Всеки трети час. Ден и нощ, седем дни в седмицата, всеки ден от годината. Карин и Ленарт са влюбени един в друг повече от 40 години. Когато двамата се срещат, само в Швеция все още функционират повече от 200, а в целия свят — хиляди метеорологични наблюдателни станции, обслужвани от наблюдатели на времето, които отчитат и регистрират климатичните условия на всеки три часа. През последното десетилетие обаче с инсталирането на автоматизирани метеорологични станции работните места на наблюдателите на времето изчезват едно по едно; Карин и Ленарт са последните в страната. От 1987 г. те наблюдават времето всеки ден, като не пропускат нито едно от техните вече повече от 100 000 отчитания, въпреки че междувременно им се раждат четири деца. Но тяхната истинска страст и първоначалният повод да започнат работа в метеорологичната станция към фара във Фалстербо, Швеция е споделената им любов към птиците. В един свят, където печалбите са по-важни от страстта, ефективността се цени повече от прецизността, а външното впечатление има предимство пред автентичността, историята на Карин и Ленарт изпъква не само като рядка, но и като истински необходима. През погледа на дъщеря им Мая ние можем да станем свидетели на необичайната и трогателна история на тяхната любов, където ключът към трайното щастие е свързан с всекидневните ритми и дълбоката връзка с природата. Филмът ни напомня, че е възможно човек да има едновременно „не особено добре платена работа и чудесен живот“, и оставя зрителите със стоплено сърце и трайна усмивка на лицата им.
