Нуно Гомеш – гмуркач, световни рекорди  за най-дълбоко гмуркане в пещера и в открити води – Презентация на БанскоФилмФест 2015 – 28 Ноември, Голяма зала, Читалище „Никола Вапацаров“, Банско

Nuno Gomes 3 (1)

Нуно Гомеш е роден през 1951 г. в Лисабон. От дете прекарва цели дни на брега на Атлантическия океан, край който се гмурка и ловува с харпун. И затова раздялата му с него се оказва необикновено трудна, когато на 14-годишна възраст, заедно с майка си и баща си, напуска Португалия. Семейството емигрира в Южноафриканската република и се заселва в разположената далеко от морския бряг Претория.

Nuno's Descent to 1044 feet 1             Diving at Miracle Waters

Скоро след като завършва средното си образование се оженва за Лиз и става баща на две деца. Завършва геология и постъпва в най-престижното висше учебно заведение в новата си родина – Витватерсрандския университет (Йоханесбург), където придобива магистърска степен по гражданско строителство. В този момент, може би, се проявява неговото предопределение, защото се записва в Университетския леководолазен клуб и започва да развива способностите си на гмуркач.

Nuno's Descent to 1044 feet 2  (1)

Но тъй като разстоянието от Претория до морето е 500 километра, Нуно съсвсем ествествено се насочва към пещерното гмуркане. Усъвършенствайки се непрекъснато, взима участие в редица пионерски експедиции във всички възможни пещерни системи в Южноафриканската република и Намибия. С времето става все по-добър и прониква все по-дълбоко. Бушменсгат, една от дълбоките водни пещери в света, се оказва идеално място за справяне с нови и по-големи предизвикателства. Именно в нея през 1988 г. Нуно поставя рекорд на Африка, стигайки до 123 метра.

 

Годината 1993-та заема изключително място в кариерата му, защото, за да се гмурка в Бушменсгат, пристига легендарният американски дайвър Шък Ексли. Нино се среща лично със своя идол, а времето прекарано с него му позволява да научи изключително много нови неща и да направи поредната крачка напред в развитието си. Ексли му предоставя всичките си познания за използването на т. нар. тримиксови таблици за декомпресия, за дисциплината на гмуркането, за начините за установяване количеството на разполагаемата дихателна смес, за работата в екип и за необходимостта от безусловно спазване на схемата за декомпресия.

 

Тези познания бързо дават резултат. Още на следващата 1994 година Нуно събира около себе си кръг от “правилни” хора и най-напред подобрява своя личен рекорд, като постига 230 м, а малко по-късно – 253 метра. При последното гмуркане се разболява от декомпресионна болест на вътрешното ухо. Но това е поредния опит, който му позволява да стане още по-добър.

През април 1994 г. цялата общност на леководалазите е потресена от съобщението за смъртта на Шък Ексли (1 април 1949-6 април 1994 г.). При опит да слезе под 300 м за първи път, легендарния американец се гмурва, заедно с партньора си Джим Баудън, в безкрая на мексиканската система Сакатон. Шък не успява да изплува от 276 метра. Боудън, оцелявайки по чудо, поставя дълбочинен пещерен рекорд – 281, 9 метра.

 

Малко по-късно в Бушменсгат загива южноафриканецът Деон Драйер (7 август 1974-17 декември 1994 г.). С молба за помощ към Нуно се обръща опитният полицейски водолаз Тео ван Ееден. В първия момент Нуно отказва, обяснявайки, че трябва да обмисли всичко. Но в края на краищата се съгласява с думите: “ОК, но това ще бъде гмуркане за световен рекорд”. Става така, че за 15 минути стига до 282 метра и 60 см и до дъното на Бушменсгат. Връщането продължава 12 часа – тъй като пещерата е на височина 1550 метра над морското равнище, което е еквивалент на гмуркане на 339 м, и изисква съответното време за декомпресия. Този световен рекорд в пещерното гмуркане остава неподобрен и до днес.

 

На 6 ноември 2001 г. е поставен нов рекорд – край брега на Пуерта Галера (остров Миндоро, Филипините) Джон Бенет (7 март 1959-15 март 2004 г.) става първият човек, прекрачил магичната граница от 1000 фута/ 300 м. Той се връща на повърхността с постижение от 308 м. Това е сигнал за Нуно Гомеш и екипа му, че трябва да започнат подготовка за възвръщане на рекорда. Избрано е и мястото за това – Дахаб, на брега на залива Акаба, на Синайския полуостров, в Египет. Установен е контакт с тамошната леководолазна база “Planet Divers”. Намерени са спонсори.

 

Само две седмици след първото си гмуркане в Червено море Нуно заявява, че готов за опит. Целта му е 315 метра. Но на 23  юли 2004 г. поради технически проблеми той прекъсва гмуркането си на 271 м, след като за малко не се случва трагедия.

 

Но човек, който е стигнал толкова далеко, не може да бъде спрян от повреда в апаратурата. След период на възстановяване Нуно предприема нов опит. По-малко от година след неуспеха – на 10 юли 2005 г., всичко завършва благополучно с рекордната дълбочина от 318 метра и 25 сантиметра! Тази стойност не включва елонгацията (удължаването от разтягане) на въжето – 3 метра и 56 сантиметра. Общата продължителност на потапянето е 12 часа и 20 минути, от които за самото гмуркане са изразходвани 14 минути. Екипът на Нуно Гомеш е 17 дайвъри като асистенти и още седем човека в лодка на повърхността. Нуно използва апарат с отворен цикъл, отдавайки му предпочитание пред т. нар. rebreather (от английски, буквално “повторно вдишване”, дихателен апарат от затворен или полузатворен тип, в който въглеородният двуокис, отделен в процесса на дишането, се поглъща от химически активно вещество, а след това сместа се обогатява с кислород и отново се подава за вдишване).

 

Нуно Гомеш е истинска легенда и в още една дисциплина – подводния хокей (Underwater Hockey, UWH, наричан главно във Великобритания и Octopush). В своята изпълнена с успехи кариера той е два пъти световен и веднъж световен вицешампион в нея. Макар и на аматьорски начала, той я практикува и до днес, казвайки, че това е отличен начин за поддържане на формата.

 

Освен всички свои занимания Нуно Гомеш работи в Световната конфедерация по подводни дейности (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques, CMAS) като инструктор и треньор на исмструктори по технически, пещерни и тримикс-потапяния.

 

Като притежател на световните рекорди по дълбочина на потапянето в открити води и в пещерни условия и като човек, който е премествал граници и е разширявал представите за човешките възможности, Нуно Гомеш е преди всичко пример за своите последователи. Тези, които ще отместват границите и ще се стремят към непостижимото.

 

Leave a Comment