Пейзаж от Исландия

Първият е обещаният за 6 юли т. г. “От бряг до бряг” (“Частица от сърцето ми”, Швейцария-ЮАР, 2005, 52’/ “Coast to coast” (“A Piece Of My Heart”, Switzerland-South Africa, 2005, 52’). Авторите му Оливие Обер и Майк Блайт (Olivier Aubert & Mike Blyth), разказват за 4-месечното прелитане над Замбези, водопадите Виктория и реките Окаванго и Кенене – от Индийския до Атлантическия океан. По хода му двамата известни пътешественици заснемат кадри, които могат да се видят само в този филм.

Филмът има и великолепен sound track, в който е включен кавър на известната песен на Дженис Джоплин “A Piece Of My Heart”.

Бил е в официалната селекция на 27-мия Международен филмов фестивал в Дърбан (ЮАР), 2006; 2-рия Международен фестивал “Човешки приключения” в Ница (Франция), 2006; 5-тия Международен фестивал на приключенския филм в Монреал (Канада), 2006; 14-тия Международен фестивал на планинарския филм в Попрад (Словакия), 2006 г.; фестивала “Приключения и пътешествия” с Сен Дие (Франция), 2006; Международния фестивал на приключенския филм DAFF в Дания, 2006; 55-тия Международен фестивал на планинарския филм в Тренто (Италия), 2007.

- Наградата “Златното руно (“Toison d’or”) за най-добър филм от фестивала “Приключенски екран” в Дижон (Франция), 2005,

- Специалната награда на журито “Експлоримаж” (“Explorimages”) от Международния филмов фестивал “Натюр е имаж” (“Nature & Images”) в Ница (Франция), 2005,

- наградата “Пъстроцветна планета” от Международния фестивал на пътешественическия филм в Сен Етиен (Франция), 2006,

- наградата “Най-добър приключенски филм” от Международния фестивал на планинарския филм в Москва, 2006,

- Наградата на публиката от фестивала “Приключения и открития” във Вал д’ Изер (Франция), 2006,

- наградата “Кинематографски подвиг” от фестивала “Приключения и открития” във Вал д’ Изер (Франция), 2006,

- наградата на “Planète TV” (Франция) за заснемането на изключителни сцени, 2006,

- Наградата на публиката от Международния фестивал на приключенския филм на остров Реюнион (Франция), 2006,

- Гран При (най-добър филм и победител) от Международния фестивал “Волен полет” в Сен Илер дю Туве (Франция), 2006,

- наградата “Най-добра камера” от Международния фестивал на планинарския филм в Торело (Испания), 2006,

- Първа награда на журито от международния фестивал “Експлорър” в Лодз (Полша), 2006,

- наградата “Най-добър филм” от фестивала “Имаж ин Ер” в Пайерн (Швейцария), 2006,

- наградата “Най-добър приключенски филм от Международния фестивал на планинарския филм в Телърайд (САЩ), 2007,

- “Най-добър филм” от Международния фестивал на филми за летене в Ел Йелмо (Испания), 2007,

“Най-добър филм, показващ природата от въздуха” от Международния фестивал на филми за летене в Ел Йелмо (Испания), 2007,

- “Най-добър документален филм” от Международния фестивал на планинарския филм в Червиня-Валтурнанш (Италия), 2007.

Вторият филм е “Ледената страна – пътят към скритите тайни на Исландия”, Франция, САЩ, Исландия, 2007, Сесил Кюзен, 27’ (“Íslenska, on the road to unearth Iceland’s secrets…”, France/ USA/ Iceland, 2007, Cécile Cusin, 27’)

Едно докосване до страната на действащи и угаснали вулкани, на сковани от студ ледници, на пейзажи, които напомнят средновековна сага. Малка група журналисти си поставя за цел да разгадае загадката на мистериозното парче земя в северната част на Атлантическия океан. Тримата се движат със ски и разчитат преди всичко на непосредствения контакт с обкръжението и на личните си впечатления от него.

Този филм е отличен с:

- Наградата “Spirit Award” в категорията “Документални филми” от Филмовия фестивал в Муунданс (Колорадо, САЩ), 2007 г.,

- Специална награда от Фестивала на планинарския филм в Форт Уилям (Шотландия), 2007 г.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Снимка: MountEverest.Net

Българинът Петър Унжиев загина по време на експедиция за изкачване на връх К-2 в Пакистан, който със своите 8611 м е втори по височина в света и се смята за най-красив, но и за най-труден и най-опасен осемхилядник на Земята. Подобни събития се коментират много трудно заради оскъдните факти за нещо, което се е случило на няколко хиляди километра от България и в присъствието на твърде малко хора.

Освен ако човек не е между щатните оплаквачки и коментаторите на повикване на случващото се в областта на алпинизма. Интересно, но до момента те не проявяват характерната за тях свръхактивност. Но това има просто обяснение – до загиналия нямаше друг българин, който да бъде обвинен, оплют и сатанизиран.

Но да оставим тези разсъждения и да погледнем няколко безспорни факта. След пристигането си в Исламабад нашият сънародник е продължил с джип до Скарду – столицата на провинция Балтистан и до последния населен пункт Асколе на 3000 м височина. Това пътуване е продължило два дни. Оттам започва подходът към базовия лагер на 5200 м. Той върви по ледника Балторо и е дълъг 70 километра – 70 километра отдалечаване от цивилизацията. Нормално той продължава шест-осем дни, като в някои случаи групите от трекери или високопланински туристи имат два междинни дни за почивка и аклиматизация в пунктовете Пайю на 3368 м и Конкордия на 4650 м.

Петър Унжиев, който няколко преди отпътуването си за Пакистан победи в обиколката на Витоша “100 километра за 24 часа”, постигайки 9 часа и 17 минути и изпреварвайки втория в класирането с близо 2 часа, е изминал споменатите 70 километра за 4 дни, т. е. два пъти по-бързо от нормалното. На третия ден от пристигането си базовия лагер той тръгва нагоре с пакистанския високопланински носач Уахаб Шах (Wahab Shah). Правят кратка почивка в предния базов лагер (5400 м) и стигат до лагер 1 (6100 м). Преспиват в него и на другия ден, вместо да тръгнат надолу, както повеляват принципите на аклиматизацията, продължават към лагер 2 (6700-6800 м). Това се случва миналата събота. Очевидно смазан от височината и от прекомерното натоварване, пакистанският носач веднага тръгва надолу. Петър опъва палатката си. Влиза в нея и на другия ден е намерен мъртъв в спалния си чувал.

През цялото време близо до него се намирал румънецът с американски паспорт Джордже Димяреску, който е опитен алпинист, има няколко изкачвания на Еверест. И най-важното – има при себе си една бутилка кислород за медицински цели. Но той се сеща за Петър и за нея, едва когато същата сутрин бяга панически към базовия лагер. И там – по правилото, че гузен негонен бяга – пише информация за сайта EverestNews.Com, която е също толкова недоброжелателна, жлъчна, злорада и изпълнена с лъжи и измислици, колкото тази, написана през 2004 г. по повод смъртта на Христо Христов и Мариана Масларова на Еверест…

Когато фактът, че Петър си е отишъл от този грешен свят, е потвърден от няколко души, немският алпинист Ралф Дуймович, който е собственик на трекинг-агенцията “Амикал”, има изкачвания на всичките 14 осемхилядника и на тази експедиция придружава съпругата си, австрийката Герлинде Калтенбрунер, която при успех на К-2 би станала третата жена в света, стъпила на всички осемхилядници, влиза във връзка чрез сателитен телефон с близките на Петър Унжиев. Съобщава им трагичната новина. По-късно се получава съгласието им Петър да бъде погребан на място, в ледена пукнатина близо до лагер 2.

В мейл до България Наикнам Карим от пакистанската агенция “Ей Ти Пи” пише: “Подходът до базовия лагер е необикновено важен за аклиматизацията и аз не знам защо Петър е пропуснал този толкова важен период”.

Аз също не знам. Нямам обяснение и – вероятно – никога няма да го имам за форсираното стигане от 5200 до 6700 метра за два дни. Но всичко изброено е причина Петър да стане жертва на някое от проявленията на височинната болест.

За какво става въпрос? Човек страда, разболява се, понякога умира не защото на голяма височина няма кислород, а защото неговото парциално налягане намалява. Причина за проникването на кислорода от въздуха, който изпълва алвеолите, в кръвта е по-голямото му (до 100 мм живачен стълб) парциално налягане от същото (40 мм живачен стълб) във венозната кръв. Наситената с кислород артериална кръв има налягане 120 мм живачен стълб, а в тъканната течност ситуацията е обратна. Следователно, съществуват подходящи условия за преминаване на кислорода от артериалната кръв към тъканната течност.

И става ясно защо значителното понижаване на парциалното налягане в атмосферата на високите върхове предизвиква смущения в снабдяването на организма с този газ. На височина 5300 м то е наполовина от стойността му на морското равнище, а на 8500 м – вече само една трета от същата. Особено чувствителни на кислороден глад са нервните клетки и сърдечният мускул. Това обяснява защо дори къси смущения в снабдяването на мозъка с кислород предизвикат припадък.

Смисълът на аклиматизацията е организмът да се приспособява последователно към екстремните условия на средата и да бъде провокиран да започне производство на повече червени кръвни телца, с които да се усвоява необходимият за организма кислород от вдишвания въздух.

Нормалното количество на червените кръвни телца в 1 куб. мм кръв възлиза на около 4 500 000-5 000 000 у мъжете и 4 000 000-4 500 000 у жените. Ако вземем под внимание притежаваната от човека кръв (около 5 литра) и повърхността на кръвните телца (120-140 μ², квадратни микрона), можем да пресметнем , че общата повърхност на всичките червени кръвни телца възлиза на 3000 квадратни метра! Това е т. нар. обща дишаща повърхност на кръвта. В хода на аклиматизацията количеството на червените кръвни телца нараства до 7-8 000 000 в 1 кубически милиметър, което се съпътства от едновременен процентен скок на хемоглобина. Дишащата повърхност на кръвта се увеличава чувствително, като частично компенсира последиците от намаленото парциално налягане на кислорода в алвеолите. Ако всички тези схематично описани промени в организма не настъпят, резултатът е само един…

Това е, така да се каже, медицинската и техническата страна на въпроса. Но изясняването му не намалява мъката на роднините, близките, приятелите на Петър Унжиев. Той сам финансираше експедициите си на базата на своя бизнес. Беше добър и добронамерен човек, готов винаги да се притече на помощ. Търсеше алтернатива на битността си на делови човек и я бе намерил в планината. Там, където няма смърт, а само сливане с мечтата.

Почивай в мир, Адаш!

Петър Атанасов

„Ако Сиурана е перла на скалното катерене, то Риглос (Малос де Риглос) е още една скъпоценност в короната от катерачните обекти на Испания” – Хосуне Бересиарту

Автор на първата е Тодор Добрев, който съвсем наскоро изкачи митичния връх в южната ни съседка.

Втората е на младия Васил Димитров от алпийски клуб “Планинец” (София), който прекара няколко месеца на Иберийския полуостров – в работа, пътешествия и катерене в едни от най-интересните райони на Испания.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Левият бряг на река Амата (Латвия)

Най-напред д-р Иван Панов ще направи презентацията “Колкото еднакви, толкова и различни” – за природата и за малко познати места в трите балтийски републики Латвия, Литва и Естония.

След това ще бъде показан филмът “В сянката на Нанга Парбат” (България, 2006, Дойчин Боянов, Николай Петков, 33’). През 2006-а авторите се изправиха очи в очи с “Планината-убиец”, която заема изключително място на географката карта, в историята на алпинизма и в мислите на всеки алпинист. И тя ги допусна до себе си.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

На:

http://vimeo.com/12923996

можете да видите чудесния филм за тяхното вертикално приключение.

По третото въже на “Lurking Fear”, Ел Кап

“От бряг до бряг” (“Частица от сърцето ми”, Швейцария-ЮАР, 2005, 52’/ “Coast to coast” (“A Piece Of My Heart”, Switzerland-South Africa, 2005, 52’) на Оливие Обер и Майк Блайт (Olivier Aubert & Mike Blyth), разказва за 4-месечното прелитане над Замбези, водопадите Виктория и реките Окаванго и Кенене – от Индийския до Атлантическия океан. По хода му двамата известни пътешественици заснемат кадри, които могат да се видят само в този филм.

Филмът има и великолепен sound track, в който е включен кавър на известната песен на Дженис Джоплин “A Piece Of My Heart”.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Той (“Progression”, USA, 2009, 70’) е част от обявената преди няколко месеца поредица от филми за различни форми катеренето. Негови автори са Джош Лауъл, Куупър Робъртс, Брет Лауъл (Josh Lowell, Cooper Roberts, Bret Lowell). Разказва за най-големите спортни катерачи и за най-големите им постижения в последните години, сред които блести изкатерването на Крис Шарма по смятания за най-труден в света тур “Jumbo Love”.

Крис Шарма

В първата част на вечерта, преди филма, д-р Иван Панов ще завърши своята презентация за най-големите забележителности на Близкия Изток:– скалните чудеса на Палмира, Баалбек, Петра, както и замъка на рицарите-тамплиери Крак де Шевалие, които са културно-исторически паметници със световно значение.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Масивът Хох Кьониг в околностите на Залцбург

Авторът ще представи slide show за едни от най-интересните места в Централна и Западна Европа.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Името на филма “На всяка заповед на началника…” (2009, Анна-Мария Филипов, 75’) идва от началото на клетвата, която полагат планинските спасители в Полша. Той е посветен на 100-годишнината от създаването на Доброволната спасителна служба в Татрите (ТОPR), която бе чествана тържествено на 29 октомври 2009 г. ТОPR е четвъртата организация от този род в света и първата извън Алпите.

“На всяка заповед на началника…” разказва за историята и настоящето на тази елитарна спасителна организация. Голямо предимство на филма са интервютата с легендите на ТОПР и действащите в момента спасители. Те са преплетени с динамични кадри от спасителни акции, тренировки и прекрасни изгледи от Татрите. За срещите си с “червените якета” разказват спасени туристи и известният алпинист Артур Хайзер, който в момента ръководи национална експедиция на Нанга Парбат (8125 м)  в Западните Хималаи (Пакистан).

Едно от скалните чудеса в района на Петра (Йордания)

Авторът ще представи богат колаж от библейски места (Галилейското езеро, Йерусалим, Витлеем, Назарет), природни забележителности (Мъртво и Червено море, пустинята Негев, планината Ливан), така и културно-исторически паметници със световно значение (Палмира, Баалбек, Петра, замъкът на рицарите-тамплиери Крак де Шевалие).

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46