Прожекциите са от 18.30 часа в залата на Регионалната библиотека “Захарий Княжески”.

Ето и програмата:

15 май 2012 г., вторник

18.30-19.22 – “Мбамбу и Лунните планини”, Сърбия, 2010, Луциян и Наташа Мунтян, 52’ (“Mbambu and the Mountains of the Moon”, Serbia, 2010, Lucian and Natasa Muntean, 52’)

Мбамбу е 16-годишна девойка, която живее в подножието на планината Рувензори в Уганда. Тя е кандидат-гид и се надява, че ще бъде първа от семейството си, завършила средно образование. Но за да стигне до петте хиляди метра на Рувензори, тя трябва да преодолее културни и социални бариери, които стоят пред момичетата и младите жени в Западна Уганда. Това е филм за надеждите на жените от племето баконзо за културно и професионално издигане в едно стабилно развиващо се общество.

Награда на Община Банско за филм, отразяващ бита и културата на планинарските народи от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

19.22-19.50 – “Дива вода”, САЩ, 2010, Ансън Фогъл, 28’ (“WildWater”, USA, 2010,

Anson Fogel, 28’)

Един филм за човешкото общуване с най-дивите планински реки и за куража да влезеш във водовъртежите и бурното течение на побеснялата “бяла вода”.

19.50-20.00 – почивка

20.00’-20.43’ – “Във вълчата кожа”, Австралия, 2010, Тим Коп, Майкъл Дилън, 43’ (“In the Skin of a Wolf”, Australia, 2010, Tim Cope, Michael Dillon, 43’)

Първа част от филма “По стъпките на Чингиз Хан” (в Централна Монголия, Алтай и Казахстан). За младия австралийски търсач на приключения Тим Коп това е пътешествието на живота му. През януари 2008 г. то е обявено за “едно от най-големите пътешествия на нашата съвременност” от австралийското издание на “National Geographic”. Той изминава 10 000 километра, яздейки на кон, и прекосява евразийските степи. От някогашната монголска столица Каракорум до Унгария следва номадския път на легендарния предводител Чингиз Хан, срещайки се с потомци на многобройни древни народи и потвърждавайки свещената роля на коня в техния живот.

Специалната награда на журито от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

20.43-21.38 – “Тру дьо фер – Желязната дупка”, Словакия, 2011, Павол Барабаш, 55’ (“Trou de Fer – Železna diera”/ “Trou de Fer – The Iron Hole”), Slovakia, 2011, Pavol Barabaš, 55’)

Тру дьо фер в превод означава Желязната дупка. Това е великолепен природен феномен, разположен на остров Реюнион в Индийския океан. Рязкото слягане на земните пластове и дъждовете са създали “произведение” каквото не може да бъде срещнато никъде другаде на нашата планета. Появилият се каньон е Маунт Еверест сред каньоните на Земята. В неговите дълбини природата е скътала и съхранила най-необикновените форми на живот, които можете да си представите. Там досега са прониквали само няколко души. Той е достъпен единствено за най-добрите между най-добрите. Там може да се влезе, но няма никаква гаранция за излизането. Плюс това каньонът е едно от най-дъждовните места в света, където количеството на годишните валежи стига до 10 метра на квадратен метър!

Награда за цялостна реализация в екстремни условия от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

16 май, сряда

18.30-18.49 – “Непрекъснатата линия”, Италия, 2011, Ерве Бармас, Джакомо Берте, Дамяно Левати (“La linea continua”, Italy, 2011, Hervè Barmasse, Giacomo Berthet, Damiano Levati, 19’)

Мъже от четири поколения на фамилията Бармас от Валтурнанш са алпинисти, изследователи и планински водачи в района на Матерхорн, който в долината Аоста носи името Червино. На 17 март 2010 г. бащата и сина Марко и Ерве Бармас прокарват 1200-метров премиерен маршрут по южната стена на Матерхорн, с което потвърждават силата и непреходността на семейната традиция.

18.49-19.34 – “Кукучка”, Полша, 2011, Йежи Порембски, 45’ (“Kukuczka”, Poland, 2011, Jerzy Porebski, 45’)

Филм за един от най-големите алпинисти в света, втория човек, изкачил всички осемхилядници. Историята му е разказана с думите на негови близки, роднини, приятели и други хималаисти – съпругата му Целина, сина му Войчиех, Бернадет Макдоналд (Канада), Карлос Карсолио (Мексико, четвъртия по ред притежател на Хималайската корона след Меснер, Кукучка и Лоретан), Курт Димбергер (Австрия), Райнход Меснер (Италия), Кшищоф Виелицки (Полша)

19.34-19.53 – “Студ”, САЩ, 2011, Ансън Фогъл, 19’ (“Cold”, USA, 2011, Anson Fogel,

19’)

На 2 февруари 2011 г. Симоне Моро, Денис Урубко и Кори Ричардс станаха първите алпинисти, които изкачват осемхилядник в Пакистан през зимата. Кори бе първият американец, стъпил на връх от категорията на най-високите в зимни условия. Той е и автор на снимките в белия ад по пътя към Гашербрум-2 (8035 м).

19.55-20.05 – почивка

20.05-20.21.01 – “Гравитацията никога не спи”, Швейцария, 2009, Пиер-Ален Ейо, 56’ (“Gravity never sleep”, Switzerland, 2009, Pierre-Alain Hayoz, 56’)

Подзаглавието на този филм е “Всички разновидности на парапланеризма” и то казва всичко. Всъщност те са петима приятели – Марк Пюжен, Матийо Дула, Александр Дей, Никола Орнер и Пиер-Ален Ейо, които пътешестват по света, за да търсят границите на възможното в парапланеризма – от Мексико през Мароко до Нова Зеландия. В “репертоара” им има скокове от хеликоптер, дълги прелети от типа cross country, roll over-и (скокове с предварително отворен парашут) от балон, аеробатика (акробатика с параплани), полети от високи върхове.

21.01-21.54 – “Сър Едмънд Хилари след Еверест – едно неспирно изкачване”, Австралия, 2000, Майкъл Дилън, 54’ (“Sir Edmund Hillary beyond Everest/ the ongoing climb”, Australia, 2000, Michael Dillon, 54’)

Цялостен филмов портрет на Сър Едмънд Хилари, който не само изкачва Еверест за първи път, но се превръща и в най-големия благодетел и доброжелател на шерпския народ в Непал, за който построява десетки училища и болници и му помага да направи решителната крачка от средновековието към съвременността.

17 май, четвъртък

18.30-19.22 – “Холтана – приключение в  Антарктика”, Франция, Сам Боже, 52’ (“Holtanna, l’ aventure Antartique”, France, 2010, Sam Beaugey, 52’)

На 28 ноември 2009 г. Жералдин Фаснахт, Сам Боже, Себ Колон-Гро и Маню Пелисие напускат Франция на път за Антарктида. Там в продължение на два месеца, в режим на пълна автономност, изкачват невероятния скален обелиск Холтана. Но приключението им не се изчерпва само с това. Към него се добавят екстремни ски, сноуборд, бейз джъмпинг и полети с костюм-крило.

19.22-20.04’ – “Пророкът”, Великобритания, 2010, Аластър Лий, 42’ (“The Prophet”, Great Britain, 2010, Alastair Lee, 42’)

Това е първата (и най-важна) част от филма “Психоанализа-2”. Тя разказва за проекта с десетгодишна давност на знаменития британски big wall-катерач Лио Хоулдинг за маршрут по източната стена на Ел Кап в Йосемити.

Награда на Сдружението на туристическия бизнес в Банско за филм за планинарски спортове, приключения и изследвания от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

20.05-20.15 – почивка

20.15-21.44 – “Първият на Еверест”, Австрия, 2010, Гералд Салмина, 99’ (“Erster auf dem Everest”/ “First on Everest”, Austria, 2010, Gerald Salmina, 99’)

Едмънд Хилари и Тензинг Норгей правят първото документирано и безспорно изкачване на Еверест на 29 май 1953 г. Немският изследовател Йохен Хемлеб се опитва да отговори доколко основателни са предположенията, че първи на Третия полюс са могли да бъдат Джордж Мелъри и Андрю Ървин. Особено след откриването на тялото на първия през 1999 г. През 2010 г. Хемлеб организира експедиция, която използва методи от криминалистиката, и търси останките на Ървин, който е разполагал с малък фотоапарат, чието съдържание може би крие отговор на загадката. Кой, все пак, е бил първи на Еверест?

Поредният вълнуващ филм на Гералд Салмина, чието произведение “Маунт Сент Илайъс” получи една от наградите на Банскофилмфест’ 2010.

Голямата награда – Grand Prix – от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

Заповядайте!

Организаторите си запазват правото за промени в обявената програма.

Община Стара Загора, туристическото дружество “Сърнена гора”, библиотеката “Захарий Княжески”, сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” организират и изложбата на Георги Чараклиев от Дупница “Свети места”

Откриването й е в 18.00 часа на 15 май 2012 г. във фоайето на Регионалната библиотека „Захари Княжески”

Изложбата ”Свети места”

На земята има особени места, където можем да се приближим до Бога, да влезем в общение с Него и да бъдем озарени от Неговата благодат. Това са светите места, места с особено благодатно Божие присъствие.

С фотосите от изложбата може да се запознаете и да се докоснете с някои такива сакрални места. Това са: манастири – действащи и запустели; раннохристиянските храмове – останали наследство от християнска Византия; средновековни църкви; забележителни възрожденски църкви; Светите води – аязма; оброци и оброчни места и други.

Подбрани са християнски култови обекти, свързани с българската история, от различни краища на българските земи, някои от които днес се намират извън политическите граници на България.

Вниманието е акцентирано върху тънещите в забвение и разруха свети места, поддържали през вековете християнския дух, и до голяма степен виновни днес да я има България. За жалост такива места не са никак малко – преобладаващи са!
Настоящата изложба има за цел да представи и интернет сайта за българските църкви и манастири – „Свети места” – svetimesta.com. Повече информация за поместените в изложбата обекти, както и за много други, можете да научите в сайта.

Авторът на изложбата е Георги Чараклиев от град Дупница – създател и главен редактор на сайта “Свети места”.

“Ще ви разкажа за пътуването ми до Китай миналото лято. Първоначално кацнах в Западен Китай, в града Урумчи. Оттам трябваше да се придвижа с влак почти 4000 км до Пекин. По пътя посетих будисткото селце Лангмусъ, на 3300 метра в планината, където успях да видя истинското лице и запазената автентичност на будизма в Китай. Там се запознах с традиционното

“небесно погребение”. След това отидох в град Сиахъ, където се намира един от най-големите будистки манастири извън Тибет. Оттам продължих към Майдзи Шан – изключително красиво място с пещери, издълбани във висока отвесна скала отново с големи будистки скулптури и рисунки. Следващата ми спирка беше град Пингяо, който е един от най-добре съхранените древни градове в Китай, както и в света. Най-накрая пристигнах в Пекин, като посетих и най-високата запазена част на Великата Китайска Стена. В края на пътуването ми отново трябваше да прекося цял Китай от изток на запад и да се върна в Урумчи, като пътят минава край пустинята Гоби и най-източните части на планинската верига Тян-Шан” – казва авторът.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

*Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:
http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Памир – т. нар. Конгурски Алпи

Това са:

18.30-18.57 – “Река от косите на Шива”, България, 2006, Герасим Величков, Христо Стойчев, 27’

Изключително проникновен и задълбочен разказ за природата и за живота на хората в едно от най-забележителните кътчета на Индия – изворите на река Ганг. Камерата на Герасим Величков, разкрива и душата на автора, изпълнена с любов към далечните хоризонти, към предизвикателните пътешествия

19.00-19.20 – “Нос Хорн иска жертвоприношения”, България, 2006, Герасим Величков, 20’

Филмов разказ за митичния скален бастион, представляващ край на двете Америки и смятан за Еверест на ветроходството и на мореплаването.

19.20-19.30 – почивка

19.30-19.51 – “В Памир е хвърлен пъпът на света”, България, 2008 г., Герасим Величков, 21’

Има планина, която е обитавана от митични еднорози, златоносни мравки, които копаят мравуняци в благородния метал, а между скалите растат зловонни бурени, които причиняват халюцинации у дръзналите да се изкачат при облаците. Възелът на всички планини от Европа и Азия – Бам-и-Дуня или Пъпът на Света според древните народи – е Памир. Защо Англия и Русия през Втората световна война изпращат там изследователи и пътешественици на шпионски мисии? “В Памир е хвърлен пъпът на света“ ще ви отведе в пещерите около Куча и Турфан, в които все още има останки от кашмирската и индийската до византийската, персийската, китайската, та и дори старогръцката култура.

19.55-20.25 – “В Пакистан планината отива при Мохамед”, България, 2010, Герасим Величков, 30’

След трудно преминаване по най-дългата ледникова система в Каракорум – Биафо-Хиспар, двама българи се отправят към границата с Афганистан. Там откриват необикновена народност със старинни традиции.

Вход: 3 лева (средствата са за благотворителни цели)

Организатори:

Полски Институт в София,

Община Банско,

Сдружение “Международен фестивал на планинарския филм”.

Това са:

“Принцът на Алпите”, Австрия, 2007, Клаус Файхтенбергер, Отмар Пенкер, 53’ (“Der Prinz der Alpen”/ “Prince of the Alps”), Austria, 2007, Klaus Feichtenberger, Otmar Penker, 53’)

Септември в Алпите. Първите признаци на есента вече се забелязват по върховете. А в долините настъпва периодът на размножаването – най-драматичният в живота на елените. Техният рев оглася вековните гори и кънти, отбивайки се от скалните стени. Това е филм за първото по рода си проникване с камера в местообиталищата на тези красиви животни, когато мъжките екземпляри водят люта битка помежду си за вниманието на женските, а най-силните събират около себе си цели хареми.

- Наградата “Златния орел” от Международния фестивал на планинарския филм в Голдън (САЩ), 2007,

- “Silver Screen Award” от Междуародия виедео и филмов фестивал в Редондо бийч (Калифория), 2007,

Участие в над 20 други фестивала на документалното и планинарското кино.

“Три върха за три седмици – на хората от Африка”, САЩ, 2007, Майкъл Браун, 52’ (“3 peaks 3 weeks: for the people of Africa”, USA, 2007, Michael Brown, 52’)

Екип от 10 жени, представителки на Австралия и САЩ, прави опит за изкачване на трите най-високи върха в Африка за три седмици. Предизвикателството се състои от Маунт Кения (5199 м), Маунт Меру (4666 м) и Килиманджаро (5893 м). Но те имат и още по-голяма цел – да съберат пари за решаване на трите най-големи проблема, пред които е изправена Източна Африка – опазване на околната среда, образование и СПИН.

- Най-добър приключенски филм на Международния филмов фестивал в Боулдър (Колорадо, САЩ), 2007,

- Наградата на публиката от Международния фестивал на планинарския филм във Флагстаф (Аризона), 2007 г.,

- Наградата за добродетелност от Фестивала “Акълейд” в Ла Джола (Калифорния), 2007,

- Наградата “Silver REMI” Световния фестивал на независимото кино в Хюстън (Тексас, САЩ), 2007.

Филмът е бил в официалната селекция на:

- Международния филмов фестивал в Джексън Хол (САЩ), 2007,

- Международния филмов фестивал в Уанака (Нова Зеландия), 2007,

- Международния фестивал на приключенския и изследователския филм във Вал д’ Изер (Франция), 2007,

- Международния филмов фестивал в Бъркшиър (Великобритания), 2007,

- Филмовия фестивал в Брекънридж (Колорадо, САЩ), 2007,

- Фестивала “Филми за Африка” в Сидни (Автралия), 2007,

- Международния фестивал на планинарския филм в Грац (Австрия), 2008,

- Международния фестивал на планинарския филм в Тегернзее (Германия), 2008.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

*Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:
http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Кротко се усмихна пролетта
и надникна тихо в долината.
Почна да пилей безброй цветя
по ливадите, насред тревата.

Заиграха топли ветрове
в сливите, разцъфнали набързо.
А от белоснежни върхове
спуснаха се с песен шумни бързеи.

Забръмчаха хиляди пчели
блага вест от цвят на цвят понесли.
Грейнали, отсрещните скали
сякаш се усмихваха по-весели.

Литнаха с копринени крилца
из простора пъстри пеперуди.
От селата и града деца
припнаха в полето като луди.

Празникът бе вече близо, тук.
И когато с чудната си песен
славейчето долетя от юг
всички поздрави с “Христос воскресе!”

Стихотворението е от сайта
www.pravoslavie.domainbg.com

Прожекцията е в памет Линкълн Хол, след като тези дни от далечна Австралия дойде печалната вест за смъртта му, почти точно шест години след чудодейното му и в пълния мисъл на думата невероятно завръщане от небитието.

Линкълн Хол, Еверест, 2006 г.

А сега да се върнем към случилото се през май 2006 г. в “Зоната на смъртта” на Еверест, високо над 8000 метра, където всичко придобива твърде метафизичен и ирационален характер. Това бе една от най-фантастичните и най-невероятните драми, разиграли се по склоновете на най-високия връх в света. И завършила с хепиенд. В него по невиждан начин се преплетоха съвършено нетипично (хубаво) време на Еверест, съобщение за смърт, страшна самотна нощ на 8700 м. И невероятен късмет на сутринта. Американският гид на комерсиални експедиции Дан Мейзър по пътя към върха забеляза тяло, което се намира край пъртината и издава признаци на живот. Последва организирана с размах спасителна акция, с огромни количества кислород и всичко останало…

Неин герой бе 50-годишният тогава австралиец Линкълн Хол, който не бе за първи път на Еверест. През 1984 г. той бе в състава на австралийската експедиция, която прокара премиерен маршрут по Северната стена. На 24 май 2006 г., вече като клиент на руската комерсиална експедиция “Семь вершин” тръгна към върха с двама европейци и петима шерпи. В 00.00 часа на 25 май предприеха атака от лагера на 8300 м. В 09.00 часа Линкълн Хол, съпровождан от трима шерпи, бе на върха. В 10.00 часа, на спускане, стигна до снежния триъгълник на 8800 м. В 10.30 часа падна на снега и се оказа, че не може да се движи самостоятелно. Шерпите се опитаха да го транспортират, но за девет часа изминаха само 300 линейни метра.

На 17-тия час от тръгването му към върха Линкълн престана да отговаря на въпросите. В 19.20 часа бе констатирана неговата смърт. В този момент се смяташе, че тя е предизвикана от хипоксично поражение на главния мозък, мозъчен оток и сърдечно-белодробна недостатъчност. В 21.30 часа шерпите слязоха до лагера на 8300 м, страшно уморени и временно ослепели.

По-рано същия ден, 12.40 часа, на нивото на т.нар. Второ стъпало – огромен скален праг в североизточния гребен на върха, умря немецът Томас Вебер, който при всяко по-сериозно натоварване губеше зрението си, но въпреки всичко тръгна да атакува. Придружаващият го гид от Холандия Хари Кийкстра същия ден слезе до 7000 м, а двамата му шерпи – до 8300 м. Объркването и покрусата бяха пълни.

Така дойде 26 май. На сутринта американецът Дан Мейзър поведе група свои клиенти към върха. И в района на Второто стъпало откри ОЩЕ ЖИВИЯ Линкълн. Даде му няколко глътки кислород и чай и съобщи на ръководителя на другата комерсиална експедиция Александър Абрамов, че Линкълн Хол е жив. Абрамов веднага изпрати нагоре група от 12 шерпи при пълен разход на кислород.

Тук е мястото да припомним, че това не е първият случай, когато някой възкръсва от небитието по този начин. Точно едно десетилетие преди това, през 1996 г., американецът Бек Уитърз също беше оставен умрял на Южното седло, по Класическия маршрут към Еверест откъм Непал, на около 8000 м, но след това допълзя до лагер 4. Беше оставен като умрял и там, но допълзя до лагер 3 жив. Той е жив и до днес.

Около 11.00 часа местно време на 26 май 2006 г. трима шерпи стигнаха до мястото, където е Линкълн. След поглъщане на огромно количество течности той започна да разговаря, макар че думите му бяха несвързани и трудно се придвижваше сам. Без да чакат идването на основната група, тримата шерпи започнаха придвижването му по гребена и в 16.30 часа бяха в лагера на 8300 м. Същия ден там отдолу стига и сирдарът на Абрамов Мингма Гелу, с пет изкачвания на Еверест, един от най-опитните и най-важното – най-бързите шерпи. Той пое ръководството на акцията с свои ръце.

Даваха на Линкълн големи количества чай и се приготвяха са слизане по следващия труден участък – скалния гребен. В 22.00 часа местно време Линкълн Хол и всички съпровождащи го шерпи се спуснаха до лагера на Северното седло (7000 м). Не е за вярване, но Линкълн Хол измина самостоятелно целия снежен склон от 7500 надолу! В лагера на Седлото го посрещна лекарят Андрей Селиванов, който превърна палатката-столова в истинска полева болница. Линкълн имаше остра психоза, дезориентация в пространството и оказваше съпротива на съпровождащите го и на лекаря. Първата грижа бе успокояването му. Причините за това състояние бяха мозъчният оток и острата хипоксия. Прегледът на ръцете му показа измръзвания от 2-3 степен.

На 27 май настъпи дългоочакваният хепиенд. Линкълн Хол – отново самостоятелно – слезе до предния базов лагер, след като предната нощ спа с кислород. Десетимата шерпи, лекарят Андрей Селиванов и Линкълн Хол бяха на 6400 м в 12.30 часа.

Веднага след слизането продължиха лекарските грижи за него. В резултат на малката надморска височина почти веднага отзвучаха симптомите на белодробния оток. Много бързо се възстанови способността му да възприема адекватно обкръжението. В следващите два дни Линкълн се спусна до базовия лагер. Оттам стигна до Катманду, а после отлетя за Австралия.

Доста по-късно, вече успокоен след случилото се, Алекс Абрамов коментира, че успехът на акцията за спасяването на Линкълн Хол се е дължал на големите количества кислород, на големия брой и високата квалификация на спасителите, но всичко това е щяло да бъде безпредметно, ако австралиецът не е можел да се придвижва сам.

… Шест години по-късно Линкълн Хол напусна този свят в резултат на злокачествено заболяване на белите дробове в резултат на попадане на азбест в тях още в детските му години. Какво да се прави, никой не може да избяга от съдбата си. Французите казват, че такъв е животът. Но това е слаба утеха за двамата му сина Дилън и Дорджи и за съпругата му Барбара, която през 2006 г., след разказа му по телефона за тежките измръзвания на пръстите си, му отговори, че ще го обича толкова, колкото преди да ги загуби.

Предвърховите части от Североизточния гребен на Еверест – мястото на инцидента с Линкълн Хол

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

*Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:
http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

]]> http://banskofilmfest.com/2012/04/08/%d0%b2-%d0%bf%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d1%8a%d0%bb%d0%bd-%d1%85%d0%be%d0%bb/feed/ 0 http://banskofilmfest.com/2012/04/07/international-mountain-film-festival-in-bansko-wish-you-a-very-happy-easter-2/ http://banskofilmfest.com/2012/04/07/international-mountain-film-festival-in-bansko-wish-you-a-very-happy-easter-2/#comments Sat, 07 Apr 2012 11:36:17 +0000 Петър Атанасов http://banskofilmfest.com/?p=1149

Фрагмент от “Каменната гора” в провинция Юнан

Ето какво казва Жалов в анонса си за нея: “Благодарение на възобновяването на контактите между български и китайски спелеолози през октомври-ноември 2011 г. се осъществи поредната, след 21- годишно прекъсване, българо-китайска експедиция в провинция Юнан. От българска страна участваха петима души: Алексей Жалов (Пещерен клуб “Хеликтит” – София) – ръководител, Александър Стоев (Пещерен клуб “Пълдин” – Пловдив), Боян Петров (от Националния природонаучен музей), Камен Бонев (Пещерен клуб „Вертиленд” – София), Константин Стоилов (Студентски пещерен клуб „Академик” – София). В състава на групата бе и Ламброс Макростергиос – председател на пещерния клуб на град Кардица. Той е първият гръцки спелеолог, участвал в проучване на пещери в Китай. Домакините бяха представени от четирима спелеолози под ръководството на професор Лю Хонг и на Занг Фан – зам.-директор на Географския институт на провинция Юнан.

В рамките на 20 дни (12 от тях – терен) експедицията работи в два отдалечени на около 400 км един от друг района – в окръг Баошан, граничещ с Мианмар (някогашната Бирма), на територията на Националния парк “Гоалингошан”, и край Кунмин – главния град на провинцията. Картирани бяха 10 обекта с обща дължина на галериите 4854 м и обща дълбочина 407 м.

В останалите дни с познавателна цел бяха посетени още четири пещери. Боян Петров проучи всички обекти от зоологична гледна точка. Извършени бяха изследвания върху видовият състав на прилепите в тях. В края на експедицията бе подписан дългосрочен договор за сътрудничество между спелеолозите от България и Китай”.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

*Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:
http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Джебел Тубкал (4167 м) – първенецът на Мароко и Северна Африка

Така е изглеждал Джебел Тубкал през 1930 г. Снимката от въздуха е на швейцарския пилот и фотограф Валтер Мителхолцер**

Те ще разкажат за една сравнително непозната, но развита туристическа държава. Започват с изкачването на най-високият връх в Атласките планини и в цяла северна Африка – Джебел Тубкал (4167 м). Продължават с арабската култура, с мистериозността и странността на медината (традиционен арабски квартал, обкръжен със стени в страните от Северна Африка) на град Фес.

После се отправят към най-южните точки на страната – от Мерзуга, която бележи началото на Сахара, до Тодра (Todra Gorge, Gorges de Todra), най-големият каньон в Африка и втори в света, за да завършват мароканската си одисея с атлантическото крайбрежие и т. нар. Райска долина.

Валентин Денков и Любомир Балабански ще споделят впечатления от културата и обичаите на коренното берберско население, пръснато в различни краища на страната. “Истински интересното лице на Мароко не е това, което се вижда от пръв поглед” – казват двамата.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

*Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:
http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

**Валтер Мителхолцер (Walter Mittelholzer, 2 април 1894 г., Санкт Гален – 8 май 1937 г.. Щирия) е швейцарски пионер на авиацията, фотограф, пътеписец и първият в страната авиопредприемач. Пилотски лиценз получава през 1917 г., а от 1918 г. притежава правоспособност на военен летец. Автор на мнобройни книги и на фотоалбуми с аерофотоснимки. Прави първото прелитане над Африка от север на юг. То му отнема 77 дни. Стартира от Цюрих на 7 декември 1926 г. и лети през Александрия в Египет. Каца в Кейптаун на 21 февруари 1927 г. Преди това (1923 г.) той е първият човек, който проучва остров Шпицберген от въздуха (със самолет “Юнкерс”). На 15 декември 1929 г. прави първо в историята прелитане над Килиманджаро и планира полет над Еверест през 1930 г. Мителхолцер е първият технически директор на авиокомпанията “Swissair”, създадена от сливането на фирмите “Ad Astra Aero” и “Balair”. Загива през 1937 г. при катерене в масива Хохшваб в австрийската провинция Щирия.

Обкръжението на долината Кхане

Тя е на тема българската проучвателна експедиция “Каракорум’ 2011” през лятото на миналата година. Николай, Мишо и Дойчин Боянов са едни от първите чужденци, които посещават долината Кхане, а пионерските им проучвания представляват принос в опознаването на едни от най-дивите, най-недостъпните и най-негостоприемните кътчета в планините на Земята. Той е високо оценен и в чужбина. Материал за тяхната експедиция ще се появи в априлския брой на изключително авторитетното специализирано списание “Japanese Alpine Journal”, което е издание на Японския алпийски клуб (Japanese Alpine Club).

След като организираха базовия си лагер на 4650 м, тримата българи проникнаха дълбоко в долината, в която е разположен ледник със същото име и която се намира точно на юг от ледника Южен Нангма и е почти успоредна на ледника Тагас, на юг-югоизток от върха Машербрум (Masherbrum, познат и като К-1, 22-ри по височина в света и 11-ти в Пакистан, 7821 м), който е най-висок в едноименната верига (Masherbrum Range) в Каракорум. Там те установиха наличието на многобройни неизкачвани върхове и огромни възможности за катерене.

Тяхната цел бе да проучат възможността за българска big wall премиера през следващата година по впечатляващите скалните кули, бастиони и игли в обкръжението на долината Кхане.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46