Съвременен номад

Валентин документира своето двугодишно пътуване на изток от Австрия, в което пътува на автостоп, спи на диваните на непознати хора и под открито небе, среща се с хора с най-различни професии. Дълбоко в планините на Иран неочаквано се среща с едно от последните номадски семейства. Първоначално общува с тях само със жестове. Въпреки езиковата бариера се създава дълбока връзка. Докато пътува със семейството си Валентин успява да надникне в един изчезващ свят, попаднал в пространството между една многовековна традиция, притегателната сила на модерния свият и един репресивен режим. Валентин е принуден да напусне страната поради визови ограничения, но сърцето му остава в плен на номадското семейство. Той се завръща след три месеца, решен да издири семейството. Този път пътува в компанията на двама приятели от Иран, което му позволява да води истински разговори. Дългоочакваният диалог се развива в съвсем неочаквана за него посока.