В „Малока“ („къща на мислите“) в подножието на скалата седем жени катерачи се събират около огъня. Алехандра, водещата, дава тон: „Пътищата и историите ни са различни. Тази вечер споделяме опита си от сблъсъка с трудностите. Споделянето в кръг е безопасно пространство, в което огънят вдъхва смелост. През какво сме преминали?“ В тъмнината гласовете им се извисяват, разказвайки спомени и приключения. Следваме ги по пътя на невероятните им постижения: първите изкачвания от жени по изключително трудни спортни маршрути, изкачване на 5 000-метрови планини и свободните солови традиционни маршрути. Техните разкази за борбата им и личната им трансформация са представени живописно на фона на реките и ниската мъгла на колумбийските тропически и планински пейзажи.
Докато седят в кръга, те започват да говорят за скръбта, майчинството, хранителните разстройства, домашното насилие и какво е да си представител на две култури. Напрежението при изправянето очи в очи със съкровените им тайни, въпроси и болка е осезаемо и се засилва, докато в един момент вик пронизва въздуха: „Стига вече!“ С настъпването на зората Алба, жена от коренната група Наса, размишлява: „Мислех, че съм единствената, която се сблъсква с трудности. Разказаното от вас показа, че всички вие сте войни. Сега знам на какво съм способна.“
Това е магията на споделянето в кръг. То разкрива силата и устойчивостта на тези жени катерачи.
