Един от най-уважаваните български алпинисти – Николай Петков – ще представи специална презентация "Спомен за Кирил Тафраджийски , оставил незабравима следа в българския алпинизъм".
Николай Петков е роден на 11 ноември 1958 г. в град Смолян. Завършва специалност електроинженерство. Работи като компютърен специалист в личната си фирма. В скалното катерене и алпинизма навлиза през 1973 г. Катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Пирин, Мальовица. По тях, след продобиване на катерачен опит, прокарва не един премиерен маршрут. Още от самото начало е свързан с дейността на Алпийски клуб „Планинец“. През своята дългогодишна алпийска дейност посещава върхове и катерачни обекти в следните планини и райони в чужбина: Хималаи, Каракорум, Памир, Тяншан, Анди (вкл. Кордилера Бланка и Патагония), Аляска (Аляски хребет), Сиера Невада – Йосемити, Гранд Каньон, Килиманджаро, Кения, Голям Кавказ, Арменско плато Маоке – Джая, Алпи (вкл. Дофински, Савойски, Грайски, Пенински (Валиски), Бернски, Ретийски, Доломити), Високи Татри, Крит – Лефка, Гърция, Турция, Саксонска Швейцария – Фалкенщайн, Канарски острови – Тенерифе, Тангра. Повечето от тях – многократно.
Първото му значимо постижение в чужбина е прокарването на нов, скално-леден маршрут по 1100-метровата източна стена на връх Шхелда (4320 м) в Кавказ, на 2 август 1980 г., заедно с Димитър Начев. Може би най-известен сред обществото е с опита си във височинния алпинизъм. В актива си има пет изкачвания на общо четири осемхилядници. Хронологически изкачванията се подреждат по следния начин: Еверест (8848 м), по Западния гребен, на 9 май 1984 г., заедно с Кирил Досков. От щурмовия лагер (8120 м) до върха разстоянието преодоляват за 6 ч. 10 мин, трета успешна свръзка от добилата широка известност национална експедиция, мобилизирала реурсите на голяма част от обществото. Слизането предприемат по класическия маршрут през Южния връх (8749 м), Южното седло (7995 м) и Западния циркус, като по този начин осъществяват пълен траверс на върха, понякога известен като „Български траверс“; Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи в алпийски стил през следмусонния период на 1997 г., заедно с Тончо Тончев, в рамките на клубна експедиция на АК „Планинец“ – първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил – постижение, дошло в резултат и от проведената още през 1989 г. разузнавателна експедиция, заедно с Иван Масларов; неуспешен опит (до около 7350 м на 26 юли 2001 г.) на Броуд пик (8047 м) в Каракорум, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Павлов, част от национална експедиция, в подготовка за изкачване на К2 (8611 м) през следващата година; Еверест от север през 2004 г., заедно с Дойчин Боянов, по време на юбилейната национална експедиция по случай 20 години след „Еверест 1984“; Нанга Парбат (8125 м) в Пакистанските Хималаи, по нормалния маршрут на Кинсхофер по Диамирския склон на 8 юли 2006 г., заедно с Дойчин Боянов, а в експедицията участват още Тервел Керелов и д-р Теменуга Станева; Гашербрум I (8068 м) или Хидън пик в Каракорум, по маршрут през Японския кулоар – първо българско изкачване, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков на 26 юли 2009 г., след предишен неуспешен опит (до 6500 м на 1 август 2006 г.) отново с Дойчин Боянов – веднага след успешния им опит на Нанга Парбат месец по-рано. След Еверест, в периода 1988 – 1992 г. Николай Петков се изкачва и на четири от оставащите му пет континентални първенци (първенецът на Европа Елбрус е изкачен по-рано), като по този начин става първият българин с такъв актив, а до достигане на пълната колекция от т.нар. „Седем върха (Seven Summits)“ му остава единствено първенеца на Антарктида. На три от тези върхове той и партньорите му са първите българи. Хронологията е следната: Аконкагуа (6961 м), Анди, Южна Америка, на 28 декември 1987 по нормалния маршрут – първо българско изкачване, заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Кирил Тафраджийски, а десетина дни след това и по 3000-метровата Южна стена, по френския път и варианта на Меснер, за три дни: 6 – 8 януари 1988 г., отново заедно с Иван Масларов и Кирил Тафраджийски, в рамките на клубна експедиция на АК „Планинец“; Маккинли (6194 м) или Денали, Аляска, Северна Америка, първо българско изкачване, 27 юни 1988 г., заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Иван Луканов; Килиманджаро (5895 м), Африка, 21 септември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Джая (4884 м) на о. Нова Гвинея, Океания, първо българско изкачване и едно от първите изобщо, през 1992 г., заедно с Владимир Нечев. Сред другите високи планини на света има следните постижения: Айлънд пик (6189 м), Хималаи, 1987 г., след неуспех на Ама Даблам (6812 м); Фицрой (3405 м), Патагонски Анди, по директния Аржентински тур по източната стена, 29 януари 1991 г., заедно с Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нечев[16]; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г., заедно със София Фотева, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев.