A logo of Bansko Mountain Film Festival. Two mountains with a cinema line passing across them

Ани Гатева и Мирослав Петров

Роля
Official Guest
Държава
България

Презентация свързана с проучванията на пещерен клуб "Под ръбъ" в най-дългата пещерна система на Балканския полуостров, система "Църнопац", Южен Велебит, Хърватия.

Кратки визитки на нашите официални гости:

Мирослав Петров: Инженер и дългогодишен член на клуба, активен от 2007 г. Участвал е в множество експедиции в България и Хърватия и ще сподели новите тенденции в спелеологията.

Ани Гатева: IT специалист с почти 10 години опит в пещерното дело. Тя активно води курсове и е участвала в изследвания в България, Албания и Хърватия. Ани ще сподели своите вдъхновяващи истории от подземните си приключения.

Кои сме ние?

Пещерен клуб "Под Ръбъ", с. Церово е създаден с цел да развива спелеологията в България и по света, но вече правим много повече от това. Всяка година организираме пролетни почиствания в района около с. Церово, запознаваме най-малките с пещерите и как се проучват, обогатяваме знанията си за зимната планина и опасностите в нея чрез ежегодни излети. Плановете ни се разрастват всяка година и вече сме решили да се обединим в почистването и на пещери използвани за нерегламентирани сметища. 

Какво ново в Колкина?

В началото на 2024 година открихме перспективно място за преминаване на дънния блокаж. Последващата експедиция беше успешна и вече сме от другата страна в "Изгубения свят", който е изпълнен с гигантски зали, дълбоки реки и нови подземни километри. Вече сме толкова напреднали, че имаме чисто нов лагер №4 наречен "Мартенски сняг", а картираните галерии се увеличиха с 4,133км, като благодарение на това Колкина дупка влиза в класацията за най-дълги пещери в света на 247 място.

Вместо интро:

'Под Ръбъ' успява да постави една нова традиция по отношение на Българските пещерни изследвания в чужбина. Тази традиция и стратегически интерес са свързани с Хърватия. Защо, как, кога и какво постигаме ще разкажем тук. 

Защо Хърватия? 

Причините довели до значителната ни роля по изследването на Хърватския карст и неговите пропасти са няколко.

Близо е до България, което прави Хърватия достъпна и възможна дестинация за повторни посещения. Хърватският карст е изключително добре развит има много и дълбоки пещери, а цели четири пропасти преминават границата от 1000м.

Местната пещерна общност там е активна и проучванията се случват сега. Има много непроучени територии, а техния потенциал е главозамайващ.

Благодарение на почти десетгодишното церовско присъствие в Хърватия държавата се оформя като естествен клубен приоритет.

С годините се създават приятелски отношения с местната спелео общност, което открива нова възможност след вече натрупания опит на клубно ниво с проучвания в Албания и Колкина дупка. Хърватия се появява на клубната карта в правилния момент.

По важните години и посещения на клуба са:

Северен Велебит: 2012-та - първото посещение на клубни членове в Хърватия в пещерата Велебита с дълбочина -1026м.

2020-та, 2021-ва и 2022-ра - участия в проучването на хиляда метрова пропаст Недам - сериозна помощ при изследването и последвалото гмуркане на сифон на -1200м.

Южен Велебит: 2015-та - първото посещение на клубен член в пещерата Кита Гачешина. От 2016-та, клуба участва и организира ежегодни изследвания в същата пещера. Единствено изключение е 2020-та поради Ковид мерките.

"Под Ръбъ" взима активно участие по изследването на карстовия район Църнопац, където освен Кита Гачешина са и входовете на Муда Лабудова и Совина Оаза.

През 2019 година клубни членове взеха участие по време на експедиция свързала системата Кита Гачешина-Драженова пухалка с пещарата Совина Оаза. Това довежда до система Църнопац. Към нея в последствие се намира връзка и с пещерата Муда Лабодова като това прави систем Църнопац най-дългата на Балканския полуостров и 59 в света (62.296км). В пещерата Кита Гачешина се обособява "Български район", в най-отдалечените и дълбоки части на пещерата (~12ч до най-далечния фронт на изследване).

Бьоково и пещерата Нйемица - системно участие при проучването на пещерата от -400м до дъното на -934 м. в периода от 2019-та до 2021-ва.

Какво още:

Създадохме приятелства и станахме добре дошли на лагерите и експедициите на не един клуб и във всички райони, където се проучва активно. Нашите проучвания и опознавания с Хърватския карст продължават, имаме добре установена рутина, а амбиция и мотивация не липсват. Очакваме още много резултати, нови приключение и повече приятели, с които да продължим откриването на нови райони и пещери.

Автори на фотографиите: Веселин Желязков, Ефросина Христова, Калин Христов, Милена Ненова, Цветан Костурков