През тишина и ветрове

Ако планината можеше за говори, щяхме ли да можем да я чуем? „През тишина и ветрове“ разглежда духовната връзка между хората и планината, която се изразява не само в планински туризъм с цел забавление и покоряване на върхове, а в нещо много повече и то е умението да слушаме с цялото си същество. Срещите на сценариста на филма с планинари, учени и хора, които живият и работят в планината са размисъл над етическата стойност на големите надморски височини в епоха на екологична криза и масов туризъм. Планината не е само декор, а жив организъм, който зове за радикална промяна, а именно да преоткрием поезията на дивата природа, за да си върнем чувството за общност. Колективно пътуване към семантичното и емоционално преосмисляне на понятието ни за планински туризъм по следния маршрут: аз, планината, ние.