Оттам и името на книгата, издадена с любезното съдействие на Полския институт в София.

Ще бъде прожектиран филмът “Големите изкачвания” (2008 г., Анна-Мария Филипов, Кшищоф Виелицки, Йен Шероки, 51’) от цикъла “Полските Хималаи”, който спечели Награда на Сдружението на туристическия бизнес в Банско за филм за планинарски спортове, приключения и изследвания от завършилия наскоро Девети международен фестивал на планинарския филм в Банско.

Входът е свободен.
Заповядайте!

Р Е Ш И:

Присъжда следните награди:

1) Гран При – Голямата награда – на : “Беро”, Франция, 2008, Жил Шапа, Рафаел Ласаблие, 69’

2) Специална награда на журито – на: “По стъпките на Фритьоф Нансен. През Северния ледовит океан към нос Норвегия”, Бьорге Аусланд, Томас Улрих, 2009, 54’

3) Награда за български филм – на: “Голешово”, Великобритания/ България, 2008, Илиан Метев, 34’

4) Награда на Община Банско за филм, отразяващ бита и културата на планинарските народи – на: „Дървеният килим”, Иран, 2008, Абдулрахман Мирани, 20’

5) Награда за цялостна реализация в екстремни условия – на: “Отвъд скалната стена”, Италия, 2009, Елио Орланди, 36’

6) Награда на Сдружението на туристическия бизнес в Банско за филм, за планинарски спортове, приключения и изследвания – на: цикъла от четири филма “Полските Хималаи”, Полша, 2008, Анна-Мария Филипов, Кшищоф Виелицки, Йен Шероки, 56’ и “Карстенс – седмият връх”, Словакия, 2008, Павол Барабаш, 45’

Аугусто Голин ( председател, Италия ):

Мариана Евстатиева – Биолчева ( България ):

Джон Портър ( Великобритания ):

Михаил Михайлов ( България ):

Радослав Спасов ( България ):

Румен Стоичков ( България ):

Януш Майер ( Полша ):

28.11.2009г., Банско

На информационния център

Банско Филм Фест 2009 продължава с пълна пара. На филмовите прожекции и на презентациите се наслаждават изключително много хора, дошли от всички краища на България. Имахме удоволствието да чуем на живо легенди от световния алпинизъм като Курт Димбергер, Аугусто Голин, Вейка Густафсон, Алесандро Андерлони и Джон Портър.

За жалост поради закъснението на Алекс Хубер за полета му от Мюнхен, той не успя да изнесе своята презентация и да присъства на прожекцията на филма си „Am Limit“ в Голямата зала на читалище „Никола Вапцаров“.

Тази вечер ни предстои среща със световноизвестния оператор и режисьор Майкъл Браун, чиито филми почти всяка година участват в нашия фестивал. Той проведе тридневен workshop с двадесет души от България. Заедно се занимаваха с тайните на заснемането и продукцията на екстремното и планинарското кино.

Освен него, тази вечер ще чуем презентация за планините на Чили, подготвена от Клуба по алпинизъм и спортно катерене в Лас Кондес (представена от Ани Начева), ще се срещнем с Петя и Камен Колчеви, които през пролетта на 2009-та стъпиха на Еверест, както и с Теодор Кисимов, един от най-изявените български пещерняци.

Тази вечер от 21:15, оркестър в състав Славомир Жиемба Джималски, Войчиех Майерчик, Пьотр Новак и Лукаш Гоншиеница, ще изнесат концерт с музика от Татрите. Концертът е под надслов „Закопане поздравява Банско“, а след него следват танци и песни до зори в пъб „Бъндерица“ (Банско 2770, ул. „Хан Аспарух“ 2).

Прожекции: в Тържествената и Заседателната зала на читалище “Н. Й. Вапцаров” (в центъра на Банско)

25 ноември, сряда

Прожекции: в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

09.00-09.26 – “По следите на траките”, България, 2006, Румяна Ангелакова, Феодор Сургов, 26’
Филм за хилядолетните традиции по българските земи. Уникален разказ за едно тракийско светилище в Западните Родопи, което се използва по един и същи начин и днес, както и преди 3000 г.

09.26-10.14 – “Декори от камък”, Великобритания, 2006, Дейвид Холстъд, Алистър Лий, 48’ (“Set in stone”, Great Britain, 2006, David Halsted, Alistair Lee, 48’)
Филм за един от най-големите британски катерачи – Дейв Бъркит, за многобройните му изкатервания (главно в стил trad) и преди всичко по “Return of the King” (E9, 6c) по източния ръб на Скафъл (978 м, най-високия връх на Англия в Лейк Дистрикт).

10.14-11.59 – “Прелестта на Алпщайн”, Швейцария, 2008, Томас Рикенман, 105’ (“Schoenheiten des Alpsteins”/ “The beauty of the Alpstein”, Switzerland, 2008, Thomas Rickenmann, 105’).
Приближение до очарованието и хубостта на Апенцелските Алпи в едноименния швейцарски кантон Апенцел, в североизточната част на страната.
Диплом от 44-тия филмов фестивал във Солотурн (Швейцария), 2009 г.

11.59-12.45 – “От 0 до 8000 метра”, Чехия, 2006, Радек Ярош, 47’ (“Od nuly do osmi tisic metrů”, Czech Republic, 2006, Radek Jaroš, 46`)
Главният герой на филма – знаменитият днес чешки алпинист Радек Ярош, който има в актива си девет осемхилядника, започва своя път към най-високите планини от най-различни спортове. Плава с каяк, катери скални стени, после ледени маршрути. Финал на усилията му на този етап от кариерата му е експедицията на Дхаулагири.

12.45-13.00 – почивка

13.00-14.00 часа – откриване на изложбите от съпътстващата програма на Банскофилмфест’ 2009

13.00 часа – откриване от Г-н Ецио Пераро, директор на Италианския културен институт в София, на фотоизложба, посветена на 100-годишнината на легендарния италиански алпинист Рикардо Касин – фоайето на хотел “Вила Рока” Банско 2770, ул. “Глазне” 37Б, телефон: +359 7498 8337, факс: +359 7498 8446, reservations@villaroka.com, marketing@villaroka.com).

13.20 часа – във фоайетата на читалище “Н. Й. Вапцаров” (площад “Н. Й. Вапцаров” 14, 0749 88039, в центъра на Банско) откриване на фотоизложби и изложби:

- “Защитени карстови територии в България: значение и възстановяване”, автори: Петър Стефанов, Пенка Мъглова, Алексей Стоев и Диляна Стефанова,

- “80 години организиран алпинизъм в България”, автор Тако Младенов,

- “2009-а – полярна година”, на Българският антарктически институт,

- исторически снимки от поречието на Ерма, Свободан Цветков (Цариброд),

- живопис: “Планини” на Емил Калоянов и “Философията на живота” на Наню Бакалов Търново,

- скулптура: пластики от хартия “Градината на малката Ида”, автор Румен Рачков
- фотоизложба “Клуб “Царевец” на фокус”, автори Красимира Стоилова, Милен Джановски и др.

- “България – моя любов” – изложба фотография на Мирек Ошип и Пьотр Островски, включваща 36 цветни фотографии, направени по време на двумесечното пътуване в България през август и септември 2006 г., в навечерието на влизането на страната в Европейския съюз.

- изложба “Снимки от старите планинарски албуми – 1929-1959 г.”, черно-бели фотоси, правени през различни сезони главно в Рила, Пирин и Витоша в периода 1929-1959 г. Документирано е едно от първите изкачвания на най-високия връх в Австрия – Гросглокнер, от български планинари през 1931 г. На снимките фигурират голяма част от основателите на ЮТС, БТС, на „Българския планински клуб” през 1929 г. и инициаторите за построяването на наблюдателницата на Черни връх.
Подборът е направен от фото-архива на Петър Попйорданов (1908-1975) от сина му Иван Попйорданов.

14.00 часа – откриване от Нейно Превъзходителство Госпожа Тове Скарстейн, посланик на Кралство Норвегия в България, на фотоизложбата “Полярна Норвегия” на Владимир Донков – хотел “Гардения” (2770, Банско, ул. “Цар Симеон” 72, телефон: 0749 86900, факс: 0749 86903, gardenia.reservations@gmail.com, www.parkhotelgardenia.com)

Прожекции в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

14.00-14.30 – “Витоша, моя любов”, България, 2009, Анастас Джидров, Елена Димитрова, 30’
Документален филм за планината Витоша, погледната във всичките й сезони. Разказът се води от Никола Кръстев, дългогодишен планинар, геофизик и полярник – участник в полярните експедиции на България. Филмът има за цел да събуди – главно у младите хора – любовта към близката до София планина, едно чудесно място за отдих и релакс след динамичното всекидневие.
Филмът е подпомогнат от Дирекция “Култура”на Столична община.

14.30-14.50 – “Зона на космическа енергия”, България, 2009, Евгени Попов, 20’
Музиката и романтиката на Седемте рилски езера през погледа на Методи Пачев от Пазарджик – планинар, студент в СУ “Климент Охридски”.

14.50-15.20 – “Огледало на мечтите”, Италия, 2008, Антонио Масена, 30’ (“Lo specchio dei sogni”? “Mirror of dreams”, Italy, 2008, Antonio Massena, 30’)
Историята на шестима души, всеки от които живее собствения си живот. В същото време всеки носи в душата си страстта към алпинизма. А как последната се съотнася с проблемите на всекидневието, със стреса и напрежението, с бесния ритъм, който не оставя място за размисъл, равносметка и търсене на себе си? Коментарите звучат като своеобразен лайтмотив в търсенията на всеки от шестимата на смисъл – на живота и на заниманията с алпинизъм.

15.20-16.02 – “Моето Банско. Историята на един баварец в България”, Германия/ България, 2009, Кристоф Хампе, Франк Надлер, 42’
Това е история за любовта от пръв поглед на един немец от Бавария към Пирин и Банско. Кратките коментари на Франк Надлер на фона на картините, които пресъздават различни аспекти на живота в Банско, недвусмислено показват, че сърцето му принадлежи завинаги на прелестното кътче в подножието на най-красивата българска планина.

16.00-16.10 – почивка

Прожекции в Заседателната зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

09.30-10.20 – “Там, където планините се виждат отблизо”, Италия, 2008, Фабио Джаноти, 50’ (“Dove le montagne chiudono”/ “Where the mountains close up”, Italy, 2008, Fabio Gianotti, 50’)
Дванадесет жители на долината Стура (Вале Стура) разказват за живота си в планината и за трудните години по време на Втората световна война.
- В официалната селекция на Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009.

10.20-10.50 – “Най-високата точка на Шиша Пангма”, Чехия, 2003, Радек Ярош, 30’ (“High point expedition Shisha Pangma”, Czech Republic, 2003, Radek Jaroš, 30’)
Разказ за първото чешко изкачване по южната стена на Шиша Пангма в алпийски стил, показващ рутината на всекидневието в лагерите, убийствените трудности на изкачването и безграничната радост от успеха.

10.50-11.48 – “Бяло” (“White”), България, 2009, Алеко Желязков, 58’
Документалният филм „Бяло” изследва мечтите, емоциите, мотивацията и начина на живот на хората, отдадени на свободното и екстремното каране на ски. В него има карания в десетина планински района в България и чужбина, интервюта и няколко кратки хумористични постановки.

11.48-12.44 – “Полските Хималаи – първопокорителите”, Полша, 2008, Анна-Мария Филипов, Кшищоф Виелицки, Йен Шероки, 56’ (“Poskie Himalaje, pierwszy zdobywcy”, Polska, 2008, Anna-Maria Filipow, Krzysztof Wielicki, Jen Sheroky, 56’)
Филмова ретроспекция на полските контакти с най-високите планини, която започва през 1939 г. с изкачването на Източния връх на Нанда Деви (7434 м) в Гархвалските Хималаи от Якуб Буяк и Януш Кларнер.

12.45-14.00 – почивка

14.00-14.28 – “Бетон”, България, 2009, Николай Василев, 28’
“Бетон” е тъжният разказ за една гайда, за пожара, боклуците и силата. Гора от въглени, планина от консерви и хора, които имат волята да се изправят пред сивата мисъл.

14.28-15.26 – “Една жена на 30”, Италия, 2008, Микеле Трентини, 58’ (“Cheyenne, trent’anni”/ “Cheyenne at thirty”, Italy, 2008, Michele Trentini, 58’)
Една жена на 30 години, родена в Германия, решава коренно да промени живота и се заселва в планините на Трентино (Северна Италия), където се заема с пастирство – близо до природата, до овцете, но преди всичко до хората.
Първа награда от XIII Филмов фестивал Валсуса в Бардонечия (Италия), 2009 г., в конкурсната програма на 57-мия Международен фестивал на планинарския филм в Тренто (Италия), 2009 г.

15.26-16.00 – “Сестри на Хималаите”, Полша, 2008, Дариуш Залуски, 34’ (“Siostry Himalajów”/ “Sisters of Himalaya”, Polska, 2008, Dariusz Załuski, 34’)
Филм за посвещаването на група млади непалски жени и девойки в тайните на катеренето по лед. Ева Кончал и Роберт Кажмиерски от Фондацията “Вълшебната планина” организират курсове по катерене за проблемни младежи. Така се ражда идеята да се помогне на Лъки Четри, която подготвя млади непалки за планински гидове и по този начин им дава шанс за работа и препитание. Истинска атракция в този филм са неговите героини – млади, очарователни, с чувство за хумор, за които катеренето по лед е по-скоро развлечение отколкото предизвикателство.

16.00-16.10 – почивка

Срещи в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

16.10-17.00 – презентация “Астрономията в Древна Тракия”, среща с двама от най-изтъкнатите специалисти по археоастрономия у нас Пенка Мъглова и Алексей Стоев, директор на астрономическата обсерватория в Стара Загора, зам.-председател на Българската федерация по спелеология, председател на туристическото дружество “Сърнена гора” (Стара Загора).

17.00-17.10 – почивка

17.10-18.00 – среща с Аугусто Голин (Италия) председател на Журито в Банско през 2009 г. – художествен директор на най-големия, най-стария и най-авторитетния международен фестивал на планинарския филм в Тренто, журналист, публицист, алпинист и пътешественик, с изкачвания в Алпите, Непалските Хималаи, Централна Азия, Северна и Южна Америка; презентацията му ще бъде на тема “Туризмът и алпинизмът в Доломитите от 1924 г. до обявяването им от ЮНЕСКО през 2009 г. за част от световното природно наследство”.

В Голямата зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

18.30 – откриване

19.30-21.00 – среща с Курт Димбергер (Австрия/ Италия) – патриархът на световния алпинизъм, първият и единствен досега човек, правил първо изкачване на осемхилядник, който посещава България, стъпил за първи път в света на Брод пик (8047 м) през 1957 г. и на Дхаулагири (8167 м) през 1961 г., един от тримата алпинисти (единственият жив), имащи по две премиери на върхове над 8000 м, един от най-големите фотографи и кинооператори, автор на многобройни книги и фотоалбуми.

22.00 – нощно кино в Тържествената зала на читалището “Н. Й. Вапцаров”

22.00-23.25 – “От двете страни на границата”, Италия, 2008, Алберто Андзани, 85’ (“Sul confine”/ “On the border”, Italy, 2008, Alberto Anzani, 85’), игрален филм
Разказ за контрабандистите на цигари през планините, по които върви швейцарско-италианската граница в годините на Първата световна война, когато тази дейност е едно от малкото средства за оцеляване. Но тя има и своите дълбоко човешки аспекти, път към които търси режисьорът Алберто Андзани, който е и автор на едноименна книга, послужила за литературен първоизточник.
Международен фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.

23.25-23.33 – “Уруча”, Бразилия, 2008 г., Ерик Григоровски, 8’ (“Uruca (7º VIIIc E4)”, Brasilia, 2008, Erick Grigorovski, 8’
Единственият анимационен филм в програмата на Фестивала. Неговият автор Ерик Григоровски се занимава с графичен дизайн и анимация от 1999 г. А хоби му е катеренето. Така от съчетанието на професия и увлечение се раждат три филма “Anima Fear”, “Terra Incognita” и последният “Uruca (5.11/5.13c)”, който е посветен на едно изкачване по най-трудния тур на скалата Пао де Асукар (Шугър Лоъф или “Захарната буца”), издигаща се на брега на залива Гуанабара, на 396 м над нивото на Атлантическия океан.

23.33-23.59 – “Човекоядец”, Италия, 2008, Диего Карли, 26’ (“Orçe”/ “Ogre”, Italy, 2008, Diego Carli, 26’)
Такова нещо не е имало в досегашната програма на Банскофилмфест – игрален филм на ужасите на планинарска тема! Това е прочит на древната легенда от планините на Лесиния, че най-недостъпната им част се обитава от странно същество. То споделя територията с местните обитатели, които на своя език го наричат Орче (Човекоядец). Двете страни имат негласно съгласие за мирно съжителство. Но то е нарушено от хората. И се започва…
- Най-добър филм за Лесиния от XIV “Film festival della Lessinia” във Верона, 2008 г.,
- Най-добро произведение на ужасите в Националния литературен конкурс “Horror Show”, в секцията “Медия”, 2008 г.,
- Най-добър филм на ужасите на международния филмов фестивал в Рим, 2008 г.,
- Наградата за най-добра режисура от конкурса “The reign of horror”, 2009 г.,
- Наградата на публиката от конкурса “The reign of horror”, 2009 г.,
- Участие (2008 и 2009 г.) в международните кинофестивали в Сантяго (Чили), Трикасе (Италия), Порденоне (Италия), Атланта (САЩ), Буенос Айрес (Аржентина), Амберг (Германия), Торино, Флоренция, Сполето, Кунео (Италия), Атина (Гърция) и Монтевидео (Уругвай).

26 ноември, четвъртък

Прожекции в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

09.00-09.38 – “Карнавалът на Санта Плония”, Италия, 2008, Анджело Аполони, 38’ (“Il Carnevale di „S. Plonia”/ “Apollonia’s Carnival”, Italy, 2008, Angelo Appolloni, 38’)
Документален филм за карнавала в Дозоледо, в областта Горно Комелико (провинция Белуно). На него се показват специално изработени маски, различни ритуали, сценки и танци. Типичните за карнавала персонажи – Матадзин и Матадзере, танцуват през целия ден с местните хора и дошлите от околните селища. А кулминация на двудневния празник е уличното представление на пиесата “Златния Чиудруцу”.

09.38-10.06 – “Хвани Балкана” (II част), България, 2009, Йордан Йорданов, 28’
Мъж на средна възраст без карта и компас по билото на Балкана. Петдневно приключение в Дряновския, Тетевенския, Габровския и Троянския Балкан. Срещи с интересни хора и техните разкази за планината. Впечатления от хижи и маркировка. Глътка чист въздух далеко от сивотата на града.

10.06-10.23 – “Скалната легенда на Арко”, Италия, 2006, Франческо Мандзути, Вичинио Стефанело, 17’ (“Arco rock legend”, Italy, 2006, Francesco Mansutti, Vicinio Stefanello, 17’)
Един от световните центрове на катеренето през погледа на най-големите звезди в спора с гравитацията и по време на една от надпреварите “Рок Мастърс”.

10.23-11.24 – “Аусангате”, САЩ/ Перу, 2006, Андреа Хекмън, Тад Фетиг, 61’ (“Ausangate”, USA/ Peru, 2006, Andrea Heckman, Tad Fettig, 61’)
Представителите на племето кечуа в Перу са изправени пред дилемата да ходят в градовете, за да търсят препитание и оцеляване, или да бъдат верни на своята природа и на традициите си, оставайки в Аусангате, и да продължат да живеят както векове преди това.
Голямата награда за документален филм от 17-тия фестивал “ Video & Film Festival” в Бъркли, Калифорния, 2008 г.

11.24-11.33 – “Аксум – духовната столица на Етиопия”, Великобритания/ Етиопия, Марк Уотмор, 9’ (“Aksum, Ethiopia’s spiritual capital”, Great Britain/ Ethiopia, Mark Whatmore, “Yoho Media”, 9’)
Аксум е името на държавата (и едновременно на нейната столица), която се е намирала на територията на днешна Етиопия от I до VI от н. е. и е контролирала всички пристанища в Червено море, чрез които се е осъществявала търговията в огромното пространство от Древния Рим до Индия. Филмът е реализиран по международна програма за насърчаване на млади филмови реализатори от Африка.

11.33-12.18 – “Лудите години на австрийския алпинизъм”, Австрия, 2007 г., Волфганг Наирц, Волфганг Реберник, 45’ (“The wild seventies”, Austria, 2007, Wolfgang Nairz, Wolfgang Rebernik, 45’)
Волфганг Наирц е едно от най-големите имена в историята на австрийския и на световния алпинизъм, ръководител на експедицията, в рамките на която през 1978 г. Райнхолд Меснер и Петер Хабелер правят първото изкачване на Еверест без кислород, пионер на делтпланеризма в най-високите планини. Той разказва за най-значителните събития през 70-те и 80-те години на ХХ век, подпомогнат от не по-малко знаменитите си колеги – проф. д-р Освалд Йолд, най-големият специалист по височинна медицина в света, Ханс Шел и др.

12.18-13.01 – “През най-високия проход в света”, Германия, 2009, Ян Керкхоф, 43’ (“Uber die hochsten Passe der Welt”, Germany, 2009, Jan Kerckhoff, 43’)
Камерата следва керван якове през северната непалска провинция Долпо, на границата с Китай, която е последният анклав на чистата тибетска култура. А освен това се отличава с почти недокосната от човека природа и предлага приказни по своята красота пейзажи.

13.00-14.00 – почивка

14.00-14.26 – “Вна – село край хотел”, Швейцария, 2008, Сузана Фанцун (Телевизията на Романска Швейцария), 26’ (“Vnà – in vitg in hotel”/ “Vnà – ein Dorf wird zum Hotel”/ Vnà – a village a hotel”, Switzerland, 2008, Susanna Fanzun (Televisiun Rumantscha), 26’
Вна е малко селце в затънтена швейцарска долина, където се говори рядко разпространеният реторомански език. По всичко изглежда, че то е обречено на обезлюдяване, когато се появява проект, който коренно променя настоящето и създава надежди за бъдещето.

14.26-14.45 – “Ледена надпревара”, Чехия, 2009, Вацлав Свобода, 19’ (“Red Bull crashed ice”, Czech Republic, 2009, Václav Svoboda, 19’)
Филмов репортаж от състезание по един малко познат зимен спорт – нещо средно между шорт-трек и бързо пързаляне с кънки, но по права 365-метрова ледена писта без завои и с бабуни, състояло се през зимата на тази година във Вишехрад. Невероятно шоу пред 7000 зрители на 112 състезатели от 15 страни с краен победител Миика Юукамайнен (Финландия).
Международни фестивали на планинарския филм в Единбург (Шотландия, Попрад (Словакия), Ванкувър (Канада), Монреал.
14.45-15.47 – “Опитът на Серо Торе през 1958-а”, Италия, 2009, Лоренцо Певарело, 62’ (“C’ e pane per i tuoi denti”/ “1958: Attempt on Cerro Tore”, Italy, 2009, Lorenzo Pevarello, 62’)
Италианската експедиция на Серо Торе в Патагония през 1957/ 1958 г. поставя началото на дълга поредица от начинания в тази част на света, където са съсредоточени едни от най-красивите и най-недостъпните върхове. Уникални исторически кадри ни връщат към началото на прохождащия в Патагония алпинизъм.
- В конкурсната програма на Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.Trento Film Festival 2009.

15.45-16.00 – почивка

16.00-17.07 – “Полските” Хималаи – най-големите трагедии”, Полша, 2008, Анна-Мария Филипов, Кшищоф Виелицки, 67’ (“Polskie Himalaje, najwieksze tragedie”, Polska, 2008, Anna-Maria Filipow, Krzysztof Wielicki, 67’)

17.07-17.43 – “Отвъд скалната стена”, Италия, 2009, Елио Орланди, 36’ (“Oltre la parete”/ “Beyond the wall”, Italy, 2009, Elio Orlandi, 36’)
Алпинизмът и катеренето означават удоволствие, увлечение, спокойствие, волен дух, споделена страст, взаимно уважение и още много неща, които общо могат да бъдат наречени чудесен житейски опит. Но какво означава той извън скалната стена, във всекидневния живот, където има други много важни неща? Този филм е спонтанен и непретенциозен опит да се отговори на този въпрос от човек, който много добре знае за какво става въпрос след десетината си премиери в Патагония и стотиците си изкачвания в Алпите и Доломитите.
Наградата на публиката от Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009.

17.45-18.10 – почивка

Прожекции в Заседателната зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

09.00-09.25 – “155 мили”, Южна Корея, 2007, Лее Хиюнг-сук, 25’ (“155Mile”, South Korea, 2007, Lee Hyung-suk, 25’)
“155 мили” е символ на демаркационната линия (248 км), която разделя Северна от Южна Корея. А със съкращението DMZ се обозначава демилитаризираната зона от двете й страни. Тя изключва пряк контакт между армиите на двете страни и гарантира относително спокойствие, на базата на договор от 1953 г. Но това в никой случай не е място за мирен живот. Цялата територия е осеяна с мини и представлява барутен погреб, който може да избухне във всеки момент. Камера на Южнокорейската телевизия прониква за първи път по тези места и разказва за една природна среда, която не благоприятства нито една от формите на живот.
- Участие в международните филмови фестивали в Пусан (Южна Корея, 2007 г.), Лос Анджелиз (САЩ, 2008 г., “Asian Pacific Film Festiva”), Науса (Гърция (2008 г.), Фукуока (Япония), Столац (Босна и Херцеговина, 2008), Драма (Гърция, 2008 г.), във фестивала “Мизансцен” за късометражно кино в Южна Корея (2008 г.).

09.25-09.44 – “Боулдъринг в Петрохрад”, Чехия, 2008, Ондржей Смрж, 19’ (“Petrohradské PADání 2007”/ “Petrohradske PADani”, Czech Republic, 2008, Ondřej Smrž, 19’)
Филмов репортаж от петата среща на боулдър-катерачи “Petrohradske PADani” в района на чешкото селище Петрохрад, който предлага над 3000 проблема и отлични условия за своите гости.
Наградата на фирмата “Hudy” от Международния фестивал на планинарския филм в Теплице над Метуйи (Чехия), 2008 г.

09.44-10.52 -“Дъщери на мъдростта”, Тибет/ САЩ. 2007, Бари Пърлман, 68’ (“Daughters of wisdom”, United States/ Tibet, 2007, Bari Pearlman, 68’)
Изключително дълбок и проникновен колективен портрет на монахините от будисткия манастир Кала Ронго, разположен в Нагчен, в една от най-отдалечените и най-усамотените части на Североизточен Тибет.
- Награда на публиката от Международния филмов фестивал в Бруклин (САЩ), 2007,
- Специална награда на Журито от Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2008,
- Участие във фестивалите във Ванкувър, Мил Вали, The Full Frame Documentary Film Festival, Дъръм, Северна Каролина (САЩ).

10.52-11.04 – “Симбиоза”, Канада, 2008 г., Карл Джакс, 12’ (“Symbiosis“, Canada, 2008, Carl Jacks, 12’)
Правейки спускания по многобройни реки, каякарите от регионалния клуб ECE събират документация за тях, за да могат да се противопоставят успешно и категорично на безумния проект на 600 реки в Британска Колумбия да бъдат изградени малки водноелектрически централи, като част от мащабен проект за енергийна независимост. Те се опитват да докажат пагубните последици от реализацията му върху живата природа на огромна територия от Канада.
- Наградата “Най-талантлив документален филм” от Националния фестивал за филми на гребна тематика в Лексингтън (САЩ), 2009 г.,
- Най-добър филм на Международния фестивал на планинарския филм във Ванкувър (Канада), 2009 г.

11.04-11.24 – “На запад и на високо”, България, 2009, Александър Пенков, 20’
Филмът проследява пътя на петима българи от Триглав в Юлийските Алпи през Доломитите до Монблан (4807 м) във Френските Алпи.

11.24-12.16 - “99 дни върху леда”, Франция, 2006, Жан-Габриел Лейно, 52’ (“99 days on the ice”, France, 2006, Jean-Gabriel Leynaud , 52’)
Филмов разказ за едно 1500-километрово пътешествие, продължило 100 дни по ледовете на Северния ледовит океан – от Русия до Канада през Северния полюс, предлагащо поразителни арктически пейзажи и завършило с неуспех в самия край
заради неочаквано изникнали водни пространства и евакуация със самолет от
леден блок.

12.16-12.58 -“Дами в планините”, Полша, 2008, Кшищоф Виелицки , Йежи Порембски, 42’ (“Women in the Mountains”, Poland, 2008, Krzysztof Wielicki, AGORA SA, Artica Jerzy Porebski, 42’)
Филм от поредицата “Полските Хималаи”, разказващ за големия пробив в най-високите планини, направен от Ванда Руткиевич – първата жена, стъпила на К-2, първата европейка на Еверест, и нейните колежки, през 70-те години на ХХ век и сложил началото на традиция, която продължава и до днес.

13.00-14.00 – почивка

14.00-15.00 – “Ама Даблам – отвъд пустотата”, Исландия, 2008, Ингвар Аугуст Торисон, 60’ (“Ama Dablam – beyond the void”, Iceland, Iceland, 2008, Ingvar August Thorisson, 60’)
Заглавието съдържа алюзия със знаменития британски филм “Докосване до пустотата”, защото единият от неговите герои – Саймън Йейтс, ръководи екип от исландски алпинисти към “Перлата на Хималаите” – приказно красивия Ама Даблам (6812 м).
- Най-добър филм за алпинизъм на Международния фестивал на планинарския филм в Торело (Испания), 2008 г.,
- Номинация за наградата ЕДДА (The Edda Awards) на Исландската филмова и телевизионна академия (The Icelandic Film and Television Academy), 2008 г.

15.00-15.10 – “Хубава си, моя горо” и “На Купена”, България, 2009, Евгени Попов, 4’ и 6’
Два къси филма на режисьора и оператора Евгени Попов, които пресъздават вълненията на планинарството и на хората, които са влюбени в природата.

15.10-15.46 – “Хвани Балкана” (III част), България, 2009, Йордан Йорданов, 36’
Едно много по-различно от предходните четиридневно приключение в Същинска Средна гора. От Хисаря през Копривщица до Клисура. Мъж на средна възраст без карта и компас отново изследва непознатото. Срещи с трудни, понякога смешни моменти. Нови уроци от дивото в планината. Спомени с копривщенци и живота там днес.

15.45-16.00 – почивка

16.00-17.03 – “Ориста на Лхапа”, САЩ/ Непал, 2007, Сара Сайфърс, 63’ (“Fate of the Lhapa”, USA/ Nepal, 2007, Sarah Sifers, 63’)
В един бежански лагер живеят трима възрастни тибетски знахари, които практикуват народна медицина, която е обречена да изчезне след смъртта им. Прогонени от китайските окупатори от родната си земя, те се мъчат не само да оцелеят, но и да съхранят културното наследство на народа си.
- Наградата “Moondance Seahorse” от Международния филмов фестивал “Муунденс”в Боулдър (Колорадо, САЩ), 2007 г.,
- Златен медал за най-добро музикално озвучаване на документален филм от Филмовия и музикален фестивал в Парк Сити (Юта, САЩ).

17.03-17.23 – “Нанга Парбат и К-2 през 2005-а”, Чехия, Радек Ярош, 20’ (“Nanga Parbat – K2’ 2005”, Czech Republic, 2007, Radek Jaroš, 20’)
Две експедиции – на “Планината-убиец” Нанга Парбат (8125 м), и на най-красивия и най-трудния между осемхилядниците – К-2 (8611 м). Два върха, две експедиции, два различни подхода.

17.23-17.46 – “What`s That Cuming Over The Hills?”, България, 2009, Росен Спасов, 23’
“Какво се задава иззад хълмовете? Това са хората, чийто живот спира през май, когато снеговете започват да се топят, и започва отново с първите валежи през декември. Това е филм, който разказва за този период на непрекъснато бяло парти в планината. Разказ за живота на хора, които наистина обичат планината и живеят за любимия спорт” – казва авторът на този филм.

17.45-18.10 – почивка

Срещи в Голямата зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

18.10-19.00 – среща с Вейка Густафсон, 17-тия човек в света и първият представител на Северна Европа и Скандинавските страни, който изкачва всички осемхилядници на Земята, на 26 юли т. г., стъпил на Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) с кинооператора Казуя Хираиде (Япония) и българите Николай Петков, Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков.

19.00-19.10 – почивка

19.10-20.00 – среща с Алесандро Андерлони, пещерняк, алпинист, оператор, режисьор и композитор, артистичен директор на Фестивала на планинарския филм в Лесиния, познат в България с филма “Бездната” (“L’Abisso“ Italy, 2005, Alessandro Anderloni, 75’) от програмата на Шестия фестивал в Банско (2006 г.), показван многократно на много места след това.

20-20.10 – почивка

20.10-21.00 – среща с известният синоптик от Националния институт по хидрология и метеорология на БАН и планинар Орлин Лазаров; презентация “Трекинг в Атон” с уникални кадри от полуострова на Монашеската република.

22.00 часа – нощно кино – в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

“Мечтание в Грозни”, Швейцария, 2008, Фулвио Мариани, Марио Казела, 95’ (“Grozny dreaming”, Switzerland, 2008, Fulvio Mariani, Mario Casella, 95’)
През лятото 2007 г. Кавказкия камерен оркестър предприема турне в името на мира из региона. Следва го филмов екип начело с един от най-добрите швейцарски режисьори – Фулвио Мариани. Музиканти, които са най-различни националности и диригентът им – немец, който се е установил и живее в Грузия, доказват, че съвместната работа е възможна – независимо от религиозните, културните и етническите различия. А музиката разрушава всички прегради и граници и се превръща в символ на мира и междуетническото сътрудничество в район, доскоро раздиран от войни и противоречия.
- Специалната награда “Cassa Rurale di Trento” от Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.,
- Наградата “Lessinia d’oro” от Филмовия фестивал в Лесиния (Италия), 2008 г.,
- Филмът е бил в официалната селекция на фестивала “Documentarist 2009” в Истанбул, на фестивала на “Ал Джазиира” (2009 г.), на фестивала с Солотурн (Швейцария) през 2009 г.

27 ноември, петък

Прожекции в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

09.00-09.15 – “Последният мохикан”, Полша, 2008, Марчин Ташиемски, 15’ (“Ostatni mohikanin”/ “The Last of the Mohicans”, Poland, 2008, Marcin Tasiemski, 15’)
Непретенциозен, но изключително приятен и занимателен филм за един от най-старите ски-влекове в Полша, направен със собствените усилия на група ентусиасти, при това изпълняващ своето предназначение и днес.

09.15-10.07 – “Чичо Сем и босненската мечта”, Италия, 2008, Киара Брамбила, 52’ (“Lo zio Sem & il sogno bosniaco”/ “Uncle Sem & the Bosnian dream”, Italy, 2008, Chiara Brambilla, 52’)
Във селцето Високо (Босна и Херцеговина) Семир Османагич – любител археолог, заявява, че е открил най-големите пирамиди в света и мечтае да превърне родното си място в световен туристически център. Той държи на мнението си и влиза в остър конфликт с научните капацитети, който на моменти придобива характера на комедия. На този фон тече животът в малкото планинско селище, където изведнъж се раждат големи мечти и надежди.

10.07-11.10 – “Далеко на север”, Канада, 2008, Франк Уолф, 63’ (“Borealis”, Canada, 2008, Frank Wolf, 63’)
Киноразказ за невероятното пътешествие с каяци от 3100 километра за 75 дни на канадския режисьор и оператор Франк Уолф и непритежаващия никакъв опит негов приятел Таку Хокояма от Портейдж и Мейн в Уинипег до околностите на Пари Саунд в Онтарио. Двамата преминават през гористата пустош Бъриъл на границата между САЩ и Канада, където са запазени 25% от древните девствени гори на Земята. С дълбоко съзнание за мисия Франк и Хаку бият тревога, защото с този район започват да свързват намеренията си представители на минната индустрия и електродобива. Това е филм на природозащитна тема с най-високо качество.
- Гранд При от Международния фестивал на планинарския филм във Ванкувър (Канада), 2008,
- Най-добър документален филм от Международния фестивал във Ванкувър, 2008.

11.10-11.21 – “Граница”, Иран, 2008, Сайед Сатар Хамани Гол, 11’ (“Border”, Iran, 2008, Seyed Sattar Chamani Gol, 11’)
Иракско семейство предприема трудно пътуване през зимната планина на границата с Иран, за да съпроводи млада годеница до нейния бъдещ жених. Но на границата придружителите са спрени от граничната стража и младата жена трябва сама да стигне до високия превал и да прекоси границата, оттатък която й предстои да заживее…
- Международен фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.

11.21-12.13 - “СС26”, Италия, 2009, Валерио Фолко, 52’ (“SS 26”, Italy, 2009, Valerio Folco, 52’)
SS26 е означението на път, покрай който италианският катерач Алберто Ньеро прекарва пет години в екстремни изкачвания, в търсене на максимални трудности и на “идеалната линия”. Там той прокарва своя авторска линия с оценка 9а, но също така намира закътани места с невероятна красота. Авторът показва различни страни от личния живот на катерача, търси корените на неговата мотивация и се домогва до разгадаване на загадката защо човек се стреми към преодоляването на огромни трудности, без това да му носи нищо освен вътрешно удовлетворение.
- В конкурсната програма на международните фестивали на планинарския филм в Тренто и Червиня, 2009 г.

12.13-12.59 – “Линията на живота”, Украйна, 2009, Сергей Долбилов, 46’
Филмов портрет на знаменития одески алпинист Владислав Терзиул, изчезнал безследно при опит за изкачване на Макалу (8463 м) през май 2004 г. Той бе сред най-опитните “височинници” в света и имаше изкачвания на 13 осемхилядника – на всичките без кислород. За изключителни лични заслуги в развитието на спорта в Украйна, за проявено мъжество и героизъм президентът на страната Леонид Кучма го награди с ордена “За мъжество” – първа степен.

13.00-14.00 – почивка

14.00-14.27 – “Ярца гумбу – aлхимия в Хималаите”, България, 2008, Герасим Величков, 27’
Освен високи върхове в Хималаите има и други, неподозирани чудеса. Ярца гумбу е хибрид между гъсеница и паразитна гъба. Тя живее в затънтена долина високо в Хималаите. До нея опитват да се доберат пълчища авантюристи, тръгнали на лов за феноменалната кръстоска между флора и фауна. Защо сурови мъже са готови да си прережат гърлата в съперничество за един мутант из тези далечни планини?

14.27-14.44 - “Карстовият феномен Мурджия” (трети епизод), Италия, 2008, Козимо Терлици, 17’ (“Murgia fenomeno carsico”/ “Murgia karst phenomenon” (3 episode), Italy, 2008, Cosimo Terlizzi, 17’)
Едно необикновено пътешествие в националния парк “Алта Мурджия”, обхващащ огромни карстови полета, където пейзажът е претърпял огромни промени в резултат на най-различни въздействия.
- Наградата на журито от Филмовия фестивал в Калабрия, Катандзаро, 2008 г.,
- Най-добър документален филм на Фестивала “Città in Corto” в Рим, 2008 г.,
- Наградата на журито от Международния екологичен филмов фестивал в Лече, 2008 г.,
- Първа награда от филмовия фестивал “Marcarolo” в Гави (Италия), 2008 г.,
- Най-добър документален филм на фестивала “Corti di Natura” в Бари, 2008 г.,
- Най-добър документален филм от филмовия фестивал “Lucania” в Пистици, 2008 г.,
- Награда на журито от Филмовия фестивал в Трани (Италия), 2008 г.,
- Най-добър документален филм от фестивала “Giovinazzo a Corto di Cinema” в Джованацо (Италия), 2008 г.
- 2009 г. – участие във фестивалите “Salento Finibus Terrae” в Лече (Италия), Фестивала на европейското кино в Лече/ Пулия, Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, Международния фестивал на документалния филм в Лондон, “Roma DocScient” в Рим,
- 2008 г. – участие във Фестивала “Митрео Филм” в Казерта (Италия), Видеофестивала”Изток-Запад” в Удине (Италия), Фестивала на независимото кино във Фоджа, Кинофестивала в Новара, Фестивала “Cinefira” в Равена, Международния кинофестивал “Cinema Breve della Città dell’Aquila” в Акила, Фестивала “Solunto” в Палермо, Международния фестивал “Cinema di Frontiera” в Мардзамени (Италия), Филмовия фестивал в Мурджия, Фестивала “Volcano Film” в Рипосто (Италия).

14.44-15.37 – “По стъпките на Фритьоф Нансен. Прекосяване на Франц-Йосифова Земя”, Норвегия, 2009, Бьорге Аусланд, Томас Улрих, 53’ (“In Nansen footsteps. Through Franc Josef Land”, Norway, 2009, Borge Ousland, Thomas Ulrich, 53’)
Най-големият полярен пътешественик на нашето време, добре познатият от миналогодишното му гостуване у нас норвежец Бьорге Аусланд, и постоянният му партньор в последните години – швейцарецът Томас Улрих, предприемат пътешествие по стъпките на легендарния норвежки учен, изследовател, пътешественик и общественик Фритьоф Нансен и на спътника му Хялмар Йохансен, като действат в техния стил – само двамата, без помощен екип, без никакви “заброски” от въздуха или предварително организирани лагери. Филмът е заснет само с усилията на двамата – както донеслия им наградата за реализация в екстремни условия през 2007 г. в Банско “Патагония, пътешествие към края на света”.
- В Банско ще е премиерата в чужбина на този филм.

15.38-14.45 – “Гондар – столицата на империята”, Великобритания/ Етиопия, Марк Уотмор, 7’ (“Gondar, the imperial capital”, Great Britain/ Ethiopia, Mark Whatmore, “Yoho Media”, 7’)
Гондар е стара имперска столица и главен град на древната провинция Бегемдер в Етиопия, в съседство с масива Симиен (най-висок връх – Рас Дашен, 4543 м), който е обявен от ЮНЕСКО за част от световното наследство през 1978 г. Филмът е реализиран по международна програма за насърчаване на млади филмови реализатори от Африка.

15.45-16.00 – почивка

16.00-16.23 – “Чо Ойю, 8201 м”, Чехия, 2004, Радек Ярош, 23’ (“Craft Cho Oyu 8201”, Czech Republic, 2004, Radek Jaroš, 23’ )
В рамките на експедицията “CRAFT Cho Oyu 8201” Радек Ярош и Мартин Коукал стъпват на шестия връх в света. За Ярош тогава това е четвърти осемхилядник – след Еверест (8848 м през 1998 г.), Кангчендзьонга (8586 м, 2002 г.) и Броуд пик (8047 м, 2003 г.). Днес има девет върха от категорията на най-високите – освен изброените, Шиша Пангма (8013 м, 2004 г.), Нанга Парбат (8125 м, 2005 г.), Дхаулагири (8167 м, 2008 г.), Макалу (8463 м, 2008 г.) и Манаслу (8156 м, 2009 г.). Той не крие, че се стреми да стане първият чех, притежател на Хималайската корона.

16.23-17,58 – “На ръба”, Германия, 2007, Пепе Данкварт, 95’ (“Am Limit”/ “To the Limit”, Germany, 2007, Pepe Danquart, 95’)
Този филм е носител на Голямата награда от най-стария и най-авторитетния международен фестивал на планинарския филм в Тренто (Италия) през 2007 г. Негови герои са знаменитите братя Алекс и Томас Хубер, които правят опит за скоростен рекорд по тура „The Nose“ в Йосемити (Калифорния), а режисьор – Пепе Данкварт, носител на Оскар за късометражен филм през 1992 г. за “Schwarzfahrer” (“Гратисчия”). В този филм има и българско участие – на Ивайло Нинов (Германеца – както е познат в България, Иво Нинов – както го знаят в САЩ) като шеф по сигурността на екипа при снимките по скалните отвеси в “Мека”-та на катеренето.
- Филмовата награда на Бавария, 2008 г.,
- Златна филмова награда на Германия, 2008 г.

18.00-18.10 – почивка

Прожекции в Заседателната зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

09.00-09.29 – “Пътешествие през Албанските Алпи”, Италия, 2009, Микол Косали, Давиде Сигеле, 29’ (“Bocca, occhi, orecchie, un viaggio nelle Alpi Albanesi”/ “Lips, eyes, ears. A journey through the Albanian Alps”, Italy, 2009, Micol Cossali, Davide Sighele, 29’)
Моника преподава албанология в Пулия (Италия), Джани е от албански говорещата общност арбереши в района на Калабрия, Михаел е специалист по индоевропейски езици в Холандия. Лингвистичните им интереси ги карат да напуснат своите кабинети и да започнат изследвания в района на Скутари – в една от усамотените долини сред величествените планини на Северозападна Албания.
В конкурсната програма на Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.

09.29-09.40 - “Снежен хазарт”, Чехия, 2009, Радек Карко, Якуб Шимунек, 11 (“Red bull tricky roulette”, Czech Republic, 2009, Red Bull Czech Republic, Radek Karko, Jakub Šimůnek, 11’
Съвременните състезания по free skiing (свободно каране) все повече привличат на хазарт. Участниците са като играчи на рулетка, а единственият път към победата е да покажеш по-трудни и по-оригинални трикове от останалите. Но най-добрите скиори от САЩ, Шотландия, Германия, Словакия, Словения, Полша с готовност се включват в “играта”.
Международни фестивали на планинарския филм в Единбург (Шотландия), Ванкувър, Монреал, Тегернзее (Германия).

09.40-10.32 – “По следите на лисицата”, Франция, 2007 г., Жером Бувие, 52’ (“Sur les traces du renard“, France, 2007, Jerome Bouvier, 52′ )
Търсейки най-доброто място за снимане на своя филм за дивите лисици “Лисицата и детето”, режисьорът Жером Бувие и група млади изследователи попадат в планините на Националния парк “Абруцо” (Италия). И там започва едно рядко, никога не срещано преди това сближаване между лисицата Соси и хората, запечатано от уникалните кадри в този филм.
Няколко десетки награди от най-престижни конкурси и фестивали на документалното и научно-популярното кино.

10.32-10.52 – “Дървеният килим”, Иран, 2008, Абдулрахман Мирани, 20’ (“The wooden carpet”, Iran, 2008, Abdolrahman Mirani, 20’)
Пороища и придошли води разрушават моста край планинското селище Керманшах, близо до границата с Ирак. За възстановяването му работят всички, при това тежко и продължително. И с най-примитивни средства.
- Наградата “Франсоа Од” от Международния фестивал на късометражния филм в Хамбург, 2009 г.,
- Международен филмов фестивал в Анкара, 2008 г.,
- Международен филмов фестивал в Лийдс (Англия), 2009 г.,
- Международен фестивал на късометражния филм в Техеран, 2009 г.,
- Международен фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.,
- Международен филмов фестивал в Упсала (Швеция), 2009 г.,
- Фестивал “Black International Cinema” в Берлин, 2009 г.

10.52-11.24 - “Каукау”, Словакия, 2008, Станислава Барякова, Юрай Йединак, 32’ (“Kaukau”, Slovakia, 2008, Stanislava Bariakova, Juraj Jedinak, 32’)
Филмов разказ за една велосипедна експедиция, която прекосява Голям и Малък Кавказ от Черно до Каспийско море, от Грузия до Азербайджан. В селището Казбеги участниците слизат от колелата, за да предприемат изкачване на най-високия връх в Грузия – Казбек. И навсякъде се срещат с приятелски настроени и гостоприемни хора, които се гордеят със своята природа, история и култура.
- Втора награда от кинофестивала “Cineama” в Братислава (Словакия), 2008 г.,
- Специалната награда на журито “Okem dobrodruha”от фестивала в Бланско (Чехия), 2008 г.,
- Участие в международните фестивали на планинарския филм в Попрад и Братислава (Словакия) през 2008 г.

11.24-11.44 – “Балканът в пламъци”, Сърбия, 2007, Петър Виденов, Славиша Миланов, Соня Станулов, Андрияна Александров, Гоша Владимиров, 20’
През 2007 г. пожари унищожиха гори и пасища в Стара планина и Видлич. Огнените стихии бяха предизвикани от човешка небрежност. Филмът съдържа посланието към хората да милеят за природата и да я пазят.
Специален диплом за сценарий от Международния фестивал “Прес витез”, Белград и Нови Сад, 2007 г.

11.44-12.38 – “Ледените воини”, Полша, 2008, Кшищоф Виелицки, Йен Широки, 54’ (“Lodowy wojownicy”, Polska, 2008, Krzysztow Wielicki, Jen Sheroky, 54’)
Поляците са родоначалници на зимния алпинизъм в Хималаите и са автори на зимните премиери на осем от изкачените досега през този сезон девет осемхилядника. Поглед към първите зимни успехи на Еверест, Кангчендзьонга, Лхотце, Чо Ойю, Дхаулагири, Манаслу, Анапурна и Шиша Пангма (от серията “Полските Хималаи”).

12.38-12.59 – “В Памир е хвърлен пъпът на света”, България, 2008 г., Герасим Величков, 21’
Има планина, която е обитавана от митични еднорози, златоносни мравки, които копаят мравуняци в благородния метал, а между скалите растат зловонни бурени, които причиняват халюцинации у дръзналите да се изкачат при облаците. Възелът на всички планини от Европа и Азия, Бам-и-Дуня или Пъпът на Света, според древните народи. Памир. Защо Англия и Русия през Втората световна война изпращат там изследователи и пътешественици на шпионски мисии? “В Памир е хвърлен пъпът на света“ ще ви отведе в пещерите около Куча и Турфан, в които все още има останки от кашмирската и индийската до византийската, персийската, китайската, та и дори старогръцката култура.

13.00-14.00 – почивка

14.00-14.35 – “Броуд пик в ре-минор”, Италия, 2008, Леонардо Фоти, 35 (“Broad peak in re minore”/ “Broad Peak in d-Moll”, Italy, 2008, Leonardo Foti, 35’)
Крачка след крачка, етап след етап Анджело Джованети и Роберто Мани се приближават към подножието на Броуд пик (8047 м) в Каракорум под акомпанимента на песните на техните носачи. Изкачването им към върха постепенно се превръща в симфония – понякога плахо, понякога буйно. Музиката става алегория на изкачването и обратното – всяко вдишване е акорд, всяка стъпка – тон.
Специалната награда “Miglior colonna Sonora” за режисьора Леонардо Фоти, който е композирал и музиката за филма от Филмовия фестивал в Оробия, 2009 г.

14.35-15.44 – “Беро”, Франция, 2008, Жил Шапа, Рафаел Ласаблие, 69’ (“Berhault”, France, 2008, Gilles Chappaz, Raphael Lassabliere, 69’)
Биографичен филм за един от най-големите френски алпинисти – Патрик Беро, който загина при опит за траверс на целите Алпи през 2004 г.

15.45-16.00 – почивка

16.00-16.59 – “Най-дългият “тролей” в света”, България, 2009, Александър Пенков, 59’
Подробен филмов разказ за драматичното изграждане на най-дългия “тролей” в света между върховете Мальовица и Орловец и за първото преминаване по него на Даниел Стефанов.

16.59-17.15 – “100-годишнината на Рикардо Касин”, Италия, 2009, Сандро Филипини, 16’
Това не филм, а вълнуващ репортаж от честването на 100-ия рожден ден на легендарния Рикардо Касин, чиито гости са не по-малко легендарните Валтер Бонати и Райнхолд Меснер.

17.16-18.00 – “Жажда за живот и т. н.”, Германия, 2009, Силвия Роте, 44’ (“Vital etc“, Germany, Sylvia Rothe, 2009, 44’)
Още един филм на добре познатата от миналогодишния Банскофилмфест Силвия Роте, която през 2008-а показа очарователния “Мануел и небесните овци”. Една необичайна група пътешества из Швейцарските Алпи – това са страдащи от множествена склероза в различен стадий. Срещите с прекрасната природа ги поставят пред предизвикателства, чието преодоляване осмисля битието им и им дава мощни стимули за живот.
В официалната селекция на международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009.

18.00-18.10 – почивка

Срещи в Голямата зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

18.10-19.00 – среща с Джон Портър член на фестивалното жури, един от най-силните британски алпинисти в края на 70-те и началото на 80-те години, партньор на Пийт Бордмън, Джо Таскър, Алекс Макинтайър, Алън Рауз, Дик Реншоу и др., доскорошен директор на Международния фестивал на планинарския филм в Кендъл (Великобритания); презентацията му е на тема “Бляскавите години на британския алпинизъм от 1976 до 1986 г.”, когато едно изключително талантливо поколение прави историческите изкачвания по североизточната стена на Кохе Бандака в Хиндукуш и по южното ребро на Чангабанг в Гархвалските Хималаи и много други, прави опити за зимно изкачване по Западния гребен на Еверест, Южната стена на Анапурна и северозападния гребен на К-2.

19.00-19.10 – почивка

19.10-20.00 – среща с участниците в експедицията, която направи първо българско изкачване на 11-тия връх в света – Гашербрум-1 (или Хидън пик, 8068 м) в Каракорум (Пакистан), през лятото на 2009 г.

20.00-20.15 – почивка

20.15 – среща с Алекс Хубер (Германия), смятан за най-добрия спортен катерач на нашето време.

22.00 – Концерт на известния джазмен Николай Ом – пъб “Бъндерица” (Банско 2770, ул. “Хан Аспарух” 2, мобилен тел: 0889 623 704, тел. 0749 8 66 00, факс 0749 8 66 01,
www.banderitsahotel.com , office@banderitsahotel.com)

22.00 – нощно кино в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

“Зимна тишина”, Холандия, 2008, Соня Вис, 70’ (“Winterstilte”/ “Winter silence”, Netherlands, 2008, Sonja Wyss, 70’), игрален филм
Мъж, жена и четирите им дъщери живеят в къща от дървени трупи, в затрупано от сняг село, сред измамната тишина на околните планини. Силната вяра и преданията от стари времена поставят силен отпечатък върху всекидневието им. След нещастие, при което мъжът умира, всичко се променя…
- В конкурсната програма на Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.

“In tempo, ma rubato”, Италия, 2009, Джузепе Барези, 52’ (“In tempo, ma rubato”, Italy, 2009, Giuseppe Baresi, 52’)
Портрет на италианския челист Марио Брунело и пътешествие с него и музиката му през Сахара, Алпите и Доломитите до мястото където живее в Кастелфранко Венето. Великолепни природни картини на фона на произведения на световната музикална класика се редуват с моменти от срещи със знаменити диригенти – Клаудио Абадо, Густаво Дудамел, Гидион Кремер, и не по-малко известни изпълнители – Виничио Капосела или Данило Роси. Идеята за филма се ражда в главата на режисьора при пътешествие в Сахара с Марио Брунело, докато слушал едно от произведенията на Бах. В следващите две години той заснема различни места и ситуации, от части на които майсторски е композиран филмът.
В конкурсната програма на Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.

28 ноември, събота

Прожекции в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

09.00-09.26 – “Портрет на Йозеф Псотка”, Словакия, 2008, Павол Барабаш, Владимир Бискупич, 26’ (“Juzek Psotka”, Slovakia, 2008, Pavol Barabáš, Vladimír Biskupič, 26’)
Портрет на Йозеф Псотка – едно от най-големите имена на словашкия алпинизъм, 18-тия човек в света, изкачил Еверест без кислород (на 15 октомври 1984 г.), най-възрастният алпинист в света по онова време с подобно постижение. Филм и за славните словашки експедиции през 70-те и 80-те на ХХ век.
Специалната награда за исторически документален филм от Международния филмов фестивал за спортове на открито, Чехия, 2008 г.

09.26-09.41 – “Това е Кашмир”, Австралия, 2009, Джек Маккауън, 15’ (“This is Kashmir”, Australia, 2009, Jack McCowan, 15’)
Осем инструктори от Австралия, Нова Зеландия, Великобритания, Аржентина и Франция се отзовават на молбата на ски-клуба в Гулмарг и заминават за Кашмир (за който териториални спорове от години имат Индия и Пакистан), за да обучават местни деца и младежи. Гулмарг е курортът, в който се намира най-високо разположеният кабинков лифт в света, и който предлага рядко атрактивни условия за каране на ски по необработени терени. Името на този филм е реплика на заглавието на книгата “This is Kashmir” от Пърси Джарвис (1954, “Cassell”, London).

09.41-10.36 – “Червено злато”, САЩ, 2008 г., Травис Ръмъл, Бен Найт, Лоурън Оукс, 55’ (“Red Gold“, USA, 2008, Travis Rummel, Ben Knight, Lauren Oakes, 55’)
Представете си реката Сокай в Аляска, която създава най-благоприятни възможности за размножаване и за живот на сьомгата, където всяка година се раждат милиони риби. А сега си представете до нея една от най-големите мини в света за добив на мед и злато. Какво избирате? “След 70 дни в Бристол бей, след разказите от първа ръка, след видяното и почувстваното, ние бием тревога, защото това място трябва да бъде спасено от алчни посегателства” – казва един от авторите на филма Травис Ръмъл.
- Наградата на режисьорите от Международния фестивал на планинарския филм в Телърайд (САЩ) през 2008 г.,
- Наградата на публиката от Международния фестивал на планинарския филм в Телърайд (САЩ) през 2008 г.,
- Наградата “Best cinematography” от Филмовия фестивал в Нюбърипорт (САЩ), 2008 г.,
- Наградата “Best of Festival” от Филмовия фестивал в Елънсбърг (САЩ), 2008 г.,
- Наградата за кинематографично виждане от Международния фестивала в Кемдън, 2008 г.,
- Най-добър природозащитен филм на Международния фестивал на планинарския филм в Таос (САЩ), 2008 г.,
- Наградата на публиката от Международния фестивал на планинарския филм в Банф (Канада), 2008 г.,
- Наградата “Big sky” от фестивала “Big Sky” в Мисула (САЩ), 2008 г., ,
- “Culture Award” от “San Francisco Ocean Film Festival” Сан Франсиско, 2008 г.,
- Най-добър природозащитен филм от Международния фестивал на планинарския филм във Ванкувър, 2008 г.

10.36-11.02 – “Похлопване на райските врати”, Чехия, 2008/ 2009, Робин Калета, 26’ (“Knocking on heaven’s door”, Czech Republic, 2008/ 2009, Robin Kaleta, 26’)
Мнозина смятат, че base jumping-ът (скачане с парашут от постоянни, нелетящи, обекти – скали, антени, мостове и сгради) е сред най-адреналиновите човешки дейности. След като видите този филм с участието на най-добрите джъмпъри в света, ще се убедите, че споменатите в началото имат пълно право.
- Призът “Човешко приключение” от Фестивала на свободното летене във Франция,
- Специална награда“Икар” от Фестивала на летенето в Ел Йелмо, Испания, 2008 г.,
- Наградата “Време за приключения” на Каталонската телевизия от Международния фестивал на планинарския филм в Торело (Испания),
- Международни фестивали на планинарския филм в Единбург (Шотландия), Кендъл (Великобритания), Ванкувър, Монреал, Тегернзее (Германия).

11.02-11.21 – “Корени”, Швейцария, 2008, Ейлийн Хофер, 19’ (“Racines”/ “Roots”, Switzerland, 2008, Eileen Hoffer, 19’)
В едно турско градче, заплашено от изчезване след построяването на негово място на огромен язовир, един вдовец иска да отбележи рождения ден на сина си, който мечтае да полети като Спайдърмен. Същия ден той научава, че строителството на водохранилището започва…
- Наградата от 10 000 евро за “Най-добър филм” от Международния филмов фестивал в Лас Палмас (Испания), 2009 г.,
- Наградата “Сребърна тинтява” от Международния фестивал на планинарския филм в Тренто за артистични достойнства, 2009 г.,
- Участие в международните фестивали в Палм Спрингс (САЩ), Бруклин (САЩ), Валенсия (“Cinema Jove”, Испания), Уеска (Испания), Лос Анджелиз(Los Angeles Women’s International Film Festiva), Локарно (Швейцария)през 2009 г.

11.21-12.05 – “Акопан”, Германия, 2008, Йохен Шмол, 44’ (“Acopan”, Germany, 2008, Jochen Schmoll, 44’)
Един филм за изкачването по отвесните стени на Акопан Тепуи във Венецуела – платовидна планина, оградена от гигантски скален венец. В това изключително атрактивно и адреналиново изкачване участват такива майстори на big wall-а, като немците Щефан Гловач, Курт Алберт, Холгер Хойбер и венецуелеца Иван Калдерон. Но дали те са първите, които стъпват на Акопан?

12.05-12.57 – “С крила на краката”, Швейцария, 2006, Фулвио Мариани, 52’ (“Le ali al piedi”/ “Wings on your feet”, Switzerlands, 2006, Fulvio Mariani, 52’)
Фулвио Мариани, Джон Фолкинър и Паоло Таси посвещават този филм на карането на телемарк-ски в едни от най-красивите планини на Земята – в Патагония, Ливан, Доломитите, Кашмир.
- Наградата “Kamera Alpin in Gold” в категорията “Приключения” от Международния фестивал на планинарския филм в Грац през 2007 г.,
- Участие е международните фестивали на планинарския филм в Банф (Канада),
Кендъл (Англия), Тегернзее (Германия) през 2007 г.

13.00-14.00 – почивка

14.00-14.53 – “Дей гиди, село комитско”, България, 2009, Мария Пицина, Владимир Руйчев, Юлия Бицин, 53’
Представяне на автентичния бански фолклор от ансамбъла при читалището “Н. Вапцаров” – Банско.

14.53-15.00 – “Щастливо 13”, Канада, 2009, Карл Джакс, 7’ (“Lucky 13”, Canada, 2009, Carls Jakcs, 7’)

15.00-15.45 – “Карстенс – седмият връх”, Словакия, 2008, Павол Барабаш, 45’ (“Carstensz – the seventh summit”, Slovakia, 2008, Pavol Barabáš, 45’)
Планината, на която пада сняг, в джунглите на Нова Гвинея, масив, който спира дъха, когато се появи от облаците. Това е Карстенс Пирамид или Ириан Джайя (4884 м) – най-високата точка на Австралия и Океания, от колекцията “Seven summits”, включваща всички континентални първенци. Изкачен за първи път от легендарния Хайнрих Харер (известен с първото изкатерване по северната стена на Айгер и с книгата “Седем години в Тибет”) през 1962 г., той и до днес привлича вниманието като една от най-екзотичните и най-труднодостъпните точки на планетата. Този път до него и до местата, населени с легендарното племе дамал, стига камерата на изключителния словашки оператор и режисьор Павол Барабаш.
- Гранд При от Фестивала “Срещи с планинарския филм” в Закопане (Полша), 2008 г.,
- Наградата на публиката от Международния фестивал на планинарския филм в Попрад (Словакия), 2008 г.,
- Специалната награда на журито от Международния филмов фестивал в Забржез (Чехия), 2009 г.,
- Първа награда в конкурса “Go Kamera” в Бърно (Чехия), 2009 г.

15.45-16.00 – почивка

Прожекции в Заседателната зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

09.00-09.53 – “Орловото гнездо”, Италия, 2008 г., Алесандро Пуньо, 53’ (“La culla delle aquile”/ “The Eagles’ Cradle”, Italy, 2008, Alessandro Pugno, 53’)
В малко градче на Лигурийските Алпи хората живеят в дълбока изолация от “модерния” свят. Гуидо, Джулиана, Анна, Франсис пазят чистотата на нравите свято и за избрали да живеят в тесен контакт с природата. Техните корени са в планината, тя им осигурява препитание и им вдъхва силата да оцеляват. “Ако подобни малки селища бъдат съхранени за напред, ако проявяваме грижа за тях и за обитателите им, това означава, че градим своебразни гнезда на човечността за бъдещето” – казва режисьорът Алесандро Пуньо.
- Награда от фестивала “Cinema di Frontiera” в Мардзамеми (Италия), 2008 г.,
- Почетен диплом от Международния фестивал на планинарския филм в Тегернзее (Германия)през 2008 г.,
- Участие във фестивалите “Proiettato al Salone del Gusto” (Торино, 2008 г.), “Rassegna Piemonte Movie” (2009 г.) и Тренто (2009 г.).

09.53-10.45 – “Портрет на Лионел Тере”, Франция, 2008, Жил Шапа, 52’ (“La voie Terray”/ “The Terray Way”, France, 2008, Gilles Chappaz, 52’)
Филмова биография на един от най-големите алпинисти във Франция и в света през 50-те и 60-те години на ХХ век – Лионел Тере (1921-1965).
- В конкурсната програма на Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.

10.45-12.00 – “Поправителен”, САЩ, 2009 г., Стийв Джоунз, Тод Джоунз, Кори Гейвит, Дърк Колинс, 75’ (“Re:Session”, USA, 2009, Steve Jones, Todd Jones, Corey Gavitt, Dirk Collins, 75’)
Пореден тур с най-лудите глави в екстремните ски и сноуборд – Сейдж Катабрига-Алоуза, Сет Морисън, Кай Питърсън, Йън Макинтош, Дана Флеър, Дилън Хууд, Ерик Роунър, Уайли Милър, Шрьодър Бейкър, Марк Картър и Даш Лонг и с по-новите лица Танър Хол, Сами Карлсън, Рейчъл Бъркс, Коуди Таунсенд и Калъм Пти – от Джексън Хол през Аланя (Италия), Полша, Словакия, Северните Каскадни планини, Колорадо, прохода Стивънс, Юта до Монтана и Пъмбъртън.

12.00-12.30 – “Още само миг”, Сърбия, 2008, Владимир Манич, Гоша Владимиров, 30’ (“Још само трен»/ «Just another moment”, 2008, 30’)
Главен герой на този филм в 90-годишният Нацко Николов от село Изатовци в Стара планина – последният, който помни някогашния кипящ живот по тези западнали днес места, докоснати от обезлюдяването. И той си мечтае само за миг зърне сцена от времената, които няма да се върнат…

12.30-13.00 – “Бафинова Земя – остров на децата”, Франция, 2007, Сам Боге, 30’ (“Baffin, l’ ile aux enfants”/ “Baffin, an island of children”, France, 2007, Sam Beaugey, 30’)
Бафинова Земя е остров от Канадския арктически архипелаг, във водите на Северния Атлантик между Гренландия и континентална Канада. Шестима приятели си поставят за цел да прекосят неговите диви и безлюдни простори, да направят премиерно изкачване по един от тамошните импозантни бастиони и да осъществят base-jump от връхната му точка. Те използват също така пълен арсенал от средства – параплани, кайтове, ски… Историята започва от селището Инюит с 800 жители, от които половината са деца.
Най-добър филм от категорията “Приключение във въздуха” от Международния фестивал на въздушните спортове “FIA El Yelmo” в Испания, 2009 г.

13.00-14.00 – почивка

14.00-15.44 – “Проглеждане”, САЩ, 2006, Люси Уокър, 104’ (“Blindsight”, USA, 2006, Lucy Walker, 104’)
Камерата на оператора Майкъл Браун проследява приключението на шестима слепи тибетски младежи, които изкачват връх Лхакпа Ри (7045 м), най-източния седемхилядник на Земята, разположен на североизток от Еверест. Идеята за експедицията е на напълно сляпата Сабрия Тенберкен (Германия), която е специалист по източни езици (владее монголски, китайски и тибетски) и е основателка на “Брайл без граници” – първото училище за слепи в Тибет. А за осъществяването й решителен принос има американецът Ерик Уайхенмайър, първият незрящ, стъпил на Еверест. Четенето от Сабрия пред учениците й на откъси от книгата на Ерик “Да докоснеш върха на света” поражда желанието и те да опитат силите си.
- Наградата на публиката от Филмовия фестивал в Берлин, 2007 г.,
- Наградата на публиката от конкурса на Американския филмов институт (AFI) в Лос Анджелиз, 2006 г.,
- Наградата на публиката за най-добър документален филм на Филмовия фестивал в Палм Спрингс (САЩ) през 2006 г.,
- Номинация за най-добър документален филм в конкурса “Независимо британско кино”, 2006 г.

15.45-16.00 – почивка

Срещи в Голямата зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

16.00-16.50 – презентация за планините на Чили, подготвена от Клуба по алпинизъм и спортно катерене в Лас Кондес, Сантяго (Club de Andinismo y escalada deportiva Las Condes), представена от Ани Начева.

16.50-17.00 – почивка

17.00-17.15 – обявяване на наградата “Сърце за хората” за доблест, мъжество и себеотрицание при спасяване на човешки живот, чийто носител за 2009 г. е Димитър Ламбов (посмъртно)

17.15-17.50 – обявяване на наградите от Фестивала

17.50-18.00 – почивка

18.10-19.00 – среща с Петя и Камен Колчеви, които през пролетта на тази година стъпиха на Еверест, а Петя стана първата българка с документирано изкачване на най-високия връх в света.

19.00-19.10 – почивка

19.10-20.00 – среща с Теодор Кисимов, един от най-изявените, най-силните и най-активните български пещерняци и разказ за най-сериозните постижения на нашата спелеология в последните години.

20.00-20.10 – почивка

20.10-21.00 – среща с Майкъл Браун и презентация “Възнаграждение за риска: между възвишеното и страховитото в планинарското кино”, илюстрирана с епизоди от различни филми на автора, в това число и от последния му филм за Еверест във формат 3D IMAX.

22.30 часа – парти с музика на живо в изпълнение на рок-групите “Атмосфера” и “Мишо Янов и приятели” и танци до зори – пъб “Бъндерица” (Банско 2770, ул. “Хан Аспарух” 2, мобилен тел: 0889 623 704, тел. 0749 8 66 00, факс 0749 8 66 01,
www.banderitsahotel.com , office@banderitsahotel.com)

29 ноември, неделя

Прожекции в Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

10.00-10.53 -“Орловото гнездо”, Италия, 2008 г., Алесандро Пуньо, 53’ (“La culla delle aquile”/ “The Eagles’ Cradle”, Italy, 2008, Alessandro Pugno, 53’)
В малко градче на Лигурийските Алпи хората живеят в дълбока изолация от “модерния”. Гуидо, Джулиана, Анна, Франсис пазят чистотата на нравите свят и за избрали да живеят в тесен контакт с природата. Техните корени са в планината, тя им осигурява препитание и им вдъхва силата да оцеляват. “Ако подобни малки селища бъдат съхранени за бъдещето, ако проявяваме грижа за тях и за обитателите им, това означава, че градим своебразни гнезда на човечността за бъдещето” – казва режисьорът Алесандро Пуньо.
- Награда от фестивала “Cinema di Frontiera” в Мардзамеми (Италия), 2008 г.,
- Почетен диплом от Международния фестивал на планинарския филм в Тегернзее (Германия)през 2008 г.,
- Участие във фестивалите “Proiettato al Salone del Gusto” (Торино, 2008 г.), “Rassegna Piemonte Movie” (2009 г.) и Тренто (2009 г.).

10.53-11.07 – “Скаломан”, Канада, 2008, Ян Бержерон, 14’ (“The crack addict”, Canada, 2008, Ian Bergeron, 14’)
Портрет на звездата на спортното катерене Жан-Пиер Уийе, илюстриран с моменти от най-трудните му изкатервания.
- Фестивал на приключенския филм (FIFAM) Монреал (Канада), 2008 г.,
Международен фестивал на планинарския филм във Ванкувър (Канада), 2008 г.

11.07-12.07 – “Обаянието на планинарския филм”, Германия, 2008 г., Ханс-Юрген Паниц, 60’ (“Faszination Bergfilm. Himmelhoch und Abgrundtief”,” Hans-Jürgen Panitz, Germany, 2008, 60’)
Знаете ли кога е сложено началото на планинарското кино? През 1901 г., когато Вили Богнер заснема кадри от изкачване на Матерхорн. По-сетнешната му история – от д-р Арнолд Фанк през Луис Тренкер и Лени Рийфенщал до Пепе Данкварт и “Am Limit” за братята Хубер – е разказана в този филм, в който ще видите най-големите майстори на камерата в екстремни условия.

12.07-13.01 – “По стъпките на Фритьоф Нансен. През Северния ледовит океан към нос Норвегия”, Бьорге Аусланд, Томас Улрих, 2009, 54’ (“In Nansen footsteps. Across the Arctic ocean to cape Norvegia”)
Най-големият полярен пътешественик на нашето време, добре познатият от миналогодишното си гостуване у нас норвежец Бьорге Аусланд, и постоянният му партньор в подлените години – швейцарецът Томас Улрих, предприемат пътешествие по стъпките на легендарния норвежки учен, изследовател, пътешественик и общественик Фритьоф Нансен и на спътника му Хялмар Йохансен, като действат в неговия стил – само двамата, без помощен екип, без никакви “заброски” от въздуха или предварително организирани лагери. Филмът е заснет само с усилията на двамата – както донеслия им наградата за реализация в екстремни условия през 2007 г. в Банско “Патагония, пътешествие към края на света”.
- В Банско ще е премиерата в чужбина на този филм.

13.00-13.30 – почивка

13.30-14.21 – “Полските Хималаи – големите изкачвания”, Полша, 2008, Анна-Мария Филипов, Кшищоф Виелицки, Йен Шероки, 51’ (“Polskie Himalaje, wielkie wspinaczki”, Polska, 2008, Anna-Maria Filipow, Krzysztof Wielicki, Jen Sheroky, 51’)
Разказ за златния период на полския алпинизъм – от средата на 70-те години до края на 90-те години на ХХ век, който направи представителите на Полша номер едно в света.

14.21-14.50 – “Вертикално приключение”, Италия, 2008, Давиде Карари, 29’ (“Aria”/ “Air”, Italy, 2008, Davide Carrari, 29’)
Този филм ни пренася сред скалните отвеси и благодарение на него можем да видим света с очите на катерача, за който перспективата и гледната точка се изменят във всеки момент.

14.50-16.10 – “Отвъд върха”, Венецуела, 2008, Хуан Карлос Лопес Дуран, 80’ (“Mass Alla de la Cumbre”/ “Beyond the summit”, Venezuela, 2008, Juan Carlos Lopez Duran, 80’)
През юли 2006 г., след изкачване на “Планината-убиец” – Нанга Парбат (8125 м), по склоновете й загина най-известният венецуелски алпинист – Хосе Антонио Делгадо. Въпреки опитите на международен екип да стигне до мястото на бедствието и да му окаже помощ. Надникване във вътрешния мир на човека, който тръгва срещу голямата планина. Един филм за любовта, съмненията и куража да извървиш избрания път докрай…
- Голямата награда от Международния фестивал в Попрад (Словакия), 2009 г.,
- Участие в официалната селекция на Международния фестивал на планинарския филм в Банф (Канада), на Международния филмов фестивал в Лондон, на INKAFEST в Уарас (Перу), 2009 г.
Международен фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.

16.10-16.44 – “Голешово”, Великобритания/ България, 2008, Илиан Метев, 34’ (“Goleshovo”, United Kingdom/ Bulgaria, 2008, Ilian Metev, 34’)
Този филм на живеещият в Англия млад български режисьор Илиан Метев разказва за проблемите на обезлюдяването с примера на цветущото и пълно с живот някога село Голешово в полите на граничната планина Славянка (Алиботуш), което го обрича на доизживяване.
Този филм е донесъл на автора си многобройни отличия и призове, най-престижна сред които е Наградата за документално кино от най-големия студентски филмов фестивал в света “Sehsüchte”, който се проведе за 38-ми път в Берлин.

16.44-17.14 – “Колела на покрива”, България, 2008 г., Иван Пенчев, Стоян Камбуров, Явор Дачев, Стоян Колев,България, 30’
Киноразказ за велоекспедицията на четиримата байкъри в Памир, наричан от народите които го населяват или живеят около него “Покрива на света”.

17.14-17.39 – “На Анапурна в лек стил”, Полша, 2008, Дариуш Залуски, 25’ (“Annapurna na lekko”/ “Annapurna in light style”, Polska, 2008, Dariusz Załuski, 25’
Разказ за експедицията на Анапурна (8091 м) през пролетта на 2008 г. на тримата Петровци – Пьотр Моравски, Пьотр Пустелни и Петер Хамор, и Дариуш Залуски, когато само малко не им достига, за да стъпят на върха. Дали преодоляването на северозападната стена в добър стил е успех?
- Специалната награда на журито за великолепните снимки в екстремни условия на XIII Преглед на планинарския филм в Лондек Здруй (Полша), 2008 г., ,
- Голямата награда от Фестивала на планинарския филм в Краков, 2008 г.,
- Най-добър филм в категорията “Алпинизъм и планини” от Международния фестивал на планинарския филм във Ванкувър (Канада), 2009 г.

17.39-17.56 – “Поколения”, САЩ, 2009 г., Стийв Джоунз, Тод Джоунз, Кори Гейвит, Дърк Колинс, 17’ (“Generations”, USA, 2009, Steve Jones, Todd Jones, Corey Gavitt, Dirk Collins, 17’)
Един филм на студията “Teton Gravity research” за зимата, снега и за ефекта от промените в климата. Глобалното затопляне на Земята през призмата на случващото се в най-големите зимни курорти.

18.00 -18.15 почивка

Прожекции в Заседателната зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

10.00-10.50 – “Стачка без предупреждение – Арва Тауър”, Швейцария, 2008, Кристоф Фрутигер, Кристине Коп, Щефан Зийгист, 50’ (“Lightning strike – Arwa Tower”, Switzerland, 2008, Christoph Frutiger, Christine Kopp, Stephan Siegrist, 50’)
Историята на два катерачни екипа, включващи едни от най-добрите съвременни алпинисти – Щефан Зийгрист, Томас Зенф, Дени Бурде, Инес Паперт, Анита Колар, които през лятото на 2007 г. атакуват великолепния шестхилядник Арва Тауър в Гархвалските Хималаи (Индия).

10.52-11.48 – “Карл”, Италия, 2009, Валерия Алиеви, 56’ (“Karl”, Italy, 2009, Valeria Allievi, 56’)
Филмов портрет на Карл Унтеркирхер, трагично загинал през юли 2008 г. по склоновете на “Планината-убиец” Нанга Парбат (8125 м). Но не само като алпинист, но и като човек. Проследен е пътят му след 2004 г., когато в рамките само на 63 дни изкачва Еверест и К-2 без кислород, в търсене на нови измерения в общуването със скалните отвеси и големите височини.
- Наградата “Златна тинтява” от името на град Болцано и наградата “Марио Бело” от Международния фестивал на планинарския филм в Тренто през 2009 г.,
- Наградата на публиката и специалната награда на журито от Международния фестивал на планинарския филм в Брьойи-Червиня/ Валтурнанш (Италия), 2009 г.,
- В официалната селекция на “IncaFest” в Уарас (Перу) през 2008 г.

11.48-12.05 – “Броукбек Алпи”, България, 2009 г., Еленко Еленков, 17’
Седем души изкачват Брайтхорн в Италия и Монблан във Франция, а след това отиват на Френската Ривиера.

12.05-13.01 – “Екстремен лед”, САЩ, 2009 г., Ноуъл Докстейдър, 56’ (“Extreme Ice”, USA, 2009, Noel Dockstader, 56’
Спиращ дъха и грабващ вниманието, този филм, чийто оператор е гостът на фестивала в Банско Майкъл Браун, разказва за климатичните промени на Земята. Използвани са последните постижения на снимачната техника, които позволяват да се видят явления, недостъпни за човешкото око.

13.00-13.30 – почивка

13.30-14.00 – “Духът на катеренето”, Италия, 2009, Донато Киампи, 30’ (“Spirito d’arrampicata”/ “Climbing spirit”, Italy, 2009, Donato Chiampi, 30’)
Свободно катерене на всяка цена! Никола Тондини и Никола Сартори прокарват по скалите маршрути като произведения на изкуството, преоткривайки обаянието на приключението. Така се раждат «Via di testa” (8b+) в долината на Адидже и «Via la perla preziosa” (IХ+) в Сас дела Круск. Свои отговори за смисъла на катеренето дават световноизвестни катерачи и алпинисти: Адам Холцкнехт, Армандо Асте, Ери де Лука, Фаусто де Стефани, Йоханна Ернст, Роландо Лархер, Силвия Метцелин.
В конкурсната програма на Международния фестивал на планинарския филм в Тренто, 2009 г.

14.00-14.56 – “Скритият връх”, България, 2009, Йоанна Капанова, Цветелина Абрашева, Методи Манченко, 56’
От 11 юни до 15 август 2009 продължава българската експедиция на Гашербрум-1 в Пакистан. Четирима алпинисти си поставят за цел да стъпят на един от няколкото неизкачвани от български алпинисти осемхилядници. Те го правят от втори опит, защото при първия времето не позволява да завършат щурма. При новата атака следват перфектно тактическия си план, а и времето е на тяхна страна. По пътя до базовия лагер успяват да надникнат в бита на местните хора – в провинция Балтистан. Местните хора в съвременната си реч съхраняват много думи, които имат еднакво звучене и смисъл и на български език. Авторите на филма правят опит чрез интервюта с жители на селото Асколе да потърсят потвърждение на някои теории на големи български историци, че част от прабългарите са живели в подножието на планината Хиндукуш.

14.56-15.14 – “Мене си ме рани работата”, България, 2009, Владимир Каперски, Владимир Руйчев, Николай Костов, 18’
Притчата за ткането (тъкането) на баба Магдалина Цонева от Банско.

15.14-16.24 – “Напредване”, САЩ, 2009 г., Джош Лауъл, Куупър Робъртс, Брет Лауъл, 70’ (“Progression”, USA, 2009, Josh Lowell, Cooper Roberts, Bret Lowell, 70’)
Това е филм за най-големите спортни катерачи и за най-големите им постижения в последните години, сред които блести изкатерването на Крис Шарма по смятания за най-труден в света тур “Jumbo Love”.

16.24-17.19 – “Следите на вулкана Чайтен”, Чили, 2009, Иван Цибулка, 55’ (“Las huellas del Chaiten”, Chile, 2009, Ivan Tziboulka, 55’)
Този филм е заснет и режисиран от живеещият в Чили българин Иван Цибулка, който работи в Националната телевизия в Сантяго. Това е впечатляващ разказ за последиците от изригването (след 9500 години спокойствие!) на вулкана Чайтен в Чили, започнало на 2 май и стигнало кулминацията си на 3 май 2008 г.

17.19-18.10 – “Адреналин и турбуленция”, Унгария, 2009, Андраш Колман, 51 (“Adrenaline and turbulence”, Hungary, 2009, Andras Kollmann, 51’)
“Аеробатиката – акробатиката с параплан – за мене е танц в триизмерното пространство. Когато набера височина и скорост и започна изпълнението на серии от сложни маневри, стигам до върха на усещането, че живея. Тогава аз и крилото ставаме едно” – казва един от авторите на филма. Героите му са най-големите светила в света, а между тях е и българинът Веселин Овчаров – един от операторите на уникалните въздушни кадри.
- Голямата награда от международния фестивал “Духът на летенето” в Будапеща, 2009 г.,
- Най-добър филм за екстремни спортове от Международния фестивал на планинарския филм в Ле Диабльоре (Швейцария), 2009 г.,Международен фестивал на планинарския филм в Попрад (Словакия), 2009 г.

В Тържествената зала на читалище “Н. Й. Вапцаров”

18.15 – официално закриване на Деветия международен фестивал на планинарския филм.

Входът е свободен.
Заповядайте!

Организаторите си запазват правото на промени в така предложената програма.

По време на самия фестивал там ще можете да следите на живо какво се случва с нас и какво следва в програмата.

На 31 октомври т. г., от 17.00 часа, в Банско, в Голямата зала на читалището “Никола Й. Вапцаров”, ще се състоят представяне на неговата последна книга “Моите спомени”* и среща с него.

Автор на феноменални солови изкачвания в Алпите, Валтер Бонати има решителен принос за италианската премиера през 1954 г. на най-красивия и най-трудния осемхилядник – К-2 (8611 м). “Гуру” на световния алпинизъм, оказал влияние на поколения алпинисти от цял свят, той е един от най-талантливите писатели на планинарска тема.

Предлагаме ви откъс от книгата “Моите спомени”, като България е първата страна в света, където книгата е преведена и издадена.

К2, бивак в снежната виелица (1954 г.)

30 юли 1954 г., осем часът. Четирима души бяхме в лагер 8 на 7627 м – Акиле Компаньони1, Лино Лачедели2, Пино Галоти3 и аз. На следващия ден, без никаква друга алтернатива, трябваше да осъществим финалната атака за първото изкачване на К-2. Ако това не станеше, още на следващия ден щяхме да се окажем без никакви провизии, изтощени физически от голямата височина, и което е най-лошото – рискувайки да останем напълно парализирани от лошото време. С други думи, очакваше ни провал и …адио К-2. Тактиката ни през тези дни – може би замислена от Компаньони, а след това подкрепена и от ръководителя на експедицията Дезио4 – предвиждаше да оборудваме и да снабдим с всичко необходимо лагер 8 или евентуално, при необходимост, да изградим още един, девети лагер. Но постепенно нещата се развиха по-различно. Компаньони и Лачедели, тоест водещата свръзка, изобщо не бяха направили опит за създаване на лагер 9. Нещо повече, необходимите ни кислородни бутилки останаха в лагер 7, захвърлени направо в снега. Поради което положението бе, така да са каже, малко отчайващо…

Галоти и аз стигнахме до лагер 8 и след като осъзнахме деликатната ситуация, веднага взехме отношение към проблема. И двамата едновременно, но независимо един от друг, спонтанно и напълно безкористно предложихме нашата помощ – единствено с цел да спасим експедицията. Казахме на останалите, че сме готови да се върнем в лагер 7 и да вземем последните две бутилки заедно с храната. Ще ги качим до лагер 8 и оттам, в рамките на деня, ще ги транспортираме до лагер 9, който все още не е организиран. Още предишния ден, изкачвайки се към лагер 9, Компаньони и Лачедели, доста изтощени, бяха захвърлили на пътя своите раници с всичките провизии и цялото палатково оборудване.

Разбира се, както се бяхме споразумели предварително, Компаньони и Лачедели, стигайки до раниците си и продължавайки нагоре, трябваше да организират щурмовия лагер 9 по-ниско от предварително предвиденото място, за да имаме ние възможност да стигнем до него преди настъпването на вечерта.
И така, около осем сутринта и четиримата оставихме зад гърба си лагер 8. Компьньони и Лачедели тръгнаха нагоре. Аз и Галоти се отправихме в обратна посока, към мястото на лагер 7, за да вземем кислородните бутилки.

Долу срещнахме Ерих Абрам5 и двамата му височинни носачи от племето хунца6 – Махди и Исахан. Бяха натъпкали в раниците си малко повече неща от тези, които щяха да им трябват горе. Заедно стигнахме до лагер 8. Но точно тук Галоти изведнъж капитулира. През последните дни наистина се претовари доста над възможностите си. Наложи се аз и Махди да транспортираме кислорода. Но тъй като физически здравият и великодушен по характер Абрам също поиска да добави безценната си помощ, почти три часа се изкачва с нас двамата. Така тримата се сменявахме при транспортирането на изнурително тежкия товар с кислорода. Най-после пристигнахме в лагер 8.

После продължихме с Махди нагоре. Измина много време, откакто оставихме зад себе си кота 7900 м – една седловина на безопасно място, където с Компаньони и Лачедели бяхме предвидили появата на лагер 9. Макар че бяхме надвишили тази кота с денивелация от близо 100 метра, така и не се натъкнахме на палатката на двамата. Бяхме огорчени и обезверени. Не ни оставаше нищо друго, освен да се насочим към една огромна скална формация, която се открояваше горе, във височината. Това бе последната ни надежда да открием някъде там, може би скритата от нашите погледи палатка на Компаньони и Лачедели. Нямахме никаква друга алтернатива по пътя към К-2.

Започна да се свечерява. Наоколо притъмня. Появиха се облаци. „Къде сте бе, хора? Защо не отговаряте?” – викахме. Пълно мълчание. Вече с часове деряхме гърла, за да ги викаме. Никакъв отговор. Странно, как така не ни чуват? Излязохме над 8000 м. Спряхме на стръмния склон, останали почти без дъх и затънали до колене в снега. Стояхме върху коварния стръмен склон и имахме усещането, че сърцата ни ще се пръснат в гърдите от непосилното напрежение. Нямаше как да седнем, за да си починем върху стръмния наклон. Преди това успявахме да облекчаваме тежината на товара, навеждайки се силно напред. Но сега, при тази стръмнина, бяхме принудени да напредваме ребром и в твърде неустойчиви пози. Аман от тези бутилки! Ама че гадни стоманени цилиндри! Направо ни смазваха с тежината си. Хълбоците ни бяха като атрофирани, а от време на време гърбовете ни започнаха да поддават при усилие.
Само някакви си десетина метра ни отделяха от скалите. Само след няколко минути сумракът напълно ще капитулира пред нощта. Махди започна да крещи неистово някакви несвързани думи, които аз, естествено, изобщо не разбирах. Нямаше съмнение, че направо е вбесен.

Това бе някаква силна тревога, която не можеше да продължава повече. С рязко движение се освободих от товара и събирайки сетни сили, се насочих право към голямата скала. Даже малко я подминах. В един миг, паднал на колене и напълно изтощен, видях, че зад скалата няма никаква палатка! Обхвана ме силен спазъм, сякаш нещо се сгромоляса вътре в мен и вече не бях в състояние да контролирам мислите си.

Когато дойдох на себе си, наоколо вече бе пълен мрак. И въпреки това забелязах няколко стъпки, които завиваха наляво към най-стръмната и най-заледената стена. Махди бе точно до мен и на оскъдната звездна светлина видях как очите му просветват. Свалих ръкавиците и бръкнах в джоба си, докато напипам електрическото фенерче. Опитах се да го запаля, но не успях. Изглежда студът го бе изтощил докрай, докато го носех във външния си джоб, за да ми е винаги под ръка.

Вече нямаше никакво съмнение, че нашите другари са някъде там горе, далеч и точно зад стената вляво, доста встрани от пътя. Кой знае къде са се забутали? Защо, бе? Как сега в тъмното ще се опълчваме на тази проклета стръмна и заледена стена, като трябва да се щураме наоколо, за да ви търсим палатката?

При така стеклите се обстоятелства за нас двамата с Махди не оставаше никакво друго решение, освен веднага да се върнем и да се подслоним в лагер 8. Но утре сутринта тези двамата какво ще правят без кислород? Бихме могли да изкопаем малка тераска в склона, където да поставим товара с кислородните бутилки и после да слезем в лагера. Но каква е гаранцията, че през нощта няма да се загубят, затрупани от навеище, отнесени от лавина или от срутване на сераци7? Още повече, че се намирахме точно под заледен склон. А да вървим нагоре при нашето състояние, би било безумен риск.
„Лино! Акиле! Обадете се! Кажете, че ни чувате!” И отново само тишина, прекъсвана само от впечатляващите викове на Махди, който все още бе ядосан.

В главата ми се роди още една идея, затова макар и трудно, повече със жестове, отколкото с думи, успях да я предам на другаря си. Идеята ми бе да направим още един последен опит да стигнем до предполагаемото и най-вероятно място на палатката, която би могла да бъде тук горе, вляво, под пояса от червеникави скали. Това означаваше да се изкачим по стръмния, тесен кулоар, за да стигнем до основата на споменатите червеникави скали. Оттам наляво, по не особено стръмен терен, който успях да разгледам преди да се стъмни, бихме могли да стигнем до мистериозната палатка. Но Махди посрещна предложението ми доста хладно и продължи да крещи.

Слязох, за да взема товара с бутилките, който оставих малко по-надолу, и се качих отново до скалата, където бях оставил Махди. Заварих го още по-разярен да размахва пикела нагоре, псувайки наред всички (вероятно и нас). Заради тъмнината не виждах изражението на лицето му, но трябва да е било страховито. Изпитах ужас, защото си дадох сметка, че отчаянието му вече надхвърля всички граници. Започнах да предчувствам много лоши последствия.

Още веднъж вдигнах на гръб злополучния товар от двайсетина килограма и отново започнах да крещя имената на двамата си другари. За пореден път тишина. Махди вече бе извън себе си. Ту сядаше, ту ставаше. Въртеше се наоколо. Превъзбудата го караше да върши най-абсурдни неща, дори да не забелязва тежестта, която все още носеше на гърба си. Клатушкаше се плашещо и всеки момент – аха-аха – да се прекатури надолу. Бих могъл да го спра само с върховно усилие, но в този момент, в състояние на обезумяване, той сигурно бе много по-силен от мен. Накрая малко се поуспокои, докато аз, прикривайки уплахата, успях някак си да го придумам да седне до мен. Ако не беше се натрупал толкова сняг, кой знае колко пъти досега щяхме да се прекатурим в надолу в пропастта.

Положението бе такова, че вече бе невъзможно да се придвижим към лагер 8. Вероятността утре сутринта Компаньони и Лачедели да се окажат без кислородни бутилки отстъпи на втори план пред още по-лошата перспектива да се придвижваме в това състояние и при пълна тъмнина. Моят другар, напълно извън себе си, сигурно всеки момент можеше да направи погрешна стъпка и да падне А аз, движейки се зад него, дори няма да го видя и няма да успея да блокирам въжето след неговото падане.
Затова разсъждавах върху едно крайно решение: да изчакаме тук зората, на бивак.

Сигурно това бе най-рискованото решение, но то бе породено от отчайващата ситуация.
Инстинктивно започнах да се въртя на сляпо, с пикела в ръка. Опитвах се да натрупам достатъчно сняг, за да се оформят две места едно до друго. Докато работех, разсъждавах и главата ми се изпълни със страшни видения. В един момент най-изненадващо започнах да крещя: „Не, не искам да умирам! Не трябва да умирам! Лино! Акиле! Не може да не ни чувате! Помогнете ни! Проклети да сте!” След това започнах да ги заплашвам – тягостно и продължително: „Ще видите вие, само да ми паднете!” Преживявах едновременно криза на яростта и възмущението и ми бе трудно да се овладея. Освен че бях най-подло изоставен, се чувствах и напълно предаден. Накрая, сякаш събуждайки се от някакъв зловещ сън, осъзнах, че съм направил една доста прилична площадка. Махди изглеждаше доста по-спокоен и по-примирен и отговаряше на всеки мой въпрос с неизменното „Не, саб” (съкращение от сахиб – господарю). Целият трепереше и се тресеше от студ.

Продължих да дълбая, докато върхът на пикела започна да отскача от леда и това ме принуди да спра. Площадката изглеждаше достатъчно голяма и за двама ни. Когато седнах, за да изпробвам размерите й, забелязах, че външният й край стига до коляното ми, а горната й граница е точно на нивото на главата ми. Дължината й бе около един метър, дълбочината – шейсет сантиметра. Махди, който до този момент ми помагаше при работата като стоеше неподвижен и сгушен, някак си отнесен, сега изведнъж се оживи с едно неочаквано „Йес, саб!”

Няма смисъл да ви казвам, че мястото бе ужасно и опасно. Намирахме се точно в центъра на стръмния заснежен кулоар, който се спуска перпендикулярно от големия надвесен серак над нас, в този изключително заснежен жлеб, който през следващите години ще бъде определян като „Гърлото на бутилка” или „Гърловината”. Съдейки по скалите наоколо, може би се намирахме на височина над 8100 метра. Изчислих, че от тази сутрин съм преодолял денивелация от над 200 метра на слизане (до седми лагер) и след това още 700 метра на качване. Което би трябвало да означава, че нашето изкачване, по отношение на предварителния план, се е увеличило с 200 метра денивелация над котата от 7900 метра, където трябваше да се намира, но за съжаление липсваше, лагер 9.

Тези двеста метра в повече, превърнати във време, необходимо за преодоляването им – естествено без да прибягваме до кислорода от бутилките – са равняват на тричасово ходене по възможно най-трудния път. Това уравнение се получава, имайки предвид най-напред екстремното напрежение, на което си подложен на такава почти стратосферна височина заради липсата на кислород. След това са огромните усилия, необходими, за да носиш цял ден на гръб такъв огромен товар. Не на последно място е психологическият фактор. Според научните критерии (на физиката и физиологията) при така споменатите условия възможностите да се напредва се свеждат до 50-60 метра денивелация на час.

Но нека се върнем пак при нас. Макар че се бяхме поуспокоили, преди да се заемем с бивака, решихме да извикаме още веднъж с цяло гърло имената на другарите се. Прегракнали, останали без глас, едва успявахме да произнесем имената им. И ето, че се случи нещо невероятно: в гробната тишина откъм скалното образувание над нас забелязахме някаква светлинка. „Лино! Акиле, тук сме! Защо чак сега се обаждате?”
С доста груб и рязък глас Лачедели се заоправдава с думите: „Да не искаш да висим цяла нощ навън и да мръзнем заради да теб!” Изобщо не приех сериозно неговата грубиянска духовитост, защото един от първите ефекти на разредения въздух е повишената раздразнителност и вцепенението. Казах си: „Та нали аз допреди малко също отправях обиди, заплахи и ругатни по техен адрес. „Имате ли кислород?” – дочух отново гласа.

„Да”- отговорих аз.
„Добре,оставете го и слезте веднага!”
„Не мога” – възразих. „Махди няма да може”.
„Какво?”
„Казах, че, Махди няма да може. Аз ще се справя сам, но той не е на себе си. В този момент отива към стената!”

Докато между нас се водеше този диалог, Махди се изправи светкавично и напредвайки пипнешком в тъмното и говорейки несвързано, тръгна направо към стръмния заледен пасаж по посока на светлината, без да си дава сметка за опасността, изпречена на пътя му. Той не само не можеше да се ориентира от тази светлина, но дори изглеждаше заслепен от нея.
„Махди, върни се! Но гуд!” – продължих да крещя на английски.

Но воден от инстинкта за оцеляване, от надеждата за живот, която му се явява под формата на светлинен лъч, той продължи да действа като безумен въжеиграч. В един момент светлината изчезна. Помислих си, че двамата идват да ни се притекат на помощ. Махди, застанал на тъмния склон, започна да крещи като бесен: „Но гуд Компаньони саб! Но гуд Лачедели саб!” Крещеше и за втори път изпадна в криза. След това като по чудо изведнъж се осъзна и се върна обратно.

Напразно чакахме Лачедели и Компаньони при нас. Отново започнахме да викаме. Крещяхме за помощ, но повече никой не ни отговори. Имах чувството, че в душата ми като дамга се отпечатва нещо жестоко. Редувайки обещания с молби, успях да убедя Махди да стои близо до мен. Нямаше съмнение, че двамата са ни изоставили, а приятелят ми на всяка цена иска да се върне в лагер 8 и ми го обяснява с безумни жестове. На два пъти успях да го удържа и накрая той разбра, че рискува да се прекатури в пропастта с главата надолу.

Свалих котките от обувките в опит да подобря кръвообращението в краката ми. Повторих същата операция и с Махди, който, изтръпнал от студа, побърза да се отърве от тях. Гърлото и устните изгаряха от непоносимата жажда. Тършувайки във всички джобове, открих единствено три карамелени бонбона. Това бе цялата ни утеха и храна едновременно. Пъхнахме ги в устата, но веднага след това се наложи да ги изплюем, защото не ни бе останала и капка слюнка.

Нощта бе спокойна. Само от време на време покрай нас изсвистяваше вятърът. Големият студ обаче бавно настъпваше. Исках да видя колко е часът, но ми бе трудно да се разкопчая и затова се отказах. Най-после с облекчение можехме да поседнем. От осем сутринта не бяхме спирали след осми лагер, за да организираме транспорта на кислород за нашите другари там горе. Бивакът в момента наистина бе поносим, може би защото мускулите ни все още бяха загрети. Но какво щеше да стане по-късно? Искаше ми се да не мисля за това, но дали щях да успея?

Небето бе осеяно с безброй звезди, толкова ярки, че имаха истински отражения в снега. Струваше ми се, че преди няколко часа бе много по-тъмно. Нямаше Луна, но виждах очертанията на върховете наоколо. В долината се кълбяха мъгли, които обгръщат планината чак до 7500 метра. Спектакълът бе грандиозен. Всички по-високи върхове на Каракорам, които очите успяваха да обхванат, сякаш изплуваха от огромно млечно море. Точно пред мен бе върхът Скианг Кангри8, вдясно – величественият силует на Броуд Пик9. В далечината се извисяваше Гашербрум-1 (или Хидън пик)10. Но над всички тези колоси доминираше К-2, а аз бях точно под него. Инстинктивно вдигнах поглед към моята планина и тя сякаш ме предизвика, разкривайки ми сянката на страховитата си ледена снага, възвишаваща се чак до небето. Наподоби ми митичния Дамоклев меч. Това наричам аз надвиснала отгоре опасност. Дори само един малък къс да се отцепеше от тази смъртоносна отвесна грамада, щеше да ни помете надолу за части от секундата.

Зловещият мраз направо ни парализира. Притискахме се един о друг, за да намалим максимално контакта с леда, върху който се бяхме сгърчили. Нееднократно успявах да не допусна някой от крайниците ми да изгуби чувствителност, борейки се отчаяно с вкочаняването. Много често както движението на ръцете и краката, така и разтриването се оказваха недостатъчна защита срещу настъплението на студа. Тогава грабвах пикела и започвах да удрям там, където усещаш, че губя чувствителност. Според една спорна теория, това помага за възстановяване на кръвообращението и за избягване на бълнуването заради недостига на кислород.

Внезапно, като плесница, ни зашлеви първият порив на суграшицата. След това още един и още един. Накратко, връхлетя ни истинска стихийна виелица, толкова силна, че ни засипа с леден прах навсякъде, отгоре и отдолу по дрехите. С мъка успях да прикрия носа и устата, за да не се задуша, макар че бях напълно заслепен. Това бе истинска инквизиция, а борбата ставаше още по-отчаяна. Не можех да си обясня дали се борим, за да живеем, или само защото все още продължаваме да сме живи.

В един момент чух неистов вой точно до себе си, но човешки, а не предизвикан от вятъра. Инстинктивно протегнах ръка към неуловимата сянка. Направих това тъкмо навреме, точно преди Махди да полети в бездната. Едва ли ще узная някога дали това бе поредният му импулсивен и отчаян опит за бягство към лагер 8. Стържейки с ръце, изкопах хоризонтална дупка в снега, пресован от виелицата, и пъхнах глава в нея, търсейки убежище от стихията. Изтезанието продължаваше.

Развидели се. Вятърът поутихна. Море от мъгли се разстла върху планината само на стотина метра под нас. Малко след това започна да се прояснява. Няколко звезди продължаваха да светят в безоблачното небе. Атмосферата бе неподвижна от звездния мраз. Нямах представа колко часа е продължил снежният пъкъл, но си давах сметка, че тялото сякаш вече не ми принадлежи. Не усещах нито ръцете, нито стъпалата си. Краката ми бяха замръзнали и изобщо не ме държаха. Ръцете обратно – бяха поразени от неудържимо треперене. За щастие, съзнанието ми все още бе бистро.

Останал без сили, се разделих с Махди, който дори без да дочака изгрева на слънцето, започна да се спуска към лагер 8. Нямах представа какво повече бих могъл да направя, за да го спра и да го разубедя да не взема това безразсъдно решение. Единственото, което успях да направя, бе да му помогна отново да си сложи котките. Нищо друго. „Бедни ми приятелю” – си казах. Страшният студ през нощта заедно с преживените мъки и терзания бяха оставили отпечатък върху лицето му. Видът му бе ужасяващ и докато се тътреше надолу, движенията му изглеждаха несигурни и сковани до недодяланост. С болка в сърцето се питах дали ще се успее да се справи. Но не направих нищо повече от това да го наблюдавам.

С горчива ирония си дадох сметка, че оставам толкова безучастен, проследявайки как слиза надолу сам, докато снощи толкова се страхувах за живота му. За щастие, краката му добре затъваха в снега, натрупан през нощта. Но това бе увеличило опасността от лавини. На около четиридесетина метра по-надолу Махди застана на ръба на стръмния склон и застина неподвижен. После потеглих и аз, а сърцето ми бе заседнало в гърлото. Следвах нерешителното му слизане, като спирах за кратки почивки през няколко метра. Изпитах искрено облекчение, когато го видях да се отдалечава от тези зловещи 200 метра. Сега можеше да се спъва и да залита колкото си иска. Рискът да се прекатури в опасната зона на планината бе преодолян.

Подобно на видение слънцето изплува над морето от мъгла и породи безкрайни снопове от лъчи и сенки. Неговите лъчи, все още доста плахи, ме накараха да спра да треперя. Свалих ръкавиците, вдървени от студа. Ръцете ми бяха просто неузнаваеми, така набръчкани и вдървени, но много бързо си възвърнаха формата си и дори започнаха да ме наболяват.

Най-после можех да си погледна часовника, който се бе превърнал в пленник на студа. Оставаха няколко минути до шест. Какво ли става с онези двамата отвъд скалите? Денят настъпи, а те не се показваха никакви. Палатката им продължаваше да бъде мистерия за мен. Започнах да се масажирам и да раздвижвам гърба си, блъскан цяла нощ от стихията. Леденият прах се бе просмукал в брадата, покривайки лицето ми с ледена глазура. Опитах се да я махна Отново извадих на открито двата товара с бутилките, затрупани през нощта от стихията. След това надянах котките и започнах да слизам към лагер 8. Невероятно бе колко несигурен и нестабилен се чувствах, въпреки че вече бях се отървал от големия товар. На всяка крачка трябваше да забивам пикела и да се хващам за него, за да не падна.

Най-накрая оставих зад гърба си двестаметровия стръмен участък. Усещах, че отново си възвръщам чувството за равновесие. Внимателно навлязох в лабиринта от пукнатини на ледника. Преодолях го и малко по-късно ме застигна някакъв зов, който идваше от високото. Погледнах внимателно нагоре, но не видях никого. Виждах отново само товара с бутилките, обагрен в ярки цветове, точно на мястото, където ги оставих. Наоколо нямаше никакъв друг признак на живот. Вдигнах пикела във въздуха и го размахах в знак на отговор. И продължих слизането.

Дойде и краят – бях в лагер 8. Преди да се спусна в него, хвърлих още един поглед нагоре, към моя бивак и околностите му, очаквайки да открия знак от човешко присъствие. Напразно. Стана точно осем часът.

Концентрирах се върху непосредствената си цел и си казах: „Може би още една стъпка и ще си сред приятели, в палатката, на сигурно място. Сега е много по-лесно да преодолея ледена стена, трябва само да се плъзна по гръб. Ето, готово!” Един полет в празното пространство и бях четири метра по-долу, затънал в снега до кръста. Не без вълнение съзрях двете палатки в лагера. Бях до тях, но все още ми приличаха на мираж. Бях само на няколко крачки от тях, но все още ми се струваха недостижими. Вероятно това се дължеше на чувството на облекчение, което те обзема, когато си постигнал целта си, когато психологически всичко е свършило.

При пристигането си се озовах лице в лице с носача от племето хунца Исахан, излязъл от палатката да събере сняг за топене. След моя въпрос къде е Махди, ме успокои, че е пристигнал преди малко и вече е в палатката. Свалих котките от краката си и влязох в палатката, заета от Галоти и Абрам.

Ето как е описал този момент в дневника си Галоти: „Малко преди седем ни събуди някой, който широко отвори входа на палатката. Бе Махди, който изникна пред нас с уплашено лице. Показа ни краката и ръцете си, изтерзани от студа. Пръстите на едното му стъпало бяха почернели, очевидно пострадали много сериозно. От обясненията му със задъхан глас не ни стана ясно нищо и останахме доста разтревожени за състоянието му. С Ерих се спогледахме, без да имаме смелостта да направим каквито и да било предположения”. Малко след това пристигнах и аз.

Бедният ми, Махди, моят нещастен и великодушен приятел. Екстремните преживявания в Хималаите не са били нещо ново за теб, но никога не си плащал такава висока цена. В мислите си, с възхищение и вълнение, те виждам отново и отново сред твоите планини, на височини с най-разредения въздух. Виждам те на една ледена стена, гръб до гръб с друг човек със замръзнали крайници, който ти стъпка по стъпка се опитваш да свалиш надолу, към дъното на долината. Човекът, който влачиш към спасението се казва Херман Бул, самотният покорител на Нанга Парбат.

Споделих с приятелите си драмата от нощта. Това, което ги порази най-много, е как съм останал цял и невредим.

Към 17.30 часа Исахан изникна в палатката ни и каза на английски:
„Сахиб близо до изкачване на К-2!”

Изскочихме навън. От вълнение в гърлото ми заседна буца. Две точки бавно и ритмично продължаваха изкачването по наклона под върха, син като небето в този час на залеза.

Часът бе 23.00. Пет сърца ликуваха за това постижение в същата тясна палатка на лагер 8. Имената им са: Ерих Абрам, Пино Галоти, Акиле Компаньони, Лино Лачедели и аз. В този момент и единствено в този момент успях да се абстрахирам от всичко останало.
Но би било нещо абсолютно несправедливо да изтрия от съзнанието си едно такова изпитание. Подобни случки оставят незаличими следи в душата на едно момче и разтърсват дълбоко все още неоформения му душевен свят.

*Оригинално заглавие: Walter Bonatti, “I miei ricordi. Scalate al limite del possible”

Книгата е публикувана за първи път през 2008 г. в Италия от “Baldini Castoldi Dalai” (Editori dal 1897)

©“Baldini Castoldi Dalai” editore S. p. A. – Milano, ISBN: 978-88-6073-417-4

©Walter Bonatti

Първо издание на български език

Copyright© for Bulgarian edition by International Mountain Film Festival Society, 1113 Sofia, Yuri Gagarin street, bl. 97/ A

Превод: Валери Ценков©
Издава ©Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”

ТАЗИ КНИГА Е ПУБЛИКУВАНА С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ИТАЛИЯ

Questo libro è stato pubblicato grazie ad un contributo finanziario del Ministero italiano degli Affari Esteri.

Тази книга се издава със съдействието на Община Банско и
Първа инвестиционна банка

————————-
Акиле Компаньони1 – италиански алпинист (1914-2009), автор на първото изкачване на К-2 на 31 юли 1954 г. с Лино Лачедели. С многобройни изкачвания на Дан д’Ерен, Матерхорн, Монте Роза, в района на Ортлер. Собственик на хотел във Валфурно, гид и ски-учител. Кавалер на най-голямото отличие на страната си – Големия кръст за заслуги към Република Италия.

Лино Лачедели2 – италиански алпинист (роден през 1925 г.), стъпил за първи път на К-2 с Акиле Компаньони на 31 юли 1954 г. Основните му изкачвания са направени в Доломитите – на Тре Чиме ди Лаваредо, Мармолада, Тофана, Чивета, но също на Гран Капюсен, Пиц Бадиле и др. Преди експедицията през 1954 г. е водопроводчик. След това е собственик на магазин за екипировка, алпийски гид и ски-учител.

Пино Галоти3 – италиански алпинист от Милано (роден 1918 г.), химик по образование. Основните му изкачвания са в района на Монблан, в Дофине, на Ченгало-Бадиле и др.

Дезио4 – Ардито Дезио (1897-2001), италиански учен, алпинист и пътешественик, ръководител на експедицията, която реализира първото в историята изкачване на К-2. Като алпинист има изкачвания в Юлийските и Карнийските Алпи, в района на Ортлер, на Демавенд в Иран и др. Прави геоложки географски изследвания в Алпите, Албания, Турция, Гърция, Йордания, Иран, Пакистан, Либия, Етиопия, Сахара. Преди К-2 организира и ръководи 11 експедиции на различни места по света. През 1929 г. е участник в италианската експедиция в Каракорум.
Публикувал е около 600 труда в областта на геологията, географията и палеонтологията. Преподавал е в Университетите на Павия, Флоренция и Милано. От 1927 до 1972 г., когато се пенсионира, работи в Катедрата по геология (дълго време е неин завеждащ) на Университета в Милано, където основава и Институт по геология. През 1987 г. ръководи експедиция, която установява кой е по-висок – Еверест или К-2, и разполага италианска научна лаборатория в южното подножие на Еверест, която се занимава с активни изследвания до днес.

Ерих Абрам5 – или Енрико Абрам (роден през 1922 г.), започва да се занимава с алпинизъм на 17 години. Терен на неговата катерачна дейност са целите Алпи, а негови партньори и близки приятели са Карл Гомбоч, Тони Егер, Херман Бул, Уго Помпанин, Карл Шонталер, Роберто Озио. През зимата на 1942/ 43 г. е в Кавказ с батальона на италианските алпийски стрелци. В края на Втората световна попада в съветски плен на територията на Чехословакия и прекарва времето до 1948 г. в съветски лагер (района на Урал). Другата му голяма страст е летенето и много дълго време работи като инструктор в Аероклуба в Тренто.

Племето хунца6 – представителите му са от индоевропейски произход и населяват долината на река Хунца в пакистанската провинция Балтистан. Близки са до племената вакхи (в Афганистан) и шина (в Кашмир). Според спекулациите хунца са потомци на войници на Александър Македонски, останали по тези места след похода му на изток. Изследвания посочват, че балкански генетичен компонент съществува само у афганските пущуни.

Серак7 – голяма ледена отломка или леден блок, най-често появила се след свличане на ледник по стръмен склон и разпадането му на части.

Скианг Кангри8 – връх (наричан още Staircase Peak, 7545 м) в района на Балторо Мустаг в Каракорум (Пакистан), на китайско-пакистанската граница, на 7 км по права линия североизточно от К-2. Името Staircase Peak (“Стълбището”) дължи на Източния си гребен, по който има пет гигантски стъпала. Изкачен е за първи път на 11 август 1976 г. от японците Йошиоки Фуджиоджи и Хидеки Нагата.

Броуд Пик9 – 12-ти по височина връх в света (8047 м), наричан още К-3 и Фалчан Кангри (което е превод на Броуд пик на езика балти). Изкачен е за първи път на 9 юни 1957 г. от Фриц Винтерщелер, Маркус Шмук, Херман Бул и Курт Димбергер, които представляват австрийска експедиция начело с Маркус Шмук. Курт Димбергер ще бъде официален гост на Деветия международен фестивал на планинарския филм в Банско от 25 до 29 ноември 2009 г. и с неговата презентация ще бъде открит кинофорума вечерта на 25 ноември т. г.

Гашербрум-1 (или Хидън пик)10 – 11-ти по височина в света, с оригинално име К-5, разположен на границата между Китай и Пакистан. Първи на него стъпват Пийт Шьонинг и Андрю Кауфмън (на 5 юли 1958 г.). Те са участници в американска експедиция под ръководството на Никълъс Клинч.

С това изкачване Вейка стана първият представител на Северна Европа и на Скандинавия, стъпил на всичките 14 осемхилядника и 17-тият човек в света с такова постижение,

Освен финландския алпинист в Банско идват:

Курт Димбергер (Австрия/Италия) – единственият жив алпинист в света с първи изкачвания на два осемхилядника – Броуд пик (8047 м, 1957 г.) и Дхаулагири (8168 м, 1960 г.), автор на няколко десетки книги и фотоалбуми за най-високите планини и на още толкова филми, написал предговора към книгата “История на хималайския гигант. 50 години от първото изкачване на Еверест” (издателство “Егмонт”, 2003 г.), първият човек с премиерно изкачване на осемхилядник, който посещава България,

Алекс Хубер (Германия) – заедно с брат му Томас смятани за най-добрите екстремни спортни катерачи в света, герои на филма “На ръба” на режисьора Пепе Данкварт, носител на “Оскар” за късометражен филм през 1994 г.,

Кинга Барановска (Полша), най-силната хималаистка от младото поколение, изкачила шест осемилядника,

Майкъл Браун (САЩ), с пет изкачвания на Еверест, един от най-успешните режисьори на планинарски филми, оператор (включително на кадрите от 8848 м) на триизмерния (IMAX) филм “Еверест”,

Джон Портър (Англия) – член на Журито, доскорошен директор на Международния фестивал на планинарския филм в Кендъл (Великобритания), един от най-ярките представители на британското катерене през 70-те и 80-те години на ХХ век, партньор на знаменитите катерачи Войчиех Куртика (Полша), Рене Жилини (Франция), Джо Таскър, Питър Бордмън и Алекс Макинтайър (Великобритания); той ще направи презентация на тема “Лудите години на британското катерене”,

Аугусто Голин (Италия) – председател на фестивалното жури, журналист, публицист, художествен директор на най-големия, най-стария и най-авторитетния фестивал на планинарския филм в Тренто, алпинист и пътешественик (презентация: “Алпинизмът и туризмът в Доломитите от 1924 г. до признаването им от ЮНЕСКО през 2009 г. за част от световното наследство”).

Преди това – в края на октомври и началото на ноември – гост на организаторите на Международния фестивал на планинарския филм, на Италианския културен институт и на Италианското посолство в София ще бъде Валтер Бонати, една от най-големите и най-ярките фигури в историята на алпинизма. Той ще присъства на представянето на подготвяната за печат негова книга “Моите спомени. Изкачване до границата на възможното” (“I miei ricordi. Scalate al limite del possibile”, “Baldini Castoldi Dalai” Editore). Нейната премиера в Италия бе на 4 ноември 2008 г. България е първата чужда страна, в която ще се появи превод на книгата.

Гвоздей на вечерта ще бъде презентацията на Светослав Терзийски за тазгодишното посещение на група млади алпинисти от клуб “Планинец” в Кавказ.

Входът е свободен.
Заповядайте!

Организатори са сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”, “Арт клуб”, спортен клуб “Вертикален свят”, алпийски клуб “Планинец”.

“Арт клуб”-ът се намира почти на Орловия мост – на около 25 м след него от дясната страна на улица “Иван-Асен II”, ако се върви към бул. “Ситняково”. Повече за него – на:
http://zavedenia.gbg.bg/index.phtml?tid=20&oid=5142&restaurant_id=3367
http://restaurants.pop.bg/resort580.html

Очаквайте прожекция на „Дъщери на мъдростта“ на Деветия международен фестивал на планинарския фил в гр. Банско.