Ким Ми Гон (Kim Mi Gon), която бе задържана няколко дни в Исламабад, е получила разрешение (за изкачване) и се очаква тези дни да стигне до подстъпите към върха”.
От своя страна в един от последните постове на страницата си във Facebook Боян Петров писа: “Поради липса на въжета напредъкът досега е нищожен и максималната височина, достигната от трите експедиции в района е едва около 5600 м. Иван е спал в лагер 1 четири пъти и се чувства отлично. През последната седмица аз направих пет аклиматизационни излизания по склоновете на сателитния Ганало пик и вече започвам да се чувствам във форма за атака.
Една от вечерите тъкмо бяхме легнали да спим и точно в 21 часа и 26 минути земята под палатката ми се разклати за 2-3 секунди. Докато проумея, че това е земетресение, вече чувах грохота на лавините, които падаха от склоновете на Мазено пик. Земята се укроти, но лавини и каменопади имаше поне още 6-7 минути. Постепенно всичко утихна и заспах. На другия ден разбрах, че епицентърът е бил в Афганистан близо до границата с Пакистан със степен 3.8 по Рихтер”.
Първата българска експедиция на Нанга Парбат е през 1990 г. и е на алпийския клуб на тогавашното туристическо дружество “Витоша”. Ръководител е Анна Тапарков-Пенчева (първата и единствена жена, начело на българска хималайска експедиция). Тогава Господин Господинов стига до 8050 м. При втората, на 18 август 1993 г., 40 години след първопокорителя Херман Бул, Тончо Тончев стъпва соло до върха и донася камъче за спомен на ръководителя Минко Занковски, който има рожден ден на същата дата. Последните българи на Нанга Парбат са Дойчин Боянов и Николай Петков – на 8 юли 2006 г. Всички те действат по Маршрута на Кинсхофер от запад, както Боян Петров и Иван Томов.
На водещата снимка – Нанга Парбат с Маршрута на Кинсхофер (Kinshofer Route)
