Азиатската Патагония

В един от отдалечените югозападни региони на Киргизстан има чудно хубав, почти никому непознат планински свят, назъбен райски кът, зърнат едва от шепа жители на Запада. От границата с Таджикистан, между нащърбените върхове и самотните долини, започва приключение, което не е за слабите духом. Достъпът е строго регламентиран поради политическо напрежение, което често пъти води до блокиране на движението към региона. За наш късмет обаче отвориха граничната зона малко преди да си заминем. Придружени от трима киргизки водачи, четири магарета и два коня, Джералд Розенкранц, Герхард Чернер и Мартин Бисиг, фотограф и кинематограф, се отправихме към отдалечените долини. Местните хора твърдят, че там никога преди това не се е появявал човек на планински велосипед, иначе казано във въздуха витае пионерски дух. Пътешествието ни започна в отдалеченото планинско село Узгуруш без да знаем дали по малкото разпръснати пътеки може да се кара велосипед. С бутане, носене и много усилия минахме по тесни пътеки, прекосихме бурни потоци и прегазихме през снежна буря на височина над 4000 метра. Нощувахме в овчарски колиби и малки палатки насред пустошта при най-примитивни условия, но затова пък се срещнахме с незабравими хора и усетихме какво е да си напълно свободен. Въпреки студа, изпочупените рейки и моментите на загуба на посока се завърнахме след седем наситени с преживявания дни, изтощени, но и напълно удовлетворени, с пет камери, пълни с уникални кадри и истории.