“Анапурна, върхът на съмненията” – френският “Льо Монд” за изкачването на Ули Щек

Френският всекидневник “Le Monde” публикува статията “Златният пикел”: Анапурна, върхът на съмненията”, разглеждайки липсата на еднозначни доказателства за миналогодишното изкачване на Ули Щек (Ueli Steck) по Южната стена на Анапурна (8091 м) и появилите се във връзка с това съмнения. Ули Щек публикува текстът от “Le Monde” на своята интернет-страница.

Нека добавим, че престижната награда “Златен пикел” (Piolets d’ or) ще бъде връчена само след няколко дни – на 29 март, а Щек е сред петимата номинирани за нея.

Ули Щек в акция

Да припомним: през октомври 2013 г. Ули Щек изкачи соло нов маршрут (с 2700 м денивелация) по Южната стена на Анапурна. Цялата акция му отне само 28 часа от предния базов лагер до върха и обратно до предния базов лагер. Южната стена на Анапурна е един от най-важните обекти в историята спортния хималаизъм. Изкачена е за първи път от британци през 1970 г. През 1992 г. французите Пиер Бежен (Pierre Beghin) и Жан-Кристоф Лафай (Jean-Christophe Lafaille) опитаха да прокарат нов маршрут вдясно от Британския по южното ребро, стигайки до 7300 м. По време на връщането от тази височина поради рязко влошаване на времето Бежен падна и загина на място.

Малко след впечатляващия успех на Щек, от 16 до 24 октомври 2013 г., френската свръзка Яник Грациани (Yannick Graziani) – Стефан Беноа (Stéphane Benoist) също преодоля Южната стена, частично по линията на Бежен и Лафай, частично по нов вариант. След драматично слизане в много трудни условия двамата бяха евакуирани с хеликоптер до Катманду – заради сериозните измръзвания на Беноа и опасността от инфекция.

Новите маршрути по Южната стена на Анапаурна от 2013 г. –

с червено е отбелязана линията на Щек, със зелено – на Грациани-Беноа

Снимка: Марчин Миотк

Скица: Януш Курчаб

Photo: Marcin Miotk

Topo: Janusz Kurczab

В статията на “Le Monde”, чийто автор е Патрис Жоли (Patrice Jolly) четем, че съмненията около изкачването на Щек са се появили през есента на 2013 г. Неговите критици го обвиняват в липсата на преки свидетели, на снимки, на показания на висотомер и GPS. Според вестника, подобни съмнения е имало и след други негови изкачвания, които му донесоха прозвището “Swiss Machine”.

Цитираният в статията Кристиан Тромсдорф (Christian Trommsdorff) – хималаист и вицепрезидент на Националното сдружение на високопланинските гидове (Syndicat national des guides de haute montagne, SNGM), член на комитета за “Златния пикел” и президент на изключително престижната организация “Groupe de Haute Montagne”, заявява, че е получил редица мейли, посочващи “несъответствия” в информациите на Щек. Те били основно от журналисти, планински водачи и немски алпинисти. Тромсдорф казва: “Поставянето на въпроси е основателно, защото Щек е професионален алпинист и, макар наградата “Златен пикел” да няма финансово изражение, нейното получаване носи комерсиални и медийни изгоди”. В края на февруари Тромсдорф провел със Щек двучасов разговор. “Още в самото начало ми каза, че няма доказателства за своята версия и всеки може да му вярва или не”.

Самият Щек заявява пред “Le Monde”: “Това, което се случва, по всяка вероятност е и по моя вина. Не съм човек, който обича да се хвали, защото изкачванията в планините не носят нищо на човечеството. Поради тази причина винаги правя това, което ми се струва правилно, а когато някой ме пита, винаги предоставям детайли. Но никой досега не ме е атакувал толкова агресивно за липсата на доказателства. Не, нямам снимки от Анапурна, защото загубих фотоапарата и ръкавиците си в малка лавина, по време на която мислех, че умирам. За щастие, краят не беше фатален и от този момент нататък продължих единствено под въздействието на адреналина”.

“Le Monde” успя да се свърже с помощник-готвача на експедицията Нгима Дава (Ngima Dawa), чийто разказ в превод на френски изглежда така: “Нямахме контакт с него по радиостанцията. Но от базовия лагер можех да наблюдавам с бинокъл как се изкачва благодарение на челната му лампа. Около 23.30 вече беше непосредствено под върха (Щек потвърждава, че бил на върха час и половина по-късно – бел. “Le Monde”), но не мога да кажа на каква точно височина. Събудих се около 02.00 часа и разбрах, че той слиза”.

Тени Шерпа (Teni Sherpa), също присъствал в подножието по това време, добавя още подробности: “От предния базов лагер, който е по-близо до стената, той не бе видим през цялото време. Около 18.00 часа изчезна за около един час. Това е бил моментът, в който той се е заслонил от силния вятър в ледникова пукнатина, преди отново да тръгне нагоре. Тогава отново видяхме челната му лампа. Около полунощ го забелязах на около 200 м под върха. Дон и аз легнахме да спим. Спахме до около 04.00 часа, когато го видяхме да слиза. Излязохме да го посрещнем. Лицето му бе страшно зачервено, но изглеждаше много радостно възбуден и щастлив”.

В статията Щек е защитен от Яник Грациани и Стефан Беноа. “Когато Ули атакува някоя стена, целта му е да стигне до върха и да се върне жив” – казва Беноа. – Всичко, което представлява интерес за хората “долу”, за него е второстепенно. Според мене, неговата кариера e съвършено последователна. Има рекордни изкачвания на Айгер и Гранд Жорас. Отношението му към планината е супер професионално. Той тръгна сам и с по-малко багаж от нас, при по-добри условия. А освен това е просто по-добър от нас.” Яник Грациани добавя: “Вярвам безусловно, че Ули е стигнал до върха. Но той трябва да разбере, че щом е избрал специализация в скоростните изкачвания, като професионалист трябва да осигурява доказателства за това, което е направил”.

***

В началото на януари 2014 г. Ули Щек публикува снимка с линията на изкачването си и неговия график.

Схема на горната част от маршрута на Щек, публикувана през януари 2014 г.

Снимка/ photo: uelisteck.ch

– 8 октомври – 05.30 в предния базов лагер (ABC, 5000 м);

– 8 октомври – около обяд, скалната бариера (7050 м), търсене на заслонено място, малка лавина, загуба на фотоапарата и ръкавиците, слизане надолу;

– 8 октомври – почивка (6850-6900 м), приготвяне на храна в ледниковата пукнатина;

– 8 октомври – след залез слънце, начало на изкачване без раница (въже 60 м/ 6 mm, 5 клина, 1 цев за лед. 1 литър течност, енергетични блокчета);

– 9 октомври – около 01.00 върхът, незабавно слизане;

– 9 октомври – 09.30 връщане в предния базов лагер (ABC, 5000 м).

Коти:

7550 м – край на скалната бариера,

7100 м – начало на скалната бариера,

5650 м – первазната пукнатина (бергшрунда),

5000 м – ABC,

6100 м – лагер 1.

Ориентировъчна денивелация за един час:

– от мястото за почивка в ледената пукнатина ( 6850-6900 м) до върха = 158 метра/ час;

– от первазната пукнатина (бергшрунда, 5650 м) до скалната бариера (7050 м) = 200 метра/ час (с престоя в лагер 1).

За сравнение:

“Peuterey Integrale”: 5500 м за 11 часа = 500 метра/ час;

Гранд Жорас (Grande Jorasses) по “Colton-MacIntyre” = 500 метра/ час;

Айгер, по Класическия маршрут = 600 метра/ час;

Матерхорн, по Класическия маршрут = 550 метра/ час.

Сравнение с Килиан Хорнет (Kilian Jornet):

Матерхорн = 1277 метра/ час.