Банскофилмфест’ 2010 – гости и презентации

Съзвездие от знаменити алпинисти, пътешественици, изследователи, ловци на приключения и автори на филми в екстремни условия ще ви предложи програмата на Десетия Банскофилмфест (24-28 ноември 2010 г.). По-долу можете да видите програмата на срещите с тях.

Четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Голямата зала

18.30-19.20 – презентация на Пенка Мъглова и Алексей Стоев (България) “Пътешествия в конуса на лунната сянка”, в която са представени дългогодишните усилия на българските хелиофизици да получат интересни научни данни за физичните процеси в слънчевата корона по време на пълни слънчеви затъмнения. Показани са радостта и терзанията на астронома – изследовател по време на дългите и сложни наблюдателни експедиции в различни краища на света – в тропиците, зад полярния кръг, по високите плата и върхове. Демонстрирани са отлични снимки, направени по време на 6 успешни наблюдателни експедиции в Русия, Китай, Турция, Египет. Направен е опит да се разкаже за радостта и удивлението на астрономите от досега с други култури, вярванията на хората за съдбовността на слънчевите и лунните затъмнения в живота на местните общества.

Алексей Стоев (Ph. D., роден през 1952 г.) е професионален астроном. Директор на Астрономическата обсерватория в Стара Загора. Научните му интереси са в областта на хелиофизиката и археоастрономията. Откривател и изследовател на повече от 10 древни обсерватории, разположени на територията на България и Балканския полуостров. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 6 слънчеви затъмнения в Русия, България, Китай, Турция. Пещерняк, занимаващ се професионално с изследвания на физическите процеси и явления в пещерната атмосфера. Ръководител и участник в множество изследователски пещерни експедиции в България, Русия, Словакия, Куба, Полша, Гърция, Турция и др. Автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми.

Пенка Мъглова (Ph. D., доцент) е професионален изследовател на Космоса. Работи в Института за космически и слънчево-земни изследвания при БАН. Научните й интереси са ориентирани главно в областта на хелиофизиката, слънчево-земните взаимодействия, кометните атмосфери, археоастрономията. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 6 слънчеви затъмнения в Русия, България, Китай, Турция. Пещерняк, занимаваща се професионално с изследвания на физическите процеси и явления в пещерната атмосфера. Участник в множество изследователски археоастрономически и пещерни експедиции в България, Словакия, Турция и др. Автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми.

19.30-20.20 – презентация на Елио Орланди (Италия), носител на Наградата за цялостна реализация при екстремни условия от Международния фестивал на планинарския филм в Банско през 2009 г., един от най-големите познавачи на Патагония, заедно с Роландо Гариботи и Ермано Салватера, автор на десетки премиери и на многобройни изкачвания в едни от най-дивите, най-недостъпните и най-негостоприемните места на Земята.

20.30-21.20 – презентация на Майкъл Браун (САЩ), който не само е бил четири пъти на Еверест, но е заснел едни от най-добрите кадри въобще на 8848 м. В един от случаите – за впечатляващия филм “По далеч отколкото виждат очите”, чийто герой е Ерик Уихенмайър, първи сляп алпинист, стъпил на Третия полюс. Във втория (през 2007 г.) – за филма във формат 3D IMAX “Завръщане на Еверест”, на знаменитата калифорнийска студия “MacGillivray Freeman Films”, на който е и съ-режисьор.

Майкъл Браун е участвал и е филмирал спусканията с каяци по едни от най-дивите реки в Бутан и Чили. Има изкачвания на всички континенти.

През 1992 г. създава киностудията “Serac Adventure Films”, но продължава да работи и за “MacGillivray Freeman Films”, за която снима спечелилия многобройни отличия филм за триизмерно кино (IMAX) “Алпите – гиганти на природата”. Носител е на награди от 40 международни фестивала на планинарското и документалното кино. Но както сам отбелязва, не прави филми в преследване на отличия, а за да открива нови територии.

Майкъл е желан партньор в реализация на проекти на “National Geographic Television”, NBC, CBS, ABC, ESPN, OLN, BBC, “Rush HD” и “Discovery Channel”.

В България е добре познат с филмите си “Три върха за три седмици – на хората от Африка” (САЩ, 2007, 52’), “По-далеко отколкото виждат очите” (САЩ, 2003, 52’), “Планини без ограничения” (САЩ, 2006, САЩ, 25’), “Светлината на Хималаите” (Непал/ САЩ, 2006, 64’) и “Вечният възел” (САЩ, 2007, 52’), които се отличават с великолепна операторска и режисьорска работа, но и с много силни хуманистични послания. Майкъл Браун е от първите сред прочутите филмови реализатори, които повярваха в българския фестивал на планинарския филм и участвайки неизменно в него през последните години, има огромна роля за днешния му авторитет и популярност.

През миналата година, като официален гост на Банскофилмфест’ 2009, бе ръководител на първия в историята на българското кино workshop на тема филмиране в екстремни условия, подготовка и реализация на готовия продукт.

Петък, 26 ноември 2010 г.

Голямата зала

18.00-18.50 – среща с участника в италианската експедиция, която прави първото изкачване на К-2 през 1954 г., живата легенда на световния алпинизъм Ерих Абрам (Енрико Абрам, роден през 1922 г.). Той започва да се занимава с алпинизъм на 17 години. Терен на неговата катерачна дейност са целите Алпи, а негови партньори и близки приятели са Карл Гомбоч, Тони Егер, Херман Бул, Уго Помпанин, Карл Шьонталер, Роберто Озио. През зимата на 1942/ 43 г. е в Кавказ с батальона на италианските алпийски стрелци. В края на Втората световна попада в съветски плен на територията на Чехословакия и прекарва времето до 1948 г. в съветски лагер (района на Урал). Другата му голяма страст е летенето и много дълго време работи като инструктор в Аероклуба в Тренто. Прожекция на филма “Алпийска прелюдия на К-2” (Италия, 1955, Марио Фантин 23’/ “Preludio alpino al K2”, Italia, 1955, Mario Fantin, 23’) – за подготовката на италианските алпинисти в родните Алпи за схватката с “Върха на върховете” – К-2.

19.00-19.50 – презентация “Астрономията в Древна Тракия” на Алексей Стоев и Пенка Мъглова, демонстрираща основните резултати от изследването на археологически паметници, мегалитни съоръжения и пещерни светилища, служили за наблюдения на Слънцето и Луната, календарни записи от тези наблюдения в пещерни рисунки. Направен е опит за интерпретация на тези обекти като астрономически съоръжения и култови паметници в представите на тогавашните хора за космогонията и космологията на света.

20.00 – Презентация на Алекс Хубер, един от най-големите катерачи в историята – заедно с брат му Томас. Роден е през 1968 г. в Тростберг (Бавария), живее в Траунщайн. Професионален алпинист и катерач. По образование е физик. От 1992 г. е дипломиран планински водач и ски-учител.

Демонстрира изключителна разностранност, но най-силен е в най-екстремната и най-адреналиновата разновидност на алпинизма – катеренето по големи стени (big wall climbing). Само изброяването на постиженията му от последните няколко години буди удивление и възхищение:

2001 г. – първо изкачване по “Белависта” (5.14b/ 8c) на Чима Овест в Доломитите (Италия),

2001 г. – първо изкачване по “El Corazon” (5.13b), Ел Капитан, Йосемити,

2002 г. – free solo изкачване по “Диретисимата” (500 м, 5.12a) на Чима Гранде в Доломитите (Италия),

2003 г. – първо изкачване в стил Redpoint по “Zodiac (5.13d), Ел Капитан, Йосемити,

2004 г. – Free Solo по “Kommunist” (5.14a), Австрия,

2004 г. – рекорд за скорост по “Zodiac”, Ел Капитан, 1 час, 51 мин, 34 сек,

2005 г. – първо изкачване с стил redpoint по “Voie Petite” (5.13d/ 8b) на Гран Капюсен, Френските Алпи,

2006 г. – първо изкачване по “Golden Eagle” (5.11/ A1), Агуя Десмочада, Патагония,

2006 г. – free solo по южната стена (5.11a) на Дан дю Жеан (4013 м), Френските Алпи, 2007 г. – първо изкачване по “Pan Aroma” (5.14b/ 8c), Чима Овест, Доломитите,

2007 г. – рекорд за скорост по “Носа” на Ел Капитан, Йосемити -2 часа, 45 мин, 45 сек, 2008 г. – първо изкачване по западната стена на (5.11/ A1) на „La Silla“, Патагония,

2008 г. – с изкачването си на Торе Егер завършва колекцията от трите големи кули в Патагония – Серо Торе, Торе Егер и Серо Щанхардт,

2008 г. – първо изкачване по “Sansara” и “Feuertaufe” (и двата 5.14a) в Тиролските Алпи,

2008 г. – първо free solo на Гран Капюсен (5.10), Френските Алпи.

2009 г. – първо free изкатерване (заедно с Томас Хубер) по “Eternal Flame” (5.13a) на безименната кула на Транго (6239 м), Пакистан.

Събота, 27 ноември 2010 г.

Голямата зала

18.30-19.20 – презентация на младите надежди на българския алпинизъм Милена Михайлова и Светослав Терзийски, които при дебюта си в Памир през лятото на тази година изкачиха седемхилядника Корженевска (7104 м).

19.30-20.20 – презентация на проф. д-р Освалд Йолц (роден на 6 февруари 1943 г. в Ранквайл, Форалберг), австрийски лекар и изследовател в областта на височинната медицина, алпинист. След като завършва гимназия във Фелдкирх, следва медицина в Университета в Инсбрук. През 1968 г. постъпва на работа в Университетската болница на Цюрих като интернист. През 1974 г. заминава за САЩ и три години специализира във Университета “Вандербилт” (Нашвил, щата Тенеси). От 1978 до 1991 г. е главен лекар и директор на Университетската болница в Цюрих. Хабилитира се през 1980 г., а от 1987 г. е титулярен професор. От 1991 г. е главен лекар на болницата “Триймли” в Цюрих и остава на този пост до 2006 г. Смятан е за най-големия специалист в областта на височинната медицина в света.

Като алпинист и лекар е участвал е в многобройни експедиции по всички кътчета на планетата заедно с най-големите светила на световния алпинизъм – Райнхолд Меснер, Петер Хабелер, Ханс Камерландер. През 1978 г. е лекар на австрийската експедиция, по време на която Меснер и Хабелер правят първото безкислородно изкачване на Еверест. Той самият също стъпва на върха. През 1972 г. прави неуспешен опит на Манаслу (8163 м), през 1979-а – на Ама Даблам (6856 м) по североизточния ръб, прекратен заради драматична спасителна акция за сваляне на пострадали в подножието. През 1981 г. е лекар на експедиция на Шиша Пангма. Мозъчен оток е причина да се откаже на Чо Ойю (8201 м) на следващата. През 1983 г. едва не става жертва на лавина по склоновете на Глесиър Доум (7193 м) в района на Анапурна. Две години по-късно Шиша Пангма (8013 м) е неговият втори осемхилядник.

Освалд Йолц е третият австриец, който изкачва всички континентални първенци и записва в актива си колекцията Seven Summits в двете версии (на Райнхолд Меснер и Ричард Бас, които приемат, че най-висок в Австралия и Океания е съответно Карстенз или Маунт Косцющко) – Аконкагуа (6959 м) през 1974 и 1986 г., Маунт Маккинли (6194 м) през 1976 г., Маунт Еверест (8848 м) през 1978 г., Маунт Винсън (4892 м) през 1986 г., Килиманджаро (5895 м) през 1987 г., Маунт Косцюшко (2228 м) през 1989 г., Елбрус (5642 м) през 1989 г., Карстенз Пирамид (4884 м) през 1990 г. Има стотици изкачвания в Алпите, между които по северните стени на Айгер, Матерхорн и Гранд Жорас (Реброто Уокър).

20.30-21.20 – Ерар Лоретан (роден през 1959 г. в Бюл, във френскоезичния швейцарски кантон Фрибур). През 1979 г. завършва дърводелско училище със специалност мебелист. От 1981 г. придобива квалификация на планински гид и упражнява тази професия до днес. Започва да се катери на 11 г. След блестяща кариера в Алпите, по време на която се проявява като изключително бърз, техничен и надежден партньор, през 1980 г. заминава за Перуанските Анди, където стъпва на върховете Палкараху, Ранрапалка, Караш, Артесонраху, Уаскаран. През 1986 г. за 19 дни стъпва на 40-те най-високи върха в Швейцария. През 1988 г. прави знаменито изкачване в алпийски стил на Транго Тауър в Каракорум с Войчиех Куртика. Три години по-късно (1989-а) преминава серийно 13 северни стени в Бернските Алпи (Бернер Оберланд). През 1982 г. дебютира в Хималаите и изкачва “Планината-убиец” – Нанга Парбат (8125 м). Тринадесет години по-късно, когато е на 36-годишна възраст, става третият човек в света, стъпил на всички осемхилядници – след Райнхолд Меснер и Йежи Кукучка. През 1983 г. прави нещо невиждано в онези времена – в един сезон изкачва три осемхилядника: Гашербрум-2 (8035 м), Гашербрум-1 (8068 м) и Броуд пик (8047 м). През 1984 г. е на Манаслу (8163 м) и Анапурна (8091 м). Следващата му донася два нови осемхилядника – К-2 (8611 м) и Дхаулагири (8167 м). Следват Маунт Еверест (8848 м) през 1986 г., Чо Ойю (8201 м) и Шиша Пангма (8013 м) през 1990 г., Макалу (8463 м) през 1991 г., Лхотце (8516 м) през 1994 г. и Кангчендзьонга (8586 м) през 1995 г. На всички е без употреба на кислород. На Еверест през 1986 г. прави революционно скоростно изкачване за 40 часа от базовия лагер до базовия лагер в стил, дефиниран от Войчиех Куртика като “голи и нощем” – тръгване с ултраминимална екипировка през нощта и действия без прекъсване до завършване на начинанието. В същия стил са направени и премиерите на Шиша Пангма и Чо Ойю през 1990 г. През 1997 и 2000 г. прави два опита за изкачване на едно от най-големите предизвикателства пред хималайския алпинизъм – реброто Мацено на Нанга Парбат, първия път с Войчиех Куртика, втория – с Жан Троайе. През последните години проявява траен интерес към Антарктика и Антарктида, където през 1995 г. изкачва един девствен връх, който днес носи неговото име – Мон Лоретан.