Планинарската ни литература си обогати с още едно произведение – книгата “Лавина от спомени” на Спас Малинов. Тя ще бъде представена на читателите на 11 септември т. г., в магазина “Outsider”* на бул. “Христо Смирненски” №21 в София. Между 16.00 и 20.00 часа щастливите притежатели на книгата ще могат да получат автограф от автора.

Спас Малинов е една от големите фигури в историята на българския алпинизъм и на планинското спасяване. На него принадлежат първото въобще българско изкачване по Северната стена на Айгер (Класическия маршрут на Хекмайр-Фьорг-Харер-Каспарек от 1938 г.) с Методи Савов и Иван Вълчев през 1975 г. и по Японската диретисима на същата стена – със споменатите двама и Мария Христова – н през 1978 г.

… Някъде по това време, през есента на далечната вече 1979 г., когато бе започнала подготовката за първата българска хималайска експедиция на Лхотце през 1981 г., на Мальовица се проведоха Балканиада по алпинизъм и среща на представители на алпийските федерации на тогавашните социалистически страни. От Полша гости бяха проф. Анджей Пачковски – председател на Полския алпийски съюз, и Анджей Завада, комуто предстоеше да се превърне в баща на зимния хималаизъм с първото зимно изкачване на Еверест само няколко месеца по-късно – на 17 февруари 1980 г. Когато запознавах Спас със Завада, последният дълго гледа учудено, а после каза: “И този човек, с две изкачвания по Стената на Айгер, не е в състава ви за Лхотце?! Какви ли постижения имат участниците в него?”. Не посмях да кажа нищо. А сега лесно мога да се измъкна с репликата, че “времената бяха такива”. Всъщност, всеки от живелите тогава носи отговорност за това, че “времената бяха такива” И че точно поради това сме на тоя хал днес. Но това е тема на друг разговор.

Спас Малинов в годините на своята алпийска младост

Спас продължи да се катери. И намери истинското си поприще в Планинската спасителна служба, чиито стожер бе дълги години. И книгата му е разказ за изкачвания и за безброй спасителни акции. Между тях са описани по десет хеликоптерни и лавинни. Както казва авторът – с надеждата, че ще бъде извлечена поука от тях.

Книгата се чете на един дъх, защото е написана от сърце и от човек, който има какво да каже. И тук липсата на литературен опит не е недостатък. Може би тъкмо обратното – от всяка дума лъха непосредствена искреност. Но няма да ви занимавам повече с разсъждения и празнословия.

Ето два откъса, които потвърждават казаното.

От главата “Айгер – Класическия маршрут с Иван Вълчев и Методи Савов, Лальо Боров 1975 г.”

… Бяхме първите българи, които изкачваха световноизвестна стена. Тези пет дни по нея не се забравят. И петте бивака – също, особено последният. След един ден почивка с влакчето слязохме до колата в Лаутербрунен. Тя си стоеше там както я бяхме оставили с отворени стъкла. Вече четиримата, с “Москвич”-а потеглихме обратно към България. Бяхме доволни от себе си и решихме да разгледаме Венеция. Няколко часа се разхождахме по уличките, площад “Сан Марко”, каналите. Но като всичко хубаво и това имаше край. Потеглихме по шосето към България. В Белград си купихме огромна диня и на един от паркингите, където нощувахме, си направихме банкет. Прибрахме се по домовете си, но още по стената си говорехме за второ изкачване, този път по по-труден тур – Японската диретисима. Това стана възможно след три години, през 1978-ма.

Когато вече си бяхме в България, нито една медия не отрази нашето постижение. Нашият приятел проф. Георги Репнински написал една дописка до един московски вестник – “Съветски спорт”, и там излезе за първи път съобщение за нашето изкачване. След това го публикуваха и някои наши вестници. От това не ни стана по добре, защото по този начин и ръководството на Федерацията по алпинизъм разбра за изкачването ни. Още на първото си извънредно заседание те взели решение и тримата да ни изключат от националния отбор, защото без тяхно разрешение сме направили изкачването. Ние бяхме сигурни, че ако бяхме ги питали, нямаше да ни разрешат и дори може би щяха да ни попречат да заминем.

И  няколко думи от предговора:

Какво ме накара да започна да пиша тези редове? След като се разболях от тази коварна болест – множествена склероза, и след пенсионирането ми от Планинската спасителна служба останах с много свободно време. Трудно се придвижвах, но в главата ми всичко си беше наред и мислите ми си течаха нормално. Спомнях си всичко от детството до последните спасителни акции и изкачвания, в които съм участвал. Имах компютър и интернет и редовно участвах в  различни форуми. Даже съм модератор на един разделите във форума на обществото “Множествена склероза”. Направих си сам един скромен сайт в който съм вкарал някои снимки от живота ми в планините www.spasmalinov/hit.bg.

Приятели, на които съм разказвал някои от случките в планината, ме  убедиха, че е добре всичко, което съм преживял, да се опише в книга, защото може да е поучително за някои, които ходят в планините. Стремял съм се да разказвам всичко, което съм преживял без да влагам менторски тон в написаното”.

Да ти е честита книгата, Спасе!

И на добър час.

Петър Атанасов

–––––––––––––

*Магазин “OUTSIDER”

София

бул. Христо Смирненски №21

GPS координати:

N 42°40’47.1“

E 23°19’54.4“

www.outsider-bg.com

Leave a Comment