Еверест – атмосферата в базовия лагер става все по-напрегната

Предлагаме ви информация от първа ръка за случващото се в непалското подножие на Еверест след трагедията, предизвикана от огромна лавина на 18 април т. г. Неин автор е полският алпинист Богуслав Магрел (Bogusław Magrel) от експедиция на Полския алпийски клуб, имаща намерение да направи опит на Лхотце.

Ето неговия разказ.

След драмата, която се разигра в ледопада Кхумбу на 18 април, продължаваме да не знаем какво следва по-нататък. Днес, 22 април, в 10.00 часа местно време се състоя поредната среща, която бе предхождана от почти двучасова литургия в памет на загиналите.

Мястото на лавината – общ план

Снимка/ photo: alanarnette.com

По-късно думата взеха шерпите. Те обявиха край на сезона. Прочетоха също отворено писмо до правителството на Непал. В дискусията се включиха и представители на агенциите, които организират комерсиални експедиции. Изказа се един китаец, клиент на фирмата “Rainier Mountaineering Inc.”, който обяви, че дарява по 10 000 щатски долара собствени средства на семействата на всеки от загиналите шерпи и по 5000 щатски долара на всеки от ранените. Доколкото разбрах, непалското правителство има намерение да отпусне същите суми на пострадалите. Но оставам с впечатление, че не това е важно за шерпите. Обаче не мога да разбера какво.

Шерпите се опитват да принудят властите да създадат осигурително-пенсионен фонд с част от парите (по-точно 30%) от таксите за получаване на разрешения. Сумата е сериозна, защото само базовият лагер в подножието на Еверест, Лхотце и Нупце осигурява за държавната хазна 4 милиона щатски долара. Исканията на шерпите имат пълната подкрепа на клиентите на комерсиалните експедиции. Последните, обаче, не могат да продължат изкачванията си без агенционните услуги, нито пък – на този етап – да разчитат, че поне част от внесените суми ще им бъдат върнати.

Да припомня – през тази година таксата за използване на парапетите в ледопада е 600 долара на човек. Възнаграждението на един височинен  носач е минимум 3000 долара плюс премия за прекрачването на 8000 м. Естествено, никой не очаква, че ще му бъдат възстановени всичките пари, но честността изисква връщане на неизразходваните средства. Самият факт, че базовият лагер ще функционира само две седмици вместо два месеца, означава спестяването на много сериозни суми. Но непалската страна някак си не иска да ги забележи.

Ситуацията е крайно напрегната въпреки съчувствието на всички събрани в подножието на Еверест към шерпската общност. Много е трудно да се предвиди какъв ще бъде краят на този сезон. Към момента изглежда, че клиентите на агенциите ще загубят всичките си предплатени пари. Шерпите отказват да работят и блокират ледопада Кхумбу въпреки указанията на непалските власти. На въпроса ми можем ли да катерим сами, отговорът бе: “Да, но няма гаранция, че няма да ви счупят краката”…

И това неминуемо ни връща към миналогодишния инцидент, в който бяха въвлечени Симоне Моро и Ули Щек. Може би тогава европейците “по навик” не разбраха диктата, принудата и налагането на някакви измислени условия, които лично на мене са ми крайно чужди. Шерпите не се замислят как ще изглеждат нещата след година, какво трябва се направи, за да се увеличи безопасността. Защото и след една година ледопадът ще бъде същият, ще падат същите сераци. Същите ще бъдат и агенциите и те ще имат същите наивни клиенти. Ако трябва да прекратим изкачванията си – а това за мене е все по-очевидно, проблемът е един. И той се изразява в това, че никой не се чувства задължен да даде отчет за изразходваните суми и да върне неизползваният остатък на клиентите на агенциите.

Подчертавам още веднъж, че е невъзможно изкачването да бъде продължено със собствени сили и на собствена отговорност. Аз лично с удоволствие ще се прибера у дома, защото атмосферата в базовия лагер става непоносима, а някои шерпи съвсем открито демонстрират враждебност спрямо “западняците”. Сякаш те са виновни за откъртването на серака от Западното рамо. Ходя по експедиции в Хималаите от десет години. Това е твърде малко, но все пак достатъчно време, за да забележа промените, които настъпват.

Спасители изваждат от ледникова пукнатина един от оцелелите след петъчната катастрофа

Снимка: Будхабир Раи/ AFP

Photo: Buddhabir Rai/ AFP

Естествено, навсякъде по света, това се отнася и за Полша, съществуват различни лобита, които по един или друг начин се стремят да ограничат достъпа до планините на нормалните алпинисти. Измислят най-различни изкуствени ограничения под формата на разрешения и такси, налагат задължително използване на гидове дори на много лесни планини (например, в Еквадор) или въвеждат някакви идиотски правилници. Остава единствено надеждата, че алпинистката общност няма да позволи в бъдеще нейните представители да бъдат разглеждани единствено като чували с пари, които всеки шерп, гид или местен чиновник може безнаказано да разпори, за да се добере до съдържанието им.

Какво ще стане с алпинизма в Непал? Много е трудно да се каже, защото младата непалска демокрация е лесно податлива на кризи от този тип и не е подготвена за тяхното решаване

От базовия лагер в южното подножие на Еверест

Богуслав Магрел (Bogusław Magrel),
22 април 2014 г.