Алексей Жалов ще представи новата си книга
Това ще стане на 8 юли т. г., сряда, от 18.30 часа в Галерията на Полския институт в София (ул. “Веслец” 12, телефони: 02 981 09 07. 02 987 21 59, //institutpolski.org/)*. А новата книга е със заглавие “Светлините на мрака“** и е логичен израз на желанието на Алексей Жалов да сподели преживяванията, знанията и размишленията си, свързани с пещерното дело и спелеологията. Неща, които той започна да прави в първата си мемоарна книга “Подземен бележник“.
Алексей Жалов е дългогодишен зам.-председател на Българската федерация по спелеология, вице-генерален секретар на Европейската федерация по спелеология, член на комисията по опазване на пещерите при Европейската федерация по спелеология и на комисиите по обучение и библиография на Международния спелеоложки съюз към ЮНЕСКО. Участник и ръководител на няколко десетки изследователски и научни експедиции в цял свят. Автор е на 6 книги и повече от 250 публикации.
Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”
—————————
*Местоположението на Полския Институт – на:
www.polinst-bg.org/img/pi_map.jpg
** Алексей Жалов, “Светлината на мрака”, изд. “Фондация за българска литература“, София, 2014 г., 294 стр., цветна корица, 32 цветни илюстрации, корична цена 20 лева.
Резюме на книгата (от сайта //www.helictit.info/?act=articles&id=14041222268330):
Писанието обхваща основно случки и събития от десетилетието след 50-годишния юбилей на автора – 2003-2013 г. Това е предшествано от раздела “Забравени спомени“, който ни връща към интересни случки и събития отпреди 30 г. Пръв е разказът за едно скитане из пещерите на Ниските и Високите Татри в Словакия през 1983 г. След него авторът светкавично ни връща с България – към проучванията си в Кървавата локва, една от най-интересните пещери в Котленската планина. Следва весела случка, в която неколцина пещерняци правят акция за спасяването на прасе, паднало в 25-метрова пропаст.
Съвсем спонтанно темата е сменена от разсъждения върху иманярството и вредата му върху пещерите. След това авторът разказва за значението на геофизиката при проучването на подземните кухини и споделя опита си в тази насока. Следващата глава проследява друг много интересен въпрос – как се изследва пътят на подземните води. Тук авторът ни връща в далечната 1991 година, когато участва в експеримент за проследяване пътят на подземната река в Бръшлянската пещера, Ловешко.
Тази глава е преход към случките и събитията от периода след 2003 г. Началото на втория раздел е белязано от едно лирично отклонение. То разказва за съдбата на българите от областта Голо Бърдо в Източна Албания. Освен всичко останало това място е декор на няколко български пещерно-етноложки експедиции, които авторът описва по-нататък. Следващата глава разкрива богатството от извори за най-ранните проявления на интереса на хората към българските пещери, като най-интересни тук са многобройните цитати от различни публикации. После идва редът на научно-популярният очерк за подземните обитатели, който всъщност представлява и пролог към следващата история.
Тя проследява “битката“ за издирването на един нов вид за науката пещерен бръмбар, която обаче и досега не е спечелена. По-нататък книгата ни пренася в Сърбия, където четирима българи участват в изследването на пещерите в планината Беляница и стават автори на няколко открития. После авторът отново ни връща в България, за да сподели за проучванията на клуб „Хеликтит“ – София в Бегличкия дял на Врачанската планина.
Много интересен е следващият разказ, чрез който читателят се пренася в Анадола (Турция) и заедно с петима български пещерняци скита из пещерните обители и подземни градове на далечна Кападокия. В следващия подробно са описани пещерите-светилища на територията на България. После повествованието отново ни връща в Сърбия и по-точно към село Поганово, където членовете на клуб “Хеликтит“ посрещат Нова година и проникват в най-голямата пещера в района Ветрена дупка. Следва разказ за посещението в две от най-интересните и най-красивите благоустроени пещери в Гърция – Алистрати и Ангитис (Маара).
Много интересна в исторически план е главата, отразяваща защо и как през 2006 г. в България бе организиран първият Балкански пещерен сбор. През следващата авторът участва в проучване на пещерите край гара Черепиш. Това място е тясно свързано със съдбата на четата на Христо Ботев – тема на следващата глава от книгата. Следва емоционален разказ за проучването на пещерите по поречието на река Арда в Родопа планина, в рамките на която е преминат сифонът на пещерата Голубоица. Тази експедиция дава начало на систематичните проучвания в тази пещера, чиято дължина днес надхвърля 2.5 километра.
Нататък следват спомените от поредната национална пещерна експедиция, която авторът ръководи в Албания и разказ за европейския конгрес по спелеология в Ланс ан Веркор във Франция, където Алексей Жалов е избран на вице-генерален секретар на Европейската спелеоложка федерация. Историята продължава с посещения на две от най-интересните благоустроени пещери в Словения – Виленица и прочутата Постойнска яма. После действието се пренася в Европейския парламент, където в продължение на 4 дни авторът участва в инициативата на Европейската федерация по спелеология за подписване от Европарламента на писмена декларация за опазването на пещерите.
Поредните две глави са посветени на ранната история на спелеологията и пещерните проучвания в България, последвани от разказа за нова експедиция в Голо Бърдо (Албания). По-нататък е разработена темата „Пещери и фолклор“, след което авторът разказва за едно епично пътешествие в Турция, където българските пещерняци участват в третия балкански пещерен сбор.
Място е отделено на историята на българските експедиции извън страната – в най-дълбоката пропаст в света Вороня (Крубер) в Абхазия (Грузия) , Чехи 2 (Словения), Еврен Гюнай Дудени (Турция), Голямата клисура (Косово), в Тян-Шан – Киргизия. След това се редят разкази за изследвания и пътешествия в България и извън нея – във Великобритания, Гърция, Унгария, Албания, Италия, Испания, Русия, Тунис, Швейцария, Босна и Херцеговина, Украйна, Турция, Китай, Чехия.
