Организатори на проявата са:

Полският културен институт в София,

Община Банско,

Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

Ето и програмата:

6 февруари 2012 г., понеделник

18.30-19.00 – връчване на награди от Банскофилмфест’ 2010

19.00-19.52 – “Мбамбу и Лунните планини”, Сърбия, 2010, Луциян и Наташа Мунтян, 52’ (“Mbambu and the Mountains of the Moon”, Serbia, 2010, Lucian and Natasa Muntean, 52’)

Мбамбу е 16-годишна девойка, която живее в подножието на планината Рувензори в Уганда. Тя е кандидат-гид и се надява, че ще бъде първа от семейството си, завършила средно образование. Но за да стигне до петте хиляди метра на Рувензори, тя трябва да преодолее културни и социални бариери, които стоят пред момичетата и младите жени в Западна Уганда. Това е филм за надеждите на жените от племето баконзо за културно и професионално издигане в едно стабилно развиващо се общество.

Награда на Община Банско за филм, отразяващ бита и културата на планинарските народи от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

19.52’-20.35 – “Във вълчата кожа”, Австралия, 2010, Тим Коп, Майкъл Дилън, 43’ (“In the Skin of a Wolf”, Australia, 2010, Tim Cope, Michael Dillon, 43’)

Първа част от филма “По стъпките на Чингиз Хан” (в Централна Монголия, Алтай и Казахстан). За младия австралийски търсач на приключения Тим Коп това е пътешествието на живота му. През януари 2008 г. то е обявено за “едно от най-големите пътешествия на нашата съвременност” от австралийското издание на “National Geographic”. Той изминава 10 000 километра, яздейки на кон, и прекосява евразийските степи. От някогашната монголска столица Каракорум до Унгария следва номадския път на легендарния предводител Чингиз Хан, срещайки се с потомци на многобройни древни народи и потвърждавайки свещената роля на коня в техния живот.

Специалната награда на журито от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

20.35-21.30 – “Тру дьо фер – Желязната дупка”, Словакия, 2011, Павол Барабаш, 55’ (“Trou de Fer – Železna diera”/ “Trou de Fer – The Iron Hole”), Slovakia, 2011, Pavol Barabaš, 55’)

Тру дьо фер в превод означава Желязната дупка. Това е великолепен природен феномен, разположен на остров Реюнион в Индийския океан. Рязкото слягане на земните пластове и дъждовете са създали “произведение” каквото не може да бъде срещнато никъде другаде на нашата планета. Появилият се каньон е Маунт Еверест сред каньоните на Земята. В неговите дълбини природата е скътала и съхранила най-необикновените форми на живот, които можете да си представите. Там досега са прониквали само няколко души. Той е достъпен единствено за най-добрите между най-добрите. Там може да се влезе, но няма никаква гаранция за излизането. Плюс това каньонът е едно от най-дъждовните места в света, където количеството на годишните валежи стига до 10 метра на квадратен метър!

Награда за цялостна реализация в екстремни условия от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

7 февруари, вторник

18.30-18.56 – “Сънувам старци”, България, 2010, Адела Пеева, 26’

Филмът е реализиран по проекта “Открит музей” на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, и финансиран от Националния фонд “Научни изследвания” на МОНМ. Разказва историята за двама приятели от село Сушица, които вече 50 г. в края на зимата се маскират като кукери и играят кукерско хоро на площада. Този обичай е запазен в пълната си автентичност именно в този край на България. В стар кинопреглед от 1942 г. от архива на Националната филмотека е заснет същият празник в същото село. При прожектирането му много жители на Сушица са разпознали в него свои близки, роднини и приятели. Тук традицията се предава от поколение на поколение, а всяка година празникът започва около голям огън на площада, където играят кукери или както ги наричат още Старци.

Награда за български филм от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

18.56-19.23 – “От борда на хеликоптера на Полската спасителната служба в Татрите” (II част), Полша, 2011, Йежи Порембски, Бартош Иловски, 27’ (“Z pokładu śmigłowca TOPR”, Polska, 2011, Jerzy Porębski, Bartosz Iłowski, 27)

Филмът в сбита форма представя подготовката на лекарите и спасителите от групата за спасяване от въздуха на ТОПР (доброволната спасителна служба в Полските Татри), тренировки с техни колеги от Словакия, Италия и Франция. Приближение до специално приспособената за спасителни полети машина “Сокол” от гледна точка на техническо и медицинско оборудване. Уникални снимки!

19.23-19.44 – “Далече”, България, 2011, Георги Георгиев-Черния, 21’

Филмът е заснет по време на експедиция на асоциацията “Свободни планини” на връх Селибун в масива Дамодар Химал през 2010. “Всяко едно изкачване е спускане към дълбините на същността ни…” – пише авторът.

19.44-20.14 – “Дива вода”, САЩ, 2010, Ансън Фогъл, 30’ (“WildWater”, USA, 2010,

Anson Fogel, 30’)

Един филм за човешкото общуване с най-дивите планински реки и за куража да влезеш във водовъртежите и бурното течение на побеснялата “бяла вода”.

20-14-20.44 – “Отклонение на 8000 м”, Франция, 2009, Франсоа Дамилано, 33’ (“Parenthese a 8000”, France, 2009, Francois Damilano, 33’)

Със своите 8163 м Манаслу е осми в света. Начело с опитния гид Пауло Гробел осмина алпинисти-любители правят опит за неговото изкачване. За шестима от тях това е първи опит на голяма височина. По време на цялата експедиция ги следва камерата на Франсоа Дамилано, за да покаже страховете, опасенията, удовлетворението и радостта от участието в голямото приключение.

20.44-21.26 – “Пророкът”, Великобритания, 2010, Аластър Лий, 42’ (“The Prophet”, Great Britain, 2010, Alastair Lee, 42’)

Това е първата (и най-важна) част от филма “Психоанализа-2”. Тя разказва за проекта с десетгодишна давност на знаменития британски big wall-катерач Лио Хоулдинг за маршрут по източната стена на Ел Кап в Йосемити.

Награда на Сдружението на туристическия бизнес в Банско за филм за планинарски спортове, приключения и изследвания от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

8 февруари, сряда

18.30-19.17 – “Смъртоносна пудра”, България, 2010, Георги Михайлов, 47’

Кинодокумент с игрални възстановки за двама българи-скиори, които през февруари 2010 г. при спускане от връх Мусала попадат в лавина. Единият е затрупан на 2 метра под снега и само бързата и адекватна намеса на приятелят му успява да го спаси от сигурна смърт.

Специална награда на името на Герасим Величков – Джери за българска продукция от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

19.17-20.09 – “Холтана – приключение в Антарктика”, Франция, Сам Боге, 52’ (“Holtanna, l’ aventure Antartique”, France, 2010, Sam Beaugey, 52’)

На 28 ноември 2009 г. Жералдин Фаснахт, Сам Боге, Себ Колон-Гро и Маню Пелисие напускат Франция на път за Антарктида. Там в продължение на два месеца, в режим на пълна автономност, изкачват невероятния скален обелиск Холтана. Но приключението им не се изчерпва само с това. Към него се добавят екстремни ски, сноуборд, бейз джъмпинг и полети с костюм-крило.

20.09-20.35 – “Братята Рийглер”, Австрия, 2010, Едуардо Гелнер, 26’ (“Riegler Brothers”, Austria, 2010, Eduardo Gelner, 26’)

Разказ за братята Флориан и Мартин Рийглер, които притежават необикновен талант да се катерят по скали и лед и конкретно за тяхното изкачване по северната стена на Кьонигшпице (в групата Ортлер, Южен Тирол) в разгара на зимата.

20.35-21.29 – “Сър Едмънд Хилари след Еверест – едно неспирно изкачване”, Австралия, 2000, Майкъл Дилън, 54’ (“Sir Edmund Hillary beyond Everest/ the ongoing climb”, Australia, 2000, Michael Dillon, 54’)

Цялостен филмов портрет на Сър Едмънд Хилари, който не само изкачва Еверест за първи път, но се превръща и в най-големия благодетел и доброжелател на шерпския народ в Непал, за който построява десетки училища и болници и му помага да направи решителната крачка от средновековието към съвременността.

9 февруари, четвъртък

18.30-18.49 – “Непрекъснатата линия”, Италия, 2011, Ерве Бармас, Джакомо Берте, Дамяно Левати (“La linea continua”, Italy, 2011, Hervè Barmasse, Giacomo Berthet, Damiano Levati, 19’)

Мъже от четири поколения на фамилията Бармас от Валтурнанш са алпинисти, изследователи и планински водачи в района на Матерхорн, който в долината Аоста носи името Червино. На 17 март 2010 г. бащата и сина Марко и Ерве Бармас прокарват 1200-метров премиерен маршрут по южната стена на Матерхорн, с което потвърждават силата и непреходността на семейната традиция.

18.49-19.34 – “Кукучка”, Полша, 2011, Йежи Порембски, 45’ (“Kukuczka”, Poland, 2011, Jerzy Porebski, 45’)

Филм за един от най-големите алпинисти в света, втория човек, изкачил всички осемхилядници. Историята му е разказана с думите на негови близки, роднини, приятели и други хималаисти – съпругата му Целина, сина му Войчиех, Бернадет Макдоналд (Канада), Карлос Карсолио (Мексико, четвъртия по ред притежател на Хималайската корона след Меснер, Кукучка и Лоретан), Курт Димбергер (Австрия), Райнход Меснер (Италия), Кшищоф Виелицки (Полша)

19.34-19.53 – “Студ”, САЩ, 2011, Ансън Фогъл, 19’ (“Cold”, USA, 2011, Anson Fogel,

19’)

На 2 февруари 2011 г. Симоне Моро, Денис Урубко и Кори Ричардс станаха първите алпинисти, които изкачват осемхилядник в Пакистан през зимата. Кори бе първият американец, стъпил на връх от категорията на най-високите в зимни условия. Той е и автор на снимките в белия ад по пътя към Гашербрум-2 (8035 м).

19.53-21.32 – “Първият на Еверест”, Австрия, 2010, Гералд Салмина, 99’ (“Erster auf dem Everest”/ 19.34-“First on Everest”, Austria, 2010, Gerald Salmina, 99’)

Едмънд Хилари и Тензинг Норгей правят първото документирано и безспорно изкачване на Еверест на 29 май 1953 г. Немският изследовател Йохен Хемлеб се опитва да отговори доколко основателни са предположенията, че първи на Третия полюс са могли да бъдат Джордж Мелъри и Андрю Ървин. Особено след откриването на тялото на първия през 1999 г. През 2010 г. Хемлеб организира експедиция, която използва методи от криминалистиката, и търси останките на Ървин, който е разполагал с малък фотоапарат, чието съдържание може би крие отговор на загадката. Кой, все пак, е бил първи на Еверест?

Поредният вълнуващ филм на Гералд Салмина, чието произведение “Маунт Сент Илайъс” получи една от наградите на Банскофилмфест’ 2010.

Голямата награда – Grand Prix – от Единадесетия международен Банскофилмфест’ 2011

Заповядайте!

Организаторите си запазват правото за промени в обявената програма.

Неин автор е Тодор Стефанов, който ще представи своята обиколка на езерото Комо (Лаго ди Комо), срещите си с интересни хора и с прелестни кътчета на планината.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Това е Камчатка

В нея той проследява пътешествието си по дестинацията: полуостров Камчатка, остров Сахалин, Хабаровск, езерото Байкал, Иркутск, планината Алтай с най-високия връх в Сибир – Белуха, 4506 м, Новосибирск

Алтайски простори

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Мила и Николай ще разкажат за едномесечното си прекосяване на Централен Китай от Шанхай до провинция Съчуан през август миналата година. Ще споделят впечатления от тамошните свещените планини, от плаването по река Яндзъ, от посетените алпийски обекти (и евентуални бъдещи цели?), от китайците и от техния бит и порядки. “Ще се постараем да ви представим красиви кадри от страната, а също така и ще разкажем много от забавните моменти в общуването ни с местното население” – завършват анонса на презентацията си двамата пътешественици.

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

————————

Повече информация за Биологическия факултет и местоположението му – на:

http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/63-2010-01-10-09-58-46

Светли коледни празници, здрава, успешна, щастлива и усмихната Нова 2012 година, широки хоризонти и нови върхове желаем на всички наши приятели, съмишленици, спонсори и партньори.

От екипа на Банскофилмфест

2011 has been a truly special year – of new beginnings and good old practice. Thanks for your trust and productive collaboration!

May you enjoy a merry and peaceful Christmas season.

Looking forward to joint projects in the year to come, we remain sincerely yours,

the Bansko Mountain Film festival team

Главното било на Северен Пирин с Демир чал (2673 м)

Тя представя шестдневния маршрут: село Парил – хижа “Славянка” (бивша застава) – Гоцев връх – хижа “Славянка” – хижа “Попови ливади” (Южен Пирин) – връх Орелек – Тодорова поляна – Бойков връх – Черни връх – Хлевен – Демир чал – Ченгел чал
- връх Джано – Попово езеро – хижа “Безбог” – хижа “Гоце Делчев” – Добринище.

”Този красив маршрут е може би един от по-малко популярните, отчасти заради граничния контрол доскоро, отчасти заради липсата на хижи около първите върхове на Северен Пирин, и отчасти  заради дългите преходи – казват авторите на slide-show-то. –Той обаче разкрива разнообразието на Пирин – суров и неповторим не само във високата си част. А като се прибави и планината Славянка, с която започнахме похода,
се получава истински коктейл от преживявания и гледки в рамките на пет дни.”

Заповядайте!

Организатор:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”.

Чудните мостове в Родопите

В първата презентация авторът ще разкаже за пътуване в Родопите по Великденските празници през 2011 г. Ще се докоснем до красотите на Широка лъка, Триград, Смилян и Златоград. Ще надникнем в пещерите Дяволското гърло и Ягодина, ще се покатерим по каньона на Водопадите и ще видим как се прави истинско въртяно кафе на пясък.

Втората презентация ще представи красотите на Охрид. Ще се върнем в миналото, ще говорим и за настоящето. Ще се разходим по калдъръмените улички на Стария град, ще се потопим в кристално чистите води на Охридското езеро, ще разгледаме църквите в града (след които “Света София”, “Свети Йоан Канео”, “Свети Панталеймон”, “Свети Климент” и др), Самуиловата крепост, манастира „Свети Наум”, къщата на Робеви, на Григор Пърличев. Ще чуем и малко известната история за подвига на охридчани и техния кмет Илия Коцалев за спасяването на българските войници от 56-ти Битолски полк. Пътьом авторът ще разкаже и за Струга – родния град на Братя Миладинови, Прилеп – родно място на Димитър Талев, Ресен, откъдето са Андрей Ляпчев и Симеон Радев.

“Свети Йоан Канео” в Охрид

На 16 (петък) и 19 (понеделник) декември Американският център в Столичната библиотека (1000 София, пл. “Славейков” 4, www.libsofia.bg) ще бъде домакин на кинопанорама по случай Годината на Фритьоф Нансен и Руал Амундсен.

Пристанището на Тромсьо – начало на норвежката полярна експанзия

Програмата е:

16 декември 2011 г., петък

16.00 Откриване на кинопанорамата. Слово на Н. Пр. Тове Скарстейн, посланик на Норвегия в България, Натали Петрова – директор на Международния фестивал на планинарското кино, и проф. д-р Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт.

16.30 „Само един живот – историята на Фритьоф Нансен“, Норвегия, 1968, Сергей Микаелян, 89’.

18.00 „По стъпките на Фритьоф Нансен. Прекосяване на Земя на Франц-Йосиф“, Норвегия, 2009, Бьорге Оусланд, Томас Улрих, 53’

19 декември 2011 г., понеделник

16.00 „Експедицията на Руал Амундсен към Южния полюс (1910-1912)“, документални кадри, 23’

16.30 „Полетът към полюса на Руал Амундсен и Линкълн Ълсуърт през 1925 г.“, Норвегия, 1925, Паул Берге, Оскар Омдал, 107’

18.10 „Патагония, пътешествие към края на света“, Норвегия, 2006, Стайнар Сталсберг, Бьорге Оусланд, Томас Улрих, 45’

Кинопанорамата се организира от:

Посолството на Норвегия,

Сдружение „Международен фестивал на планинарския филм“,

Столичната библиотека.

2011 г. има особено значение за норвежците. Точно преди 150 години е роден Фритьоф Нансен – един от пионерите на полярните изследвания в Арктика. А преди 100 години неговият не по-малко знаменит сънародник Руал Амундсен първи стига до Южния полюс в Антарктида. Тези две личности са издигнати в култ в родината си и света. И затова не е изненада броят на планираните събития – 130, през 2011-а, която бе обявена от правителството на Норвегия за Година на Нансен и Амундсен. Нейното тържествено откриване бе в град Тромсьо в присъствието на външния министър на Кралство Норвегия Йонас Гар Стьоре. “Новите поколения трябва да помнят героите на Норвегия, които посветиха целия си живот на изследванията в Арктика и Антарктида и предприеха грандиозни походи в далечните земи, в царството на леда и студа ” – заяви той.

В програмата за отбелязване на Годината на Нансен и Амундсен са включени разнообразни проекти. Лив Арнесен е начело на женска международна експедиция до Южния полюс. Към крайната южна точка на Земята се движат още няколко експедиции. Между тях е тази на Вегард Улванг (трикратен олимпийски шампион по ски бягане от зимните игри в Албервил през 1992 г., произнесъл олимпийската клетва в Лилехамер две години по-късно), Ян-Гунар Винтер, Стейн Аасхайм и Харалд Даг Йоле, които се движат по оригиналния маршрут на Амундсен през ледника Аксел Хайберг. Те искат да стъпят на Полюса на 11 декември – в деня на първото стигане до него преди сто години от сънародниците им Руал Амундсен, Олаф Бяаланд, Хелмер Хансен, Свере Хасел и Оскар Вистинг.

Реставрира се къщата на Фритьоф Нансен на остров Шпицбереген. А град Тромсьо чества местния герой Хелмер Хансен. “Честванията са вълнуващи, завладяващи и пълни с изненади” – каза директорът на Норвежкия полярен институт Ян Гунар Винтер в интервю за всекидневника “Афтенпостен”. “Полярните експедиции, възглавявани от велики изследователи, не бива да се забравят. Младите поколения трябва да знаят за тези събития и за ролята на норвежците в тях” – добави той.

Няма нищо чудно, че главен център на проявите от Годината на Нансен и Амундсен е Тромсьо. Там се намира норвежкият Полярен музей (Polar Museum), документиращ историята на норвежките полярни експедиции. В града са родени и мнозина от участниците в екипите на Нансен и Амундсен. В Тромсьо се намират и два паметника на Амундсен.

Друго място, в което са концентрирани прояви от Годината, е прочутият Музей на кораба “Фрам” в Осло, където се намира прочутият изследователски плавателен съд. Освен посещението на “Фрам” изключително впечатление правят и многобройните експонати от времето на пионерските експедиции към двата полюса.

Много голямо внимание привличат родната къща на Амундсен в Борге, близо до Сарпсборг, която е запазена до наши дни почти без никакви промени, а така също вилата Ураниенборг в Свартског, в южната част на Осло. В нея Нансен е прекарал последните 20 години от живота си и там са се раждали плановете за поредните норвежки полярни експедиции. В околностите на Осло, в Лисакер, се намира къщата на Нансен – Полхьода, която в момента е седалище на института, носещ неговото име. Там полярникът е живял 30 години.

Списъкът на всички събития от Годината на Нансен и Скот може да се види на:

www.nansenamundsen.no/en/

Фритьоф Нансен (Fridtjof Nansen, 1861-1930) – норвежки изследовател, международен деец, дипломат. През 1888 г.ръководи първата експедиция, пресякла Гренландия. През 1893 г. извършва легендарен дрейф със скования от ледовете кораб “Фрам”. По време на продължилата осемнадесет месеца експедиция Нансен и един негов спътник достигат с шейни и ски по-далеч на север, отколкото който и да било преди тях. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката. Работи за независимостта на Норвегия и през 1905 г. става първи дипломатически пратеник на страната си в Лондон. Нансен е горещ поддръжник на Обществото на народите. По време на глада в Съветския съюз след Октомврийската революция организира международна помощ за гладуващите. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови по време на гръцко-турската война от 1919-1922 г. За тези заслуги получава Нобеловата награда за мир през 1922 г.

Руал Амундсен (Ruald Amundsen, 1872-1928) – норвежки полярен изследовател. През 1903-1906 г. първи преминава от Атлантическия до Тихия океан покрай северното крайбрежие на Северна Америка. Петнадесет години след т. нар. откриване от Мак-Клуър на Северозападния проход, през 1903-1906 г. Руал Амундсен първи обикаля Северна Америка от север на малката моторно-ветроходна яхта “Йоа”. От Западна Гренландия, следвайки указанията от книгата на Мак-Клинтък, отначало повтаря пътя на нещастната експедиция на Джон Франклин. От пролива Бароу се насочва на юг през проливите Пил и Франклин към северния край на остров Кинг Уилям. Но отчита гибелната грешка на Франклин и заобикаля острова не от запад, а от изток – през проливите Джеймс Рос и Рей. Прекарва две зими в залива Йоа, на югоизточния бряг на Кинг Уилям. Оттам през есента на 1904 г. изследва с лодка най-тясната част на пролива Симпсън. В края на лятото на 1905 г. тръгва право на запад, покрай бреговете на материка, оставяйки на север Канадския арктически архипелаг. Преминава редица плитки, осеяни с островчета проливи и заливи и най-сетне среща китоловни кораби, дошли от Тихия океан до северозападните брегове на Канада. Зимувайки на това място за трети път, през лятото на 1906 г. Амундсен преминава през Беринговия пролив и навлиза в Тихия океан. Завършва плаването си в Сан Франсиско. Донася със себе си значителен материал от географските, метеорологичните и етнографските изследвания по бреговете на Северна Америка. Повече от 400 години – от Кабът до Амундсен – се оказват необходими, за да може един малък плавателен съд да премине по Северозападния морски път – от Атлантическия до Тихия океан.

През 1909 г. Руал Амундсен се готви да повтори дрейфа на Нансен. Затова купува стария, но здрав “Фрам”. Но в хода на подготовката узнава, че Робърт Пири и Фредерик Албърт Кук са стигнали до Северния полюс, а Робърт Скот възнамерява да тръгне към Южния полюс. Тогава, през 1910 г., Амундсен взема ново решение, но го пази в тайна дори от екипажа на “Фрам”, докато не излиза в открито море и не взема курс на юг. “Фрам” стига до източния край на Ледената бариера Рос. На 14 януари 1911 г. норвежците слизат на Ледената бариера в Китовия залив. Там организират лагера “Франхайм” за Амундсен и седем негови другари. При избора на място за лагера и при определянето на плана за стигане до Полюса Амундсен талантливо използва своя огромен полярен опит от двете земни полукълба. Неговият маршрут до крайната южна точка на Земята е със 100 км по-къс от пътя на Шекълтън и Скот. Наистина, той се оказва по-труден – движението се препятства от два участъка със значителни пукнатини върху шелфовия ледник Рос. А и изкачването на неговото планинско обкръжение се оказва много трудно. Затова пък Амундсен с изумителна точност планира всички етапи на прехода. На всеки градус между 80-ия и 85-ия той предварително устройва складове с храна и гориво. За да бъдат лесно намерени в ледената пустиня, той ги маркира с високи пръти и флагове.

Решаващия поход към Южния полюс започва на 20 октомври 1911 г. Участват Амундсен и още четирима норвежци. Имат шейни с кучешки впрягове. На 85-ия паралел започва тежко изкачване от шелфовия ледник Рос към хребета, който Амундсен нарича Кралица Мод (по-късно е установено, че той е главен компонент на Трансантарктическите планини). Точно един месец след като част от храната и горивото са изразходвани, Амундсен нарежда да започне убиване на излишните кучета. С тях се хранят останалите кучета, но и хората не се отказват от прясно месо. По-нататък на юг следва полегато спускане към Полярното плато, изглеждащо неособено трудно след зоните с многобройни пукнатини, преминати преди това, при изкачването.

Амундсен и спътниците му – Оскар Вистинг, Хелмер Хансен, Свере Хасел и Олаф Бяаланд, стигат до Южния полюс на 15 декември 1911 г., опъват палатка и вдигат норвежкото знаме. Надморската височина на това място е 2800 м. На 17 декември тръгват обратно. Отново за храна служи кучешкото месо – до стигането на най-близкия до Полюса склад. Изминавайки в двете посоки 2800 км, норвежците се връщат в Китовия залив на 26 януари 1912 г., след 99-дневен преход през ледовете.

“Когато на подходящото място се появява подходящият човек, всички трудности изчезват, тъй като всяка от тях е предвидена и умствено е преживяна по-рано. И нека никой не започва разговори за щастие, за благоприятно стечение на обстоятелствата. Щастието на Амундсен е щастието на силния, щастието на мъдрата предвидливост” – пише Фритьоф Нансен.

През 1918-1920 г. Амундсен първи, с кораба “Мод”, заобикаля от север Европа и Азия, плавайки през целия Северен ледовит океан. През май 1926 г. осъществява първия трансарктически полет с дирижабъла “Норвегия” (“Norge”) – от Шпицберген до Аляска. В екипажа освен него са италианецът Умберто Нобиле (командир на летателния апарат) и американецът Линкълн Ълсуърт. Изчезва безследно след 20 юни 1928 г. по време на търсене на италианската експедиция на Умберто Нобиле, след катастрофа на дирижабъла “Италия” в района на Северния полюс.

Петър Атанасов

Желаем ви светъл Никулден – колкото риби в морето, толкова пари в портмонето, а Свети Никола да бди над вас, когато пътешествате.

На студентите – весел празник. Както се пее в химна: “Gaudeamus igitur. Iuvenes dum sumus” (“Да се веселим, докато сме млади”).