60 пещерняци и учени към подземните тайни на Алтай

Експедиция, която включва пещерняци и учени, се отправя към Алтай, за да продължи проучванията на най-дълбоката пещера в Русия – Кек Таш (Кек-Таш). Неин ръководител е председателят на Комисията по спелеология на Новосибирския филиал на Руското географско дружество Станислав Купцов.

“Ще тръгнем от Новосибирск към Алтай в края на юни т. г. Нашата цел е колкото се може по-подробно да изучим пещерата Кек Таш и да я картираме” – заяви Купцов.

Kek-Tash

Входът на Кек Таш

Той уточни, че в състава влизат 60 души – професионални спелеолози, геолози, биоспелеолози от Москва, Екатеринбург, Уфа, Новосибирск, Симферопол, Красноярск, Новокузнецк, Томск, Иркутск и Абакан. Това е най-голямото изследователско начинание за последните 20 г.

Пещерата Кек-Таш е разположена на територията на огромен карстов район близо до Горно-Алтайск, на левия бряг на реката Катун (Катунь). До момента е крайно слабо проучена – дълбочината й от 350 м и дължината й от 2300 метра са установени през 70-те години на ХХ век и се нуждаят от потвърждение. Известно е, че в нея има подземни езера и водопади. Група пещерни лекодолази планира гмуркане. Учените ще проучват микроклимата, биоценозата (съвкупността от популации на различни видове, обитаващи трайно дадена територия и намиращи се в непрекъсната връзка едни с други) и подземния свят като цяло, като особен природен комплекс.

Освен това, въз основа на геоложки карти експедицията ще се заеме с търсенето на други, може би по-дълбоки подземни кухини в района. Ще бъде заснет и филм за тайните на карста в Алтай.

Kek-Tash map

Както заяви Станислав Купцов, подробните данни за пещерите в Алтай са необходими за създаване на първия електронен кадастър на пещерите в Русия. “Съществува регистър на езерата, реките, планините, дори на овразите в страната, а подобно нещо за пещерите не съществува” – уточнява Купцов.

По негово мнение са проучени само около 2% от подземния свят в страната му. Той смята, че в момента спелеологията е единствената наука, в която са възможни сериозни открития. И дава за пример факта, че най-дълбоката пещера в света – Крубер-Вороня (Крубер-Воронья), е била изследвана до рекордната й дълбочина едва през 2013 г.*

На водещата снимка – спускайки се по долината на река Джазатор**, след поредния завой, се открива потресаващ изглед към Катунския хребет и връх Шенелю. Последният се издига самотен в източната част на Катунския хребет и е висок 3888 м. На старите карти е обозначен като Източнокатунски връх (Восточно-Катунский пик).

Снимка: Константин Белошапкин

Photo: Konstantin Beloshapkin

–––––––––––-

*Става дума за предпоследния рекорд – 2197 м, поставен на 10 август 2013 г. от симферополския спелеолог Генадий Самохин. През лятото на 2014 г. екип от пещерния клуб на Московския държавен университет в резултат на изкачване от дълбочина 230 метра откри нов вход, разположен 2 метра по-високо от основния. Това увеличи дълбочината на пещерната система на 2199 м, което бе нов световен рекорд.

**Джазатор (в миналото – Жасатер) е река в южната част на Република Алтай. Така се нарича и селото Беляши, както и прилежащата към долината на реката местност.

Recent Posts

Leave a Comment