Банскофилмфест’ 2012 – презентациите на официалните гости
Това е програмата по дни и часове на презентациите по време на Банскофилмфест’ 2012, която предлага срещи с цяло съзвездие алпинисти, катерачи, пътешественици и ловци на приключения – Симоне Моро, Алекс Хонълд, Томас Хубер и др.
Алекс Хонълд
Четвъртък, 22 ноември
18.00 часа – Пенка Мъглова, Алексей Стоев: “До Австралия и назад: по следите на изчезващото слънце”
Интересен разказ за подготовката и реализацията на астрономическа експедиция за наблюдение на пълното слънчево затъмнение на 13/14 ноември 2012 г. в Австралия. Малкият континент е дал среща на различни цивилизации, приютил е в себе си невероятни природни чудеса и културно-исторически паметници.
Чрез картина и слово е показана мистериозната величественост на явлението „пълно слънчево затъмнение” и усилията на малък руско-френско-български колектив от учени да разгадае тайните на слънчевата корона. От изхвърляния на коронална маса и протуберанси до стримери и коронални дупки – всичко минава през слънчевата корона. В презентацията са представени нейните физически характеристики като резултат от взаимодействието на слънчевата плазма с физическите полета на Слънцето. Активните процеси в нея предопределят и космическото време, на което е подвластна Земята и Цивилизацията. Блестящото вдъхновение на хората, опитали се да разберат структурата и динамиката на слънчевата корона ни представят нашето дневно светило в нова светлина.
Алексей Стоев е доцент в Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките, ръководител на Филиала в Стара Загора. Научните му интереси са концентрирани в областта на астрофизиката и космическата физика, физиката на слънчевата корона, спелеологията, археоастрономията, образованието и разпространението на знания. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 7 слънчеви затъмнения в Русия, България, Китай, Турция, Австралия. Откривател и изследовател на повече от 10 древни обсерватории, разположени на територията на България и Балканския полуостров. Ръководител на Националния отбор по астрономия за участие в Международните олимпиади по астрономия и астрофизика. Пещерняк, занимаващ се професионално с изследвания на физическите процеси и явления в пещерната атмосфера. Ръководител и участник в множество изследователски пещерни експедиции в България, Русия, Албания, Словакия, Куба, Полша, Гърция, Турция и др. Организатор и участник в национални и международни научни конференции и експертни работни срещи. Член на научни и обществени организации у нас и в чужбина. Редактор, автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми.
Пенка Мъглова-Стоева е професионален изследовател на Космоса, доцент в Института за космически изследвания и технологии при БАН. Научните й интереси са главно в областта на хелиофизиката, слънчево-земните връзки, кометните и планетни атмосфери, образование и разпространение на знанията, физическа спелеология и археоастрономия. Участник в космическите проекти „България 1300” и „Венера Халей”, национални и международни програми, проекти на ЮНЕСКО. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 7 слънчеви затъмнения в Русия, България, Китай, Турция, Австралия. Пещерняк, занимаваща се професионално с изследвания на физическите процеси и явления в пещерната атмосфера. Участник в множество изследователски археоастрономически и пещерни експедиции в България, Словакия, Турция и др. Организатор и участник в национални и международни научни форуми и експертни работни срещи. Автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми. Редактор на сборници от конференции, рецензент в международни списания. Член на КОСПАР, на работната група „Астрономия и културно наследство” към Международния астрономически съюз.
19.00 часа – Лука Бих: представяне района на Червиня и италианското подножие на Матерхорн.
Лука Бих е потомък на легендарния род планински гидове Бих. Режисьор и оператор, организатор на Международния фестивал на планинарския филм в Червиня. Познат е в България с филмите си:
“Лео Гасперл и елегантността на завоя” (Италия, 2005, Лука Бих, Андреа Бруньоли, 48’/ “Leo Gasperl l’ eleganza della piega”/ “Leo Gasperl the elegance of the turn”, Luca Bich, Andrea Brugnoli, 2005, Italy, 48’), показван в Банско през 2005 г.,
“В памет на Патрик Беро” (Италия, 2004, Лука Бих, 14’), показван в Банско през 2006 г.,
“Машината на времето” (Италия, 2006, Лука Бих, Валерио Фолко, 57’/ „La Macchina del tempo“, Italy, 2006, Luca Bich, Valerio Folco, 57’), показван в Банско през 2007 г.
20 часа – Волфганг Фашинг, един от най-изтъкнатите „екстремалисти” на Австрия.
Роден на 11 август 1967 в Бад Радкерсбург (Щирия), той е бивш световен рекордьор по колоездене в екстремните дисциплини 12 и 24 часа. Три пъти (1997, 2000, 2002 г.) е победител в колоездачното прекосяване на Съединените щати от Атлантическия до Тихия океан (или обратно) Race Across America (RAAM), и никога при осемте си участия в това най-популярно в Съединените щати колоездачно състезание не се е класирал след трето място. На 23 май 2001 г. Фашинг стъпи на Еверест. Завърши колекцията “Seven Summits” от изкачвания на най-високите върхове на седемте континента на Земята, като през 2009 г. бе на Маунт Винсън (2 януари), Аконкагуа (15 януари), Маккинли (16 юни) и Карстенс Пирамид (Ириан Джайя, 5 декември).
За девет дни през август тази година, в рамките на проекта „Seven Summits – for the Alps”, бе на Монблан (4810 м) във Франция), Гран Парадизо (4061 м) в Италия, Дюфуршпице или Монте Роза (4634 м) в Швейцария), Граушпице (2599 м), Лихтенщайн, Цугшпице (2962 м) в Германия, Гросглокнер (3798 м) в Австрия, Триглав (2864 м) в Словения), като премина 1100 км с колело и 16 600 метра денивелация.
21.00 часа – Адам Пустелник (Полша), един от най-силните спортни и big wall катерачи в родината си и в Европа.
Роден на 1 май 1982 г. в Лодз, спортен катерач и алпинист, син на носителя на Хималайската корона за изкачването на всички осемхилядници Пьотр Пустелник, абсолвент по социология на Лодзкия Университет. Ръководи курсове по катерене, алпинизъм и височинни работи. Прави презентации, превежда книги и публикации.
Катери се от 1993 г. Той е първият полски катерач, преминал границата 8с+ (“Infinity” във Франкенюра), a след това и нови два маршрута с подобна трудност –“Shangri-la“ (Франкенюра) и „Bah Bah Black Sheep“ (Сеьоз). През 2004 г. се справя с ползващия се със световна слава маршрут „Best Friend Let’s Go Surfing“ (8c+) в швейцарския район Боки. През 2005 г. в Йосемити изкатерва „Regular Northwest Face“ на Хаф Доум (5.12b, 24 въжета, 2 дни) и „FreeRider“ на Ел Капитан (5.12d, 36 въжета, 4 дни. През юли 2009 г. прави повторение на „Silbergeier“ (8b+) в Ретикон (Швейцария). На 10 октомври 2010 г. прави 14-тото изкатерване по маршрута на Волфганг Гюлих “Action Direct” (9a) в стил RP. Така става третият поляк, след Лукаш Дудек и Матеуш Халадай, изкатерил маршрут 9а. Описал е преживяванията си в разказа „Двадесетата минута”.
През 2011 г. е автор на първото повторение на „Orbayu“ (8b+/c или 8c+/9a, 13 въжета, 500 м) на Наранхо де Булнес в Испания, смятан за най-трудния big wall маршрута в света. На 12 август 2011 г., на същата стена, претърпява инцидент след откъртване на хватка при опит за прокарване на нов маршрут, при което не издържат три междинни осигуровки – клин, френд и клема. След падане от около 20 метра върху скалната основа получава няколко счупвания, от които се лекуваше доскоро.
От 2006 г. е един от най-добрите route-setter-и на Международната федерация по катерене. Бил е главен съдия-откривател на многобройни кръгове за Световната купа по състезателно катерене, на световното първенство за юноши във Валанс (август 2009 г.), на световното първенство по болулдъринг в Москва (юни 2010 г.). Негова подредба бяха маршрутите в дисциплината „трудност” на тазгодишното световно първенство по състезателно катерене в парижката зала „Берси”. Автор е на публикации в „Góry“, „Magazyn Górski“, „National Geographic Traveler“ иi „Grimper“. Съавтор е на мултимедийния наръчник „100 съвета на списание „Гури”. На 17 март 2007 г. получава наградата на името на Анджей Завада. Носител е (заедно с брат си Павел) на приза „Колоси” (2007 г.) за трудния нов маршрут „Amba” в района Ак-Су (Киргизия).
На Адам Пустеник, брат му Павел и баща им Пьотр е посветен филмът “Пустинници в планините” (Полша, 2008, Мирослав Дембински, 63’/ “Pustelnicy w górach”/ “Pustelniks in the mountains”, Polska, 2008, Mirosław Dembiński, 63’), в чието заглавие на полски език има игра на думи – “пустелник” означава пустинник. Филмът е носител на Grand Prix (Голямата награда) от Осмия международен фестивал на планинарския филм в Банско, 2008 г.
Петък, 23 ноември
18.00 часа – Ангел Гушев, Калина Гушева, автори на уникалната книга „Пирин – туристически траверси” и на готовия за печат пътеводител „Пирин”.
“ПИРИН – ТУРИСТИЧЕСКИ ТРАВЕРСИ” е пътеводител, посветен на високите била и върхове на Северен Пирин. Разделът “Планината Пирин” съдържа общи сведения и кратки исторически и физико-географски данни. В следващия – “Подготовка и провеждане на туристическия поход”, е споделен опит и актуална информация за съвременната туристическа екипировка. Следва основният раздел на пътеводителя. В него са описани 16 траверса, едно отделно изкачване и свързаните с тях подходи. Описанията са кратки пътеписи, допълнени с графики и много фотоси. Читателят може да се запознае по-добре с траверсите и техните характерни особености и да се докосне предварително до част от възхитителните пирински панорами, които се откриват само пред движещите се по високите била и върхове на Пирин. Книгата завършва с “Речник на използваните наименования”. Той позволява бърза информация за описаните върхове, била, превали, реки, езера, хижи, местности и др.
18.30 часа – Сандро Филипини – дългогодишен зам.-главен редактор и отговарящ за отразяване на екстремните спортове в най-големия спортен вестник в Европа „Ла Гадзета дело Спорт” (Милано), член на Журито на конкурса „Златния пикел” за 2012 г., ще представи филма „Валтер Бонати – с мускули, сърце и ум” (Италия, 2012, Микеле Империо, Фабио Пагани, 72’/ “Walter Bonatti – con i muscoli, con il cuore, con la testa”, Italy, 2012, Michele Imperio, Fabio Pagani, 72’) . Разговор със Сандро Филипине за опитите да се изопачава историята и да се унищожават истинските герпи и истинските ценности.
23 ноември, петък
19.30 – Михаил Михайлов, Дойчин Боянов, Николай Петков – „Български премиери в долината Кхане (Каракорум”.
Никой успех на български алпинисти не се е радвал на такова внимание и признание, както този на националната експедиция в дивата, непозната и труднодостъпна долина Кхане в Каракорум, Пакистан. В хода й Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов изкачиха девствените върхове Васил Левски и Сивата кула. Новината обиколи света, подхваната от най-авторитетните специализирани сайтове – от Пакистан до Аляска. „Дойчин Боянов, Михаил Михайлов и Николай Петков стъпиха за първи път на върховете Левски (5733 м) и Сивата кула (Grey Tower, 5435 м) в долината Кхане в Пакистан. Тази слабо позната долина предлага редица впечатляващи петхилядници” – писа един от най-големите и най-популярните сайтове за алпинизъм, катерене и планинарски спортове MountEverest.Com. Откривателският и изследователски принос на българите се посочва и от много други печатни и електронни медии по цял свят.
23 ноември, петък, 20.30 часа – Томас Хубер, един (заедно с брат му Алекс Хубер) от най-големите съвременни спортни катерачи, автор на едни от най-трудните изкачвания по най-известните скални стени в света, практикуващ B. A. S. E. jumping и полети с костюм-крило,
Томас е роден на 18 ноември 1966 г. в Палинг (Бавария), живее със семейството си в Берхтесгаден. Има три деца – Елиас (род. 1999 г.), Амадеус (род. 2002 г.) и Филомеа (род. 2007 г.). „И всичките – от една съпруга”, както отбелязва в биографията си. Първи учител по планинарство и алпинизъм на него и брат му е баща им, самият отличен алпинист. От 1992 г. Томас Хубер притежава правоспособност на планински водач и ски-учител. Между най-големите му постижения са:
1994 г. – първо ,изкачване в стил RP по „The end of Silence” (5.13d/ X+/ 8b+), един от най-трудните „дълги” маршрути по онова време,
1996 г. – свободно изкатерване по „Salathé” на Ел Капитан в Йосемити и зимно солово изкачване по северната стена на Айгер,
1997 г. – първо изкачване по маршрута „Tsering Mosong“ (VII+, A3+) на Латок-2 (7108 м),
1998 г. – първи изкачвания по „El Niño” и на „Free Rider” на Ел Кап (на „Free Rider” е първото free изкатерване за един ден по маршрут на Ел Кап, заедно с Алекс Хубер),
1999 г. – второ изкачване по югозападната стена на Латок-4 (6445 м),
2000 г. – първо изкачване по северното ребро на Шивлинг (6543m) с Иван Волф, за което стават носители на наградата „Златния ледокоп”,
2001 г. – първо изкачване на Баинтха Брак-3 (6800 м), второ на Баинтха Брак-1 (Оугър, 7285 м), с Иван Волф и Урс Щьокер,
2003 г. – първо free изкатерване по „Zodiac” (5.13d/X+/ 8b+) на Ел Кап с Алекс Хубер,
2004 г. – скоростен рекорд по „Zodiac” на Ел Кап: 1 час и 52 мин,
2007 г. – скоростен рекорд по „The Nose” на Ел Кап: 2 часа, 45 мин и 45 сек,
2008 г. – първо изкачване по западната стена на Холтана в Земята на Кралица Мод (Антарктика) с Алекс Хубер и Щефан Зийгрист,
2008 г. – изкачване на Улветана в Земята на Кралица Мод (Антарктика) с Алекс Хубер и Щефан Зийгрист,
2009 г. – първо free изкатерване с Алекс Хубер по „Eternal Flame” (5.13a) на Транго Тауър (6239 м) в Пакистан,
2012 г. – първо изкачване без употреба на изкуствени опорни точки по маршрута „Bavarian Direct” на южната кула на Маунт Асгърд (остров Бафинова Земя) с Алекс Хубер и Марио Валднер .
Заедно с брат си Алекс е автор на книгата „Стената” (Alexander Huber und Thomas Huber „The Wall”. BLV, München 2000, ISBN 3-405-15685-8), самостоятелно на „Оугър – мечтаният връх” (Thomas Huber: „ Ogre – Gipfel der Träume”, BLV, 2002, ISBN 3-405-16374-9).
На Томас и Алекс Хубер е посветен филмът “На ръба” (Германия, 2007, Пепе Данкварт, 95’/ “Am Limit”/ “To the Limit”, Germany, 2007, Pepe Danquart, 95’) в програмата на Банскофилмфест’ 2009.
24 ноември, събота
19.00 часа – съпрузите Аликс фон Меле и Луис Щитцингер (Германия), едни от най-изявените съвременни височинни и ски-алпинисти.
Аликс фон Меле е родена на 1 септември 1971 г. в Хамбург. Завършила е специалност „География” в един от най-старите и най-престижните немски университети – „Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен. Зиме и лете посвещава времето си на катерене по скали и лед, ски-алпинизъм и планинско колоездене, като предпочита Доломитите, американския Югозапад и Алпите. Но истинската й страст за експедициите от Хималаите до Южна Америка, като я вдъхновява възможността да общува с представители на различни раси, религии и култури. Занимава се с йога. Обича хубавите книги и класическата музика. Планира изкачвания на нови осемхилядници – толкова дълго, колкото това занимание й носи удоволствие.
Луис Щитцингер е роден на 16 декември 1968 г. във Фюсен (Алгеу). Абсолвент на Мюнхенския Техническия Университет и на Университета „Лудвиг Максимилан”. Притежава правоспособност на планински водач и ски-учител. Активен деятел на Немския алпийски съюз. Участник и ръководител на десетки експедиции в различни райони на света. През юли 2008 г. Луис Щитцингер като участник в екип на „Динафит” стигна до Нанга Парбат по неговата северозападна (Диамирска) стена, като използва турингови ски. Това е първото изкачване със ски и спускане по маршрута на Кинсхофер. Пътят от базовия лагер до върха (3,5 км) и връщането обратно му отнемат 24 часа и 30 мин. Експедицията действа в алпийски стил, без кислород, без парапети и междинни лагери – чисто изкачване нонстоп и спускане. От 2009 г. ските, тествани от Луис Щитцингер, са в колекцията на „Динафит” като модел „Нанга Парбат”.
Аликс и Луис живеят в близкото до Мюнхен градче Хьохенкирхен (Хьохенкирхен бай Мюнхен).
Най-важните им постижения:
1998 г., декември – Аконкагуа (6969 м) по класическия маршрут,
2001 г. , януари – Аконкагуа по Южната стена (Френския маршрут), Аликс е първата германка преминала стената,
2002 г., август – Музтаг Ата (7546 м), Кун-Лун (Китайски Памир), изкачване и спускане със ски,
2003 г., август – Кан Тенгри (6995 м), Тян-Шан,
2004 г., август – Уаскаран – Северния връх (6655 м), и Токлараху (6034 м), Перу,
2004 г., октомври – Ама Даблам (6856 м),
2005 г., май – Маккинли в Аляска по Маршрута на Касин,
2005 г., октомври – Пумори (7145 м), Непалските Хималаи,
2006 г., юли – Гашербрум-2 (8035 м), Каракорум, скоростно изкачване и спускане със ски на Луис за 12 часа и 30 мин от лагер 1 до лагер 1, по всяка вероятност първото в историята изкачване със ски на осемхилядник и спускане от него, осъществено заедно с Бенедикт Бьом и Себастиан Хааг,
2007 г., август – пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м) по маршрута през връх Разделни. Луис стига скоростно до върха и се спуска със ски по пътя на изкачването – общо 8 часа и 23 мин от предния базов до предния базов лагер,
2008 г., юли – Нанга Парбат (8125 м) по Маршрута на Кинсхофер,
2009 г., май – Дхаулагири (8167 м), Непалските Хималаи
2010 г., май – опит на Макалу (8485 м), до 8050 м по Френския маршрут,
2010 г., октомври – Чо Ойю (8201 м),
2011 г., август – Броуд пик (8047 м), Каракорум, спускане със ски от 7850 м (най-високото подходящо място за старт) до подножието,
2012 г., юни – опит на Манаслу (8163 м), до 7990 м, Луис се спуска със ски от 7300 м до базовия лагер (4850 м).
През 2011 г. Луис участва в опит на К-2 (8611 м) и стига до 8000 м по Маршрута на Чесен. След това прави първо спускане със ски по Маршрута на Кукучка от лагер 4 (7900 м) до базовия лагер (5100 м).
20 часа – Алекс Хонълд (САЩ), световният номер едно в областта на соловите и скоростните изкатервания.
Аликзандър Дж. Хонълд е роден на 17 август 1985 г. в Сакраменто, Калифорния. Завършил е училището „Майра Лоума”. Започва да се катери на 11 години. На 18 г. напуска Калифорнийския университет в Бъркли, където учи инженерна специалност, за да се посвети изцяло на любимото си увлечение. Днес а притежател на редица рекорди за скорост по скалните отвеси, между които е и най-престижният – по „Носа” на Ел Капитан (заедно с Ханс Флорин, 2 часа, 23 мин и 51 сек). Носител е на т. нар. Тройна корона на Йосемити – за верижните си изкачвания в рамките на 18 часа и 50 мин на Маунт Уоткинс, „Носа” на Ел Кап и „The Regular Northwest Face” на Хаф Доум. Между изкатерванията си се занимава с поддържащ фитнес, бягане и планинарство. В юношеските си години се вдъхновява от постиженията на Питър Крофт, Джон Бейчър и Томи Колдуъл и е запленен от красотата и величието на Ел Капитан. През 2010 г. става носител на изключително престижната награда „Златния клин”. Интересува се от класическа литература, опазване на околната среда и икономика.
Ето и най-важните му постижения:
– скоростният рекорд по “The Nose” на Ел Кап: 2 часа, 23 мин и 51 сек,
– „Freerider” Йосемити за един ден през май 2007 г., когато е само на 21 г.,
– „Bushido” и „Hong Kong Phooey” в щата Юта между 9 и 11 март 2008 г.,
– тройната корона на Йосемити за верижните солови изкачвания на Маунт Уоткинс, „Носа” на Ел Кап и „The Regular Northwest Face” на Хаф Доум в рамките на 18 часа и 50 мин, като 90% от катеренето е без изкуствени опорни точки,
– соло по „Heaven” (5.12d) и „Cosmic Debris” (5.13b) в Националния парк „Йосемити”,
– второто изкачване по „Ambrosia” (V11) на Кевин Джорджисън в Бишъп (Калифорния),
– соло по „The Phoenix”, първото американско 5.13a,
– соло по „Astroman” и „Rostrum” в Йосемити за един ден през септември 2007 г. (вторият човек, който успява да направи това – след Питър Крофт през 1987 г.),
– соло по „Moonlight Buttress” в Зайън (Аризона) на 1 април 2008 г.,
– соло по „The Regular Northwest Face” на Хаф Доум на 6 септември 2008 г.,
– соло на Хаф Доум за 1 час и 22 мин през май 2012 г.,
– повторения на „Parthian Shot”, „New Statesman”, „Meshuga” (соло), от пръв поглед (on-sight) на „Gaia” и соло от пръв поглед по „London Wall” по време на посещение в Англия в края на 2008 година.
21 часа – Симоне Моро, най-силният в момента височинен алпинист в света.
Симоне Моро е роден на 27 октомври в Бергамо. Започва да се катери на 13 години под опеката на баща си – най-напред в масива Гринье (Ломбардия), след това в Доломитите. Има общо 12 изкачвания на 7 осемхилядника – Еверест (четири пъти), Лхотце (два пъти), Шиша Пангма, Чо Ойю, Броуд пик, Макалу и Гашербрум-2. През 1997 г. с най-добрия си приятел – руснака с казахстански паспорт Анатолий Букреев е пометен от лавина на Анапурна. Букреев и кинооператорът Дмитрий Соболев така и не са намерени. Моро се спасява по чудо. По-късно партньор му става друг руснак с казахстански паспорт – Денис Урубко.
Симоне Моро е професионален планински гид. Владее петте основни европейски езика и до известна степен руски. През 2010 г. успешно завършва курс за пилот на хеликоптер и получава право да работи в спасителната служба на Непал.
Носител е на наградата на името на Дейвид Соулс на Американския алпийски клуб, на наградата на ЮНЕСКО „Феър Плей” и на италианския Златен медал за гражданско мъжество (Medaglia d’oro al valor civil) за спасяването на тежко контузения британски алпинист Томас Муур през 2001 г., когато се отказва от опита си за траверс Еверест-Лхотце.
Главните моменти от изключителната му кариера:
1992 г., октомври – опит на Еверест,
1993 г., август – Аконкагуа (6962 м) в Южна Америка, в алпийски стил, първо зимно изкачване,
1993 г., октомври – солов опит на Макалу по маршрута на Йежи Кукучка,
1994 г., септември – опит на Шиша Пангма,
1994 г., октомври – Лхотце в алпийски стил,
1995 г., април – опит на Кангчендзьонга,
1996 г., февруари – западната стена на Фицрой (3341 м) в Патагония (Южна Америка),
1996 г., май – опит на Дхаулагири,
1996 г., октомври – Шиша Пангма – Централен връх (8008 м) с Анатолий Букреев,
1997 г., май – Лхотце, второ изкачване с Анатолий Букреев,
1997 г., декември – опит на Анапурна с Анатолий Букреев, лавинен инцидент с фатални последици,
1998 г. – опит на Еверест от север,
1999 г., лятото – три седемхилядника в Памир и един шестхилядник в Тян-Шан за 34 дни: пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м) на 16 юли, пик Корженевска (7104 м) – на 27 юли, пик Исмаил Самони (някога пик Комунизъм, 7495 м) – на 7 август, Кан Тенгри (6995м) – на 19 август (с Денис Урубко и Андрей Молотов),
2000 г., май – Еверест по Класическия маршрут от юг с Денис Урубко,
2001 г., 6 март – пик Мраморна стена (6400 м) в Тян-Шан, зимно, с Денис Урубко и Максут Жумаев,
2001 г., май – опит за траверс Лхотце-Ееверест, прекратен заради акцията за спасяване на англичанина Томас Муур,
2002 г., май – Чо Ойю в алпийски стил,
2002 г., май – Еверест от север,
2002 г. г., декември – Пик Винсън (4892 м) в Антарктида,
2003 г., април – Килиманджаро (5893 м) в Африка,
2003 г., юни – опит на Нанга Парбат по Диамирската стена с националния отбор на Казахстан, до 7150 м,
2003 г., юли – Броуд пик по Класическия маршрут с националния отбор на Казахстан, 2003 г., септември – Елбрус (5642 м) с Денис Урубко,
2004 г., януари – опит за зимно изкачване на Шиша Пангма с полска експедиция, до около 7700 м,
2004 г., май – нов маршрут по северната стена на Кали Химал (7044 м, Северния връх на Барунце) с Денис Урубко и Бруно Таси, втори опит на Анапурна,
2005 г., януари – първо зимно изкачване на Шиша Пангма с Пьотр Моравски в състава на полска експедиция,
2005 г., май – опит на Батура Музтаг в Каракорум, Пакистан,
2006 г., април – опит на Ама Даблам с К.-Х. Залцбургер,
2006 г. г., май – Еверест за трети път, първи траверс от север на юг,
2007 г., февруари – зимен опит на Броуд пик, до около 7400 м,
2008 г., февруари – втори зимен опит на Броуд пик, до около7800 м,
2008 г., август – премиера в алпийски стил на Южния връх на Бека Бракай Чхок (6850 м) в Каракорум, Пакистан, с Ерве Бармас,
2009 г., февруари – първо зимно изкачване на Макалу с Денис Урубко, за което получават наградата „Айгер”,
2009 г., май – несъстоял се опит по югозападната стена на Чо Ойю с Ерве Бармас, след като китайските власти затварят границата за чужденци,
2009, г. юни – пик Победа (7439 м), Симоне Моро става „Снежен барс”,
2010 г., май – за четвърти път на Еверест,
2011 г., февруари – първо зимно изкачване на осемхилядник в Каракорум – Гашербрум-2, с Денис Урубко и Кори Ричардс.
Симоне Моро е автор на книгите „Комета над Анапурна” („Cometa sull’ Annapurna”, Corbaccio editore, Milano, 2003) – за алпинизма, за Анатолий Букреев и нещастието на Анапурна, и „Осем хиляди метра живот” („Ottomila metri di vita”, Grafica e Arte, Milano, Ediz. italiana e inglese, 2008) – за изкачванията му в периода от 1999 до 2004 г., основно с Денис Урубко.
Симоне Моро е герой на два филма, показвани в България през 2004 и 2006 г. –
“Здравей, Мартина” (“Ciao, Martina”, Полша, 2004, Дариуш Залуски, 22’) и 2004
“Шиша Пангма през зимата” (“Shisha Pangma zima”, Полша, 2006, Дариуш Залуски, 25’).
